Решение № 4194 от 25.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4194

Хасково, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700722 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. Ж. Х., [държава], против Решение № 2164/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, на които бил основан отказът, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решаващият орган не се съобразил с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, съгласно която при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. За да постанови обжалвания административен акт, решаващият орган преценил, че жалбоподателят негласно оттеглил молбата си за закрила, тъй като с поведението си показал липса на интерес или изрично се отказал от закрилата. Отказът за предоставяне на закрила бил мотивиран с наличие на хипотезата на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Съгласно чл. 28, параграф 1 от цитираната директива, когато съществувало сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или се отказал от нея, държавите членки следвало да гарантират, че решаващият орган взема решение за прекратяване на производството по разглеждане на молбата или, ако смята молбата за неоснователна след подходящо разглеждане по същество, я отхвърля. Съгласно същата разпоредба, държавите членки можели да допуснат, че кандидатът е оттеглил молбата си за международна закрила, когато: а) не отговаря на исканията да предостави информация по същество за молбата си по смисъла на чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се яви на лично интервю съгласно чл. 14 – 17 от настоящата директива, освен ако в разумен срок не представи доказателства, че това е било поради независещи от него обстоятелства; б) избягал или напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил задължението си за редовно явяване пред органите, освен ако не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол. В конкретния случай административният орган най-вероятно приел, че е налице предпоставката по буква „б“, тъй като се твърдяло, че жалбоподателят напуснал без разрешение мястото на настаняване – РПЦ Харманли, и не били установени обстоятелства извън неговия контрол, които да са му попречили да спази установения ред. На жалбоподателя не било известно, нито му било обяснено, че няма право да напуска адреса на настаняване преди получаването на конкретно решение. Едва след връчване на решението разбрал, че е нарушил процедурата, поради което напуснал РПЦ – Харманли преждевременно, тъй като се нуждаел от средства за издръжка и си бил намерил работа. Жалбоподателят не проявил незаинтересованост, нито бездействие, поради което неправилно било прието, че с поведението си оттеглил негласно молбата за закрила. Решението било издадено на 05.03.2025 г., а му било връчено лично на 12.03.2025 г., което опровергавало твърдението за липса на интерес. Решаващият орган правилно приел, че животът и сигурността на жалбоподателя в [държава] са застрашени поради войната, поради което били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въпреки това, органът неправилно тълкувал и приложил закона, като приел, че не са налице основания да се счита, че жалбоподателят продължава да се намира извън държавата си по произход и че продължава да отказва нейната закрила. За да стигне до този извод, органът приел, че не са настъпили нови последствия за живота и сигурността на жалбоподателя. Последният обаче посочил, че след свалянето на Б. А. от власт възникнали нови обстоятелства, които засегнали личното му положение и предизвиквали реални опасения за живота му. Това обстоятелство било ноторно известно и жалбоподателят не можел да се върне в [държава]. Директивите по принцип били обвързващи за държавите членки по отношение на крайния резултат, като начините и формите на прилагане се определяли от националните органи. Следователно директивите не били пряко приложими, освен ако не предвиждат изрично такава възможност. Цитираната директива, на която се позовал административният орган, била транспонирана в националното законодателство. При транспонирането на Директива 2013/32/ЕС, българският законодател приел, че при оттегляне на молба за закрила – било то изрично или с конклудентни действия – производството се прекратява (чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ), като законът не предвижда възможност органът да се произнася с решение по същество. С други думи, законодателят възприел първата от двете хипотези, посочени в чл. 28, § 1 от Директивата – а именно постановяване на акт за прекратяване, а не отказ по същество. Следователно, ако административният орган бил приел, че молбата е оттеглена, е следвало да прекрати производството, а не да се произнася с отказ за хуманитарен статут. Дори да се допуснело, че органът може да се позове пряко на чл. 28, § 1, б. „б“ от Директивата, той отново не би имал основание само въз основа на напускането на РПЦ – Харманли да приложи правната фикция за негласно оттегляне. Това било така, тъй като съгласно текста на нормата, извод за оттегляне можел да се направи едва след спазване на процедурните изисквания – да бъде изискана информация от кандидата относно причините, поради които е напуснал мястото си на настаняване и дали те са извън неговия контрол. От фактическите съображения, изложени в решението, се установявало, че самият орган приел молбата на жалбоподателя в частта за хуманитарен статут за основателна. Безспорно било също, че от жалбоподателя не били изисквани обяснения относно причините за напускането на РПЦ – Харманли. Като не съобразил изложените факти и обстоятелства, административният орган постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 2164/05.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и пояснява, че не знаел защо му била отказана закрила. Войната в [държава] продължавала вече 15 години и постоянно имало жертви. Смяната на властта не само не подобрила ситуацията в държавата, но дори я влошила. Като ***, той бил малтретиран и от ***, и от ***. Страхувал се за живота на децата си в [държава]. Оспорва и информацията от протокола с проведеното интервю, като изтъква например, че там било посочено, че е бил войник, а той бил заявил, че не е ходил войник.

