Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 165 от 21.11.2023, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Наказателно дело от общ характер 391/2022
Вид
Присъда № 165
Подписан
21.11.2023
В сила
07.12.2023
Състав
Георги Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.3, ал.2, т.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.58а, ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.86 · Наказателен кодекс
  • чл.87 · Наказателен кодекс
  • чл.88а · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към Присъда № 165/21.11.2023 г. по НОХД № 391/2022 г.:

ЯРП е предявила обвинение против ОГН. ОГН. Г. от гр. Я. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Преди провеждане на разпоредителното заседание, съдът е назначил Съдебнопсихиатрична експертиза/СПЕ/, т.к. са били налице данни/медицински документи/, че е възможно подсъдимият да е страдал от психично заболяване към момента на извършване на деянието и след неговото извършване. На 11.10.2023 г. съдът е изслушал в разпоредително заседание вещото лице/в.л./ по изготвената СПЕ, като е приел заключението, от което се установява, че подс. О.Г. боледува от: Психически и поведенчески разстройства вследствие употреба на психоактивни вещества. Синдром на зависимост. Съдът придоби и лични впечатления от подсъдимия, не прие искането на защитата и на подсъдимия за назначаването на нова СПЕ и разгледа делото по реда на Гл.27 от НПК, т.к. О.Г. не е психично болен/към момента на извършване на деянието и разглеждане на делото/ в тесния смисъл на това медицинско понятие и може да участва в процеса.

Предварителното изслушване на страните стана при условията на чл.371, т.2 от НПК по искане на защитата и подсъдимия, като преди това на подсъдимия бе разяснена процедурата на Съкратеното съдебно следствие и неговите права.

Защитникът на подсъдимия и подсъдимия заявиха, че признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тези факти, прокурорът посочи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата по делото и производството може да приключи по реда на Гл.27 от НПК.

Участващият по делото прокурор пледира, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства.

Държавният обвинител заяви, че подсъдимият трябва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение като му бъде наложено наказание ЛС по преценка на съда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимият участва лично в с.з. с упълномощен адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение, като не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт, че е държал наркотичното вещество при извършената му проверка от полицейските служители. Защитата прави искане за приложението на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Навеждат се доводи за „маловажност“ на процесното деяние по чл.93, т.9 от НК и неправилно приложение на материалния закон при така установените по делото факти, съобразно и съдебната практика на ВКС на Р.България, като се сочи, че макар и осъждан подсъдимият вече работи и няма други висящи дела, което не го 1 прави толкова опасен, което с оглед и на справедливостта би трябвало да доведе до приложението на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК и налагане на наказание „глоба“. Според защитата едно такова решение по делото би било не само законосъобразно, но и справедливо. Прави се и алтернативно искане, ако съдът приеме, че не е налице „маловажен случай“ да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и да наложи наказание ЛС на минимума, предвиден в закона, защото подсъдимият вече не употребява наркотици и прави всичко възможно да води един нормален живот в нашето общество, който полага труд и се грижи за себе си и своето семейство. Подсъдимият заяви, че поддържа пледоарията на адвоката си, като при последната си дума посочи, че няма други дела и вече работи.

Сьдьт, за да постанови присьдата приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.03.2022 г., около 22.45 часа, в гр.Я. служители в „ООР“ при РУ на МВР - Я.л - свидетелите В. Г. Г. и А. И. И., извършвайки обход на ул.“.... забелязват подсъдимия ОГН. ОГН. Г. от с.гр. Спират го за проверка и тъй като той е изглеждал видимо притеснен посочените по - горе лица го питат държи ли в себе си забранени от закона вещества. Подсъдимият Г. заявява, че има два найлонови плика тип „джъмпер“, съдържащи метамфетамин, след което ги изважда от вътрешния джоб на якето си. Обяснява, че е закупил метамфетаМ. за лични употреба от непознато за него лице, за сумата от 100 лв. Предава вещите с протокол за доброволно предаване от 01.03.2022 г.

Видно от заключението на назначената по делото Физикохимическа експертиза/ФХЕ/ - Експертна справка № .... г. - предоставеното за изследване бяло кристалообразно вещество, съдържащо се в 2 бр. полиетиленови пликчета тип „джъмпер“, запечатани в бял хартиен плик с подписи „предал“, „приел“ и „присъствал“, представлява метамфетамин. Нето тегло на кристалообразното веществото от 2-та обекта, преди всички изследвания е: обект №1 - 0.582 гр., обект №2 - 0.075 гр. Общото нето тегло на веществото от 2-та обекта е 0.657 гр. Концентрацията на активния наркотично действуващ компонент - метамфетамин е 72% и за двата обекта и е на стойност 16,42 лв.

Метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 год. и съгласно Законът за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Метамфетаминът се намира в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични“ към чл.3, ал.2, т.1 на ЗКНВП.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост към момента на извършване на деянието подс. О.Г. е осъждан за извършени тежки умишлени престъпления, като с Опр.№.....г. на ЯРС е определено общо наказание от 11 мес. ЛС, което е изтърпяно на 22.06.2021 г., като подсъдимият не е 2 реабилитиран по чл.86, чл.87 или чл.88а от НК, или амнистиран.

