Решение № 475 от 25.03.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 475

Ловеч, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20267130600087 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. Т. Г. от [населено място], [улица], адв.С. Л.-ЛАК, срещу Решение № 17 от 09.01.2026 г., постановено по административнонаказателно дело № 31 по описа за 2024 година на Районен съд – Ловеч, с което четвърти състав е потвърдил Наказателно постановление №0916/14.12.2023 година на Д-р Т. В.-Д., на длъжност И.Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, съгласно Заповед №ОСПД-Н092/05.10.2023 година на Изпълнителния директор на БАБХ за налагане на основание чл.27 и чл.53 от ЗАНН и чл.131, ал.1, т.5 от Закона за храните административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, на основание чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните, като законосъобразно.

В касационната жалбата /КЖ/ се излагат подробни доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не е извършено нарушение, както и че ако се приеме, че такова е извършено, от изслушаните по делото свидетели, присъствали при извършената проверка, не се доказва от страна на касатора да е извършена дистрибуция на храни, по-специално на сирене. Излага, че при съставяне на акта и издаване на НП са допуснати процесуални нарушения, като е дадена неправилна правна [жк], ал.1 от ЗХ във вр. с чл.23, ал.1 от ЗХ и не е посочено изпълнителното деяние в коя от предвидените три хипотези попада, както и в НП е посочен текста на чл.131, ал.1, т.5 от ЗХ, който е неотносим към настоящият случай. Счита, че при съставяне на акта и издаване на НП не е спазена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, тъй като е следвало задължително да се посочи в какво се състои дистрибуцията, констатирана от административно наказващия орган, а именно: дали храната се е съхранявала, транспортирала, търгувала и т.н. В заключение моли за отмяна на постановено съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира съдът да присъди сторените разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, чрез надлежно упълномощеният адвокат Л. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание ответникът - Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. счита касационната жалба за неоснователна. В писмени бележки и по същество излага доводи за законосъобразност на постановеното решение, като счита че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, при правилно установена фактическа обстановка, при спазване на всички процесуални правила, както и съставения АУАН. Счита, че изпълнителното деяние е индивидуализирано ясно и детайлно описано, доказано е авторството и вината на нарушителя. Сочи наличието и на други издадени административни актове - Разпореждане за забрана и Разпореждане за насочване на храни по отношение на сиренето, които като неоспорени са влезли в законна сила. Моли съдът да присъди направените по делото разноски в минимален размер от 256 евро.

Окръжна прокуратура – Ловеч – редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 23.08.2023 год., около 16.00 часа по сигнал и искане за съдействие от страна на Икономическа полиция при ОД на МВР Ловеч за нерегламентирана продажба на храни, е извършена проверка от поименно изброената комисия от служители на ОДБХ Ловеч, на СПИП при ОД на МВР и „Контрол и сигурност“ при Община Ловеч, на посочения в сигнала адрес : [населено място], [улица], вход на жилищна сграда, която констатирала, че във входа на жилищната сграда е установен постоянен търговски щанд с изложени електронна везна и празна РVC кофа с картонен надпис „Ярета за клане, козе мляко-2,20 лв./л., козе сирене 13 лв./кг.“ като на щанда търгува малолетно лице Х. В. И.. От страна на проверяващият гл.инспектор СПИП е извършена контролна покупка на 1 кг козе сирене, при която детето извадило РVC кофа със сирене от входа на жилищната кооперация и го подало на купувача. Кутията със сирене била без маркировка, без партиден номер, без посочен срок на годност и температура на съхранение. В хода на проверката са установени родителите на детето, като майката - жалбоподателката Г. се представила като собственик и производител на сиренето. Сиренето било възбранено с Разпореждане за забрана №00009/23.08.2023 година /л.36 от делото на РС/ и спряно от реализация и насочено за унищожаване с Разпореждане за насочване №00167/23.08.2023 год./л.35 от делото на РС/.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № ********** от 23.08.2023 година /л.13 и л.14 от делото на РС/, връчен и подписан. На Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № №**********/24.08.2023 година /л.10 и л. 11 от делото на РС/ за нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/ и във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, подписан от нея, като в Раздел „Обяснения или възражения на нарушителя“ е вписано : „Ще представя в законовия срок“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от страна на нарушителя. В акта фактическата обстановка била изложена в съответствие с установеното с констативния протокол. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което е наложена на основание чл.27 и чл.53 от ЗАНН и чл.131, ал.1, т.5 от Закона за храните административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, на М. Т. Г., за нарушение на чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Счел е нарушението и неговия автор за безспорно установени от доказателствата по делото, като административно-наказващият орган /АНО/ правилно е привлякъл жалбоподателката към административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение по ЗХ. Съдът е приел, че наложената имуществена санкция в минимално предвидения размер е обоснован, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради обстоятелството, че се касае за търговия с храни, свързани с рискове за здравето на хората. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление като законосъобразно.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила и с материалния закон.

Касационният състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с процеса на събиране и преценка на доказателствените материали по делото или такова, довело до ограничаване процесуалните права на страните в административнонаказателното производство. Наведените в касационната жалба основания за незаконосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на твърдението на жалбоподателя относно субекта на нарушението и авторството първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви. Данните по делото не сочат за недостатъчна преценка на някои от доказателствените материали за фактите, включени в предмета на доказване, от страна на решаващия състав, поради което доводите на касатора в тази връзка са неоснователни.

Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Законосъобразни са изводите на решаващият състав за дадената от наказващият орган правна квалификация на извършеното нарушение, както и за доказаност на последното, които се споделят от настоящия състав.

С ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл.23, ал.1 от Закона за храните, законодателят е регламентирал, че производство, преработка или дистрибуция на храни се извършва след регистрация или одобрение по реда на закона и несъобразяването на така установеното правило, сочи на осъществен състав на административно нарушение, което съгласно чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните се наказва с имуществена санкция от 2 000 лева до 4 000 лева, в случай, че субекта извършващ дейност без вписване в регистъра не подлежи на по-тежко наказание.

В чл.24, ал.1 от Закона за храните е регламентирано, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си Публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни.

Според легалното определение на § 1 от ДР на Закона за храните „Дистрибуция на храни“ е разпространението на храните, включващо съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.

По делото е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката е доказано. Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства налага извод, че на посочената дата и място, извършва дистрибуция на храни от животински произход- козе сирене, без да е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, установено при извършена проверка на 23.08.2023 г., с което е осъществен състава на нарушение по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗХ и във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ. Извършеното деяние е основание за реализирането на административно наказателна отговорност. Както в АУАН, така и в НП е посочено конкретното деяние - дистрибуция на храни, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава в пълнота.

За установеното административно нарушение, административно наказващия орган е наложил минимално предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. Същото е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в минимално предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. Отделно, Закона за храните, като охраняващ безопасността на храните и здравето на хората, обуславя и високата степен на обществена опасност на деянията от този вид. Следва да се отбележи, че липсата изобщо на регистриран обект за продажба (т.е. обект, който да е проверен и верифициран като отговарящ на условията), продажба на хранителни продукти без условия за тяхното съхранение (през летен месец август) без хладилни съоръжения, без хигиенни изисквания, без да е налице регистрация на обект за производство са отегчаващи обстоятелства, които насочват за сериозни нарушения на изискванията за търговия с хранителни продукти, и подобно поведение е изключително рисково, доколкото създава опасност за живота и здравето на хората.