Назначеният му процесуален представител поддържа изцяло наведените в жалбата доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материално-правните разпоредби.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор по жалбата оспорва същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Заявява, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно, с оглед на което моли да бъде оставена без уважение депозираната срещу него жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2024 г. жалбоподателят М. Ж. Х. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ Х. /бащино/ Ж. /фамилно/ от ***пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност – ***, религия - ***, семейно положение – [семейно положение]. Същият не е представил документи за самоличност. Самоличността му е установена с Декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Във връзка с изискана информация с Писмо рег.№ УП 35149/15.10.2024 г. на Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли, на 09.01.2025 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като М. Ж.Х., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

По повод молби, подадени на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУБ, на М. Ж.Х. е разрешавано да напусне определената зона за движение към РПЦ - Харманли за периодите от 12.11.2024 г. до 18.11.2024 г., от 09.01.2025 до 15.01.2025 г., от 24.01.2025 г. до 30.01.2025 г.

С Покана рег.№ УП 35149/11.10.2024 г., връчена му лично на 10.10.2024 г. в присъствието на преводач, същият е поканен за провеждане на интервю на 29.11.2024 г., като е уведомен, че неявяването на интервю ще бъде считано за неспазване на съществено задължение в производството за предоставяне на международна закрила. Видно от Констативен протокол рег.№ 35149/29.11.2024 г. на посочената дата жалбоподателят не се е явил за провеждане на насроченото интервю.

Видно от Докладна записка вх.№ 4928/05.12.2024 г. на главен специалист в отдел ПНСД в РПЦ – Харманли е, че на 05.12.2024 г. жалбоподателят се е завърнал в РПЦ – Харманли.

На 15.01.2025 г. е проведено интервю с чужденеца. Търсещият закрила заявил, че има три сестри и трима братя, които пребивавали в [държава]. Напуснал държавата си по произход – [държава], през 2013 г., като заминал за [държава]. През 2019 г. бил екстрадиран обратно, без да му били известни конкретните причини за това. След завръщането си в [държава] бил задържан за един месец в затвор в Д.. Освободили го със задължението да се яви в казармата в срок от 15 дни, какъвто бил законовият ред. Вместо това, той избягал в И., където останал и започнал работа като железар, макар че положението в района било изключително сложно. Заявил, че разполага с военна книжка. В Република България търсещият закрила пристигнал на 01.09.2024 г., преминавайки незаконно през „зелена граница“. Преди това преминал през [държава], където пребивавал за кратко. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз. Не бил подавал молба за международна или друга форма на закрила в друга държава. Посочил, че не бил арестуван в [държава] или в друга държава, но след екстрадирането си от [държава] все пак бил задържан в затвор в Д.. Относно наличието на съдебни производства или осъждане заявил, че няма такива, но изразил предположение, че може да бъде търсен от властите като дезертьор. Нямал информация за образувани наказателни производства спрямо негови близки. Роден бил на 10.10.1995 г. в [населено място], където живял до напускането си на [държава]. По време на регистрацията не представил документи за самоличност, но заявил, че притежава сирийска лична карта и семейна книжка, които се намирали в К.. Посочил, че има само ***гражданство. Относно етническата принадлежност посочил, че бил ***, и уточнил, че не бил имал проблеми във връзка с това. Изповядвал ***направление, не бил подлаган на дискриминация по религиозен признак. Не принадлежал към религиозна общност, секта или организация. Търсещият закрила заявил, че бил [семейно положение] от 2016 г. за лице на име М., от която имал три деца, родени в К.. Семейството му се намирало все още там. Образованието му било основно, а преди да напусне [държава], работел като ***. Не бил членувал в политическа партия или организация, както и не бил участвал в паравоенни формирования. Потвърдил, че служил в сирийската армия, като през 2010 г. бил изпратен в казарма в Х.. През 2011 г., в контекста на протестите в Д., му било наредено да участва в потушаването им, което той отказал. Подкупил офицер, за да получи отпуск, след което не се върнал в армията. Като конкретна причина за напускане на страната си посочил войната в [държава]. Уточнил, че през август 2024 г., в областта Ш. на брега на река Е., докато пренасял пясък за строителство, камионът, в който се намирал, бил обстрелван с ракети от отсрещния бряг. Нямало пострадали, но ситуацията била напрегната. Потвърдил, че лично не бил подлаган на насилие, арест или преследване, както и че срещу него не било възбуждано съдебно дело, нито в [държава], нито в друга държава. Търсещият закрила заявил, че не е останал в [държава], тъй като според него там чужденците нямали права, каквито имали в Европа. Потвърдил, че е изложил всички причини, поради които не желаел да се завърне в [държава]. Изразил опасения, че при евентуално завръщане би бил отведен в казарма и принуден да участва в бойни действия срещу свои сънародници. Подчертал, че новата власт в [държава], установена след декември 2024 г. от ислямистки групировки, била опасна за него, тъй като той бил известен с това, че им се противопоставял, докато служел в армията. Според него съществувала реална опасност да бъде наказан, включително със смърт, макар и да не разполагал с конкретна информация за подобни случаи. В заключение изразил желание Република България да му предостави статут на закрила, за да може да живее спокойно.