Решение № 15694 от 16.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15694 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110148407 по описа за 2023 година

Ищцата Н. И. твърди, че на 28.07.2023 г. е извършил справка в Ц. к. р., като установил, че ответникът в натоящата искова молба – „А. за с. на в.“ ЕАД, претендира, че дължи сумата от 13897 лева, ведно с просрочени лихви в размер на 5702 лева. Твърди, че посочените суми са дължими от 2008 г., като първоначалния взискател е бил „А. Б. – клон Б. КЧТ“ , като кредитор по договор за кредит, същия в размер на 10 000 лева. Ищецът твърди, че през 2016 г., същата е изкупена от „Ю.

Б.“ АД, а от 30.06.2018 г., кредитор се явява горепосоченото дружество, видно от справката.

Ищцата заявява, че предполага, че между „Ю. Б.“ АД и „А. за с. на в“ ЕАД, е извършена цесия, за която не е надлежно уведомена.

Счита, че не дължи процесната сума в размер на 13897 лева, от които 8195 лева – главница и 5702 лева – просрочени лихви, тъй като е изтекла петгодишната погасителна давност за вземането. Твърди се, че кредиторите не са предприемали никакви правни или изпълнителни 1 действия, с които да прекъснат давностния срок от 2008 г. до днешна дата, като на 30.06.2021 г. е бил изтекъл петгодишния давностен срок и за последния по ред кредитор – Дружеството ответник по настоящата искова молба.

Ищцата твърди, че относно извършената цесия в периода от 30.04.2018 г. -30.06.с.г., с която „Ю. Б.“ АД е прехвърлила вземането си към ищцата И., респективно към „А. за с. на в.“ ЕАД, ищцата не е била уведомена по надлежния ред, като не са и връчвани никакви книжа. Твърди, че по отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.

Заявява, че в настоящия случай, липсва изходящ от ищеца документ, който да удостоверява, че същият е получил уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

На следващо място посочва, че във връзка с вземането, не са връчвани никакви книжа – покани, писма, уведомления. Сочи, че не са били изпълнени указанията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, а именно отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване, се доказва в протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адрес и констатираните обстоятелства при всяко посещение.

Заявява, че връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването.

Твърди се, че следва да има доказателства, че ищцата е била търсена поне три пъти в рамките на пълен календарен месец.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника „А. за с. на в.“ ЕАД, че не му дължи сума в размер на 13897 лева, от които 8195 лева – главница и 5702 лева – просрочени лихви. Претендира и разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „А. за 2 с. на в.“ ЕАД, в който отговор заявява, че на 31.03.2008 г. между ищеца Н. М. И. (кредитополучател) и „А. Б.“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит – ваканция № 295-37/2008 г. Твърди, че въз основа на посочения договор за кредит на кредитополучателя е предоставена заемна сума при следните параметри: Главница в размер на 10 000 лева; Годишен процент на разходите – 11,06 %; Фиксиран лихвен процент – 10,05%, Срок на кредита – 96 месеца; Размер на месечната вноска – 154,40 лева; Общ размер на кредита – 14822,41 лева; Последна дата на падежа по погасителен план – 31.03.2016 г.

Изтъква се, че Дружеството „А. Б.“ АД се влива в „Ю. Б.“ АД, като последната е универсален правоприемник на „А. Б.“ АД.

Посочва, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.12.2007 г., сключен между цедента „Ю. Б.“ АД и цесионера „С.Г. Г." ООД. Твърди, че „Ю. Б.“ АД (цедент) е прехвърлило на „С.Г. Г.“ ООД (цесионер) изцяло вземането по процесния договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви.

Сочи, че на 23.04.2018 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между цедента „С.Г. Г.“ ООД и цесионера „А. за с. на в.“, „С.Г. Г.“ ООД прехвърля на „А. за с. на в.“ ЕАД изцяло вземането си по отношение на процесния договор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 23.04.2018 г., неразделна част от същия Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).

Счита, че предявения иск е основателен по отношение института на давността.

Заявява, че признава предявения иск за допустим и основателен.

Моли съда на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, да възложи разноските в настоящото производство в тежест на ищеца.

Ответното дружество изтъква, че не е дало повод за завеждане на делото, като същото не е предприемало действия по принудително събиране на вземането,а същото признава иска. Твърди, че ищцата е 3 имала възможност да уведоми ответното дружество, че смята задължението за погасено по давност, след като същата е настъпила в действителност, в който случай ответното дружество би извършило проверка и да признае искането за заличаване на дълга като изтекъл по давност за основатлено. Сочи, че ищцата е завела съдебен иск срещу ответното дружество с цел да натовари ответника с допълнителни разноски. Твърди, че ищцата е злоупотребила с правото си на иск, като не се е опитала да уреди отношенията си с ответното дружество извънсъдебно. Моли съда да възложи разноските в тежест на ищеца. Не претендира собствени разноски.

Съдът намира, че иска следва да се уважи с оглед на извършеното от ответника признание. Основателно е възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на иска. С оглед на отговора на исковата молба в тежест на ищеца бе да докаже, че е предявил възражението за изтекла давност на притезанието пред кредитора преди завеждане на иска. Принципът на добросъвестността изисква в случай, че давността очевидно е изтекла, длъжникът да предяви възражението си извънсъдебно и само при отказ на кредитора да признае факта и да се откаже от титула на изпълнението – да заведе съдебен иск. По тази причина разноските по настоящото производство остават върху страните както са направени.Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. И. ЕГН ********** не дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД ЕИК .......изпълнение на следните задължения, които произтичат от договор между Н. И. и „А. Б. – клон Б....“ : 13897 лева, от които 8195 лева – главница и 5702 лева – просрочени лихви, поради изтекла давност на притезанието.

4

РАЗНОСКИТЕ остават върху страните както са направени.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5