Изложената фактическа обстановка се установява отчасти от самопризнанията на подсъдимия от с.з., показанията на свидетелите В.Г. и А.в/л.27 и л.28 от ДП/, протокол за доброволно предаване на наркотика/л.4 от ДП/, експертна справка/л.7 – л.8 от ДП/, справки за съдимост от ДП и от с.з.,сметка за изготвената ФХЕ/л.31 от ДП/, заключението на назначеначената по делото експертиза/ФХЕ – л.32-л.33 от ДП/, което като обективно и точно се приема от съда, протокол за оценка на наркотични вещества/л.37 от ДП/, приемателно-предавателен протокол № ......, медицински документи и трудов договор на подсъдимия и справки от терапевтична общност „....“ от с.з., прочетени на основание чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства по делото – метамфетамин с нето тегло 0,657 гр., с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 72%, предадени с приемо-предавателен протокол № ..... Всички доказателства бяха приобщени по делото на основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК.

Съдът приема за достоверни самопризнанията на подсъдимия и показанията на полицейските служители, разпитани в ДП, т.к. същите кореспондират както помежду си, така и с горепосочените писмени доказателства и заключения на в.л. по СПЕ и ФХЕ, като от посочения доказателствен материал се установява изложената фактическа обстановка.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

С деянието си подс. ОГН. ОГН. Г. от гр. Я. е осьществил от обективна и субективна страна сьстава на престьплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, тьй като на 01.03.2022 г., около 22.45 часа, в гр.Я. без надлежно разрешително е държал в себе си високорисково наркотично вещество метамфетамин с нето тегло 0.657 гр. с концентрация на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 72 % на стойност 16.42 лв., като случаят е маловажен.

От обективна страна е налице общоопасно престьпление. Предмет на престъплението е метамфетамин/пико/ със посоченото по-горе съдържание на активно действащо вещество – метамфетамин с концентрация на активно наркотично вещество – 72 %. Визираното вещество има забранителен режим на притежание, съхранение и употреба, поставено под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/, като подсъдимият няма разрешение за държането и ползването на марихуаната. Съгласно този закон процесното наркотично вещество е включено в Списък №1 към чл.3, ал.2, т.1 и представлява вещество с висока степен на риск/високорисково наркотично вещество/ за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с него. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на продълженото престъпление по посочения от НК текст под формата „държал“ у себе си/в дрехите си/ наркотика. Осъществяването на деянието е прекъснато, т.е. същото е довършено с предаването на наркотичното вещество на полицаите.

3

Всички тези действия подсъдимият е извършил без да има надлежното разрешително за държането на наркотика. При тази форма на изпьлнителното деяние е достатьчно от обективна страна наркотичното вещество да се е намирало у дееца, факт безспорно установен от доказателствените материали по делото и потвьрден от подсъдимия в с.з. В случая е без значение за сьставомерността на деянието времетраенето на фактическата власт вьрху предмета на престьплението, както и това, че количеството му е малко.

Категорично е доказано, че наркотикът е дьржан от дееца до неговото изземване.

В хода на сьдебното следствие не бе установено подсъдимият да е имал сьучастници - подбудители, сьизвьршители, помагачи - при осьществяване на престьплението или деянието да е извършено чрез т.нар.”посредствено извършителство”, като деецът или друго лице/лица/ да са действали без умишлена вина при осъществяване на престъпната деятелност, описана от прокурора в обвинителния акт.

От субективна страна деянието е осьществено при пряк умисьл.

Подсьдимият е искал, целял дьржането на наркотика, без да има сьответното разрешение за това. Той е сьзнавал всички елементи от сьстава на престьплението – знаел е и е разбирал, че не трябва да придобива и дьржи наркотичното вещество, че незаконно дьржи веществото, но вьпреки това не е изпьлнил разпоредбите на ЗКНВП. Следва да се отбележи, че фактическата власт вьрху наркотика сама по себе си обективира в достатьчна степен умисьла на дееца при осьществяване на престьплението, след като се установи от материалите по делото, включително и от самопризнанията на подсъдимия, че той е знаел, че ще държи метамфетамин у себе си. В тази връзка, от показанията на полицейските служители и протоколите за доброволно предаване на наркотиците безспорно е установено, че лицето е закупило наркотика за лично ползване.

От сьбрания от сьда доказателствен материал/гласни, писмени и веществени доказателства/метамфетамин/, категорично се установява, че деецът е осьществил визираното в обвинителния акт инкриминирано деяние.

В този смисьл сьдьт изцяло споделя фактическите, но не и правните сьображения, изложени от дьржавния обвинител, касаещи обективната и субективната страна на визираното престьпление и в частност неговото авторство, като приема, че не са налице законовите условия за приложението на чл.354а ,ал.3, т.1 от НК, а тези по чл.93, т.9 от НК, с което се солидаризира с аргументацията на защитата и подсъдимия. Съдът счита, че е налице „маловажен случай”, съобразно установените факти в хода на ДП и съдебното следствие, като процесното деяние макар и формално да осъществява признаците на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, с оглед незначителността на вредните последици/ изключително малкото количество наркотик, предназначено за ползване само от подсъдимия,/ и другите смекчаващи обстоятелства/оказано активно съдействие за разкриване на обективната истина още в хода на ДП и в с.з., искрено разкаяние за стореното, 4 социализирането на подсъдимия/вече работи по трудов договор, не употребява наркотични вещества и срещу него няма образувани други дела, не са констатирани и други нарушения на обществения ред, полага грижи за своите родители/, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. В тази връзка, съдът споделя аргументацията на защитата и подсъдимия, касаеща фактическата и правната страна на процесното деяние като такова по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, но не може да се счита, че е налице чл.9, ал.2 от НК, т.к. от доказателствата по делото се установи, че деянието не е малозначително и неговата обществена опасност не е явно незначителна/деянието е осъществено на публично място, притежание на метамфетамин от лице, което е осъждано за държане на наркотици, макар и по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК с наказания „глоба“ /. При така изложените данни не може да се приложи и разпоредбата на чл.78а от НК.