Решение № 1045 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300500406 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******; против решение № 3496/11,07,2025 г., постановено по гр. д. № 3386/2024 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да отхвърли предявения искове.

Ответникът С. С. К., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ. Предявен от С. С. К., ЕГН **********; против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по сключен с ответника (с полица № 440123213106328) договор за комбинирана автомобилна застраховка „Каско+“, на 23,01,2024 г. в резултат на ПТП, причинено от неизвестно 1 лице, е настъпило застрахователно събитие – повреждане на застрахована вещ лек автомобил марка „Лексус”, модел „GS 300”, с рег. № *********. При ответника била заведена преписка по щета № 44011512400535/23,01,2024 г., по която бил извършен оглед и съставен опис-заключение за установените вреди. Ищецът отстранил за своя сметка част от повредите (без необходимата смяна на кормилна рейка, повредена в резултат на застрахователното събитие), закупил два бр. нови гуми и заплатил за диагностика на отремонтирания автомобил. Ответникът не е заплащал до настоящия момент суми за възстановяване на щетите.

Въз основа на изложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, възникнали от застрахователно събитие – повреждане на собствения му лек автомобил марка „Лексус”, модел „GS 300”, с рег. № ********, настъпило на 23,01,2024 г., дължими по сключен между страните договор за застраховка

„КАСКО+“, обективиран в застрахователна полица

№

440123213106328/22,08,2023 г., както следва: сумата от 10 064,40 лв. (равняващи се на 5145,85 евро), представляваща изплатената от ищеца на автосервиз цена за изпълнена автосервизна услуга; както и сумата от 462,43 лв. (равняващи се на 236,44 евро), представляваща заплатена от ищеца цена за два броя автомобилни гуми, модел Timisoara Viking, с размери 235/45R18; както и сумата от сумата от 10032,49 лв.

(5129,53 евро), представляваща цена на серво управление комплект, подлежащ на ремонт, както и сумата от 130 лв. (равняващи се на 66,47 евро), представляваща заплатена от ищеца на автосервиз за извършване на автомобилна диагностика, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на исковата претенция в съда - 02.09.2024 год., до датата на окончателното изплащане на задължението.

Ответникът счита претенцията за неоснователна и иска да се отхвърли. С въззивната си жалба пред настоящата инстанция поддържа следните възражения: че застрахователното събитие е прието по изключение само въз основа на декларация от ищеца, което ограничава отговорността на застрахователя; че част от претендираните вреди не са резултат от процесното застрахователно събитие; че клаузата, предвиждаща самоучастие на застрахования в поемането на риска при определени условия, не е неравноправна и е резултат от свободно извършения от застрахованото лице избор на застраховател; че размерът на претърпените вреди е неправилно определен от РС.

С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е приел исковете за изцяло основателни и е осъдил ответника да заплати на ищеца претендираните суми. Приел е, че настъпването и размера на претендираните вреди се установява изцяло от събраните доказателства, както и че клаузата, предвиждаща ограничаване отговорността на застрахователя поради изминалия десетгодишен 2 период от първата регистрация на автомобила, е неравноправна.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

Безспорно между страните е наличието на валидно застрахователно правоотношение между тях по отношение на описания по-горе лек автомобил.

Безспорно е (установява се и от представената пред РС полицейска преписка рег. № 103000-1475/23,01,2024 г. на Сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив) и настъпването на твърдяното застрахователно събитие. Безспорно е и това, че сумите за възстановяване на повредите са заплатени от ищеца и по образуваната по този повод преписка по щета ответното дружество не е заплащало суми.

Следователно с това се установява, че е настъпило застрахователно събитие и в причинна връзка със същото на застрахования автомобил са причинени повреди, за които по начало, съгласно постигнатите между страните уговорки, застрахователят носи риска.

Застрахователят не е оспорил заявените от застрахования обстоятелства и настъпването на претендираните от него повреди. Напротив – описаните в исковата молба повреди по автомобила (с изключение на подлежащата на ремонт кормилната рейка), са констатирани при извършения от застрахователя Опис по образуваната от него преписка по щета. По отношение на серво управлението (кормилна рейка) пред РС е изготвена и приета СТЕ. От заключението на вещото лице се установява, че при удар в колелото (особено в областта на гумата и джантата)силата се предава по направляващите елементи и достига до кормилната рейка. Ако ударът е под ъгъл какъвто в случая (леко страничен и диагонален), кормилната система може да получи усукване или деформация дори без да има външни видими повреди. Констатациите от допълнителния технически преглед (протокол от стенд от 21,06,2024 г.), извършен по искане на ответника, също потвърждава вероятна неизправност или увреждане на кормилната рейка на процесния автомобил. Според вещото лице, при установения механизъм на удара в предна дясна част на процесния автомобил е технически възможно да настъпи претендираното увреждане на кормилната рейка поради прякото предаване на кинетичната енергия през управляемите компоненти на ходовата част.

3

При липса на доказателства, опровергаващи извода на експерта, въззивният съд приема, че и тази увреда е в причинна връзка със застрахователното събитие и подлежи на възстановяване от ответника.

От представените пред РС доказателства се установява, че сумите, необходими за възстановяването на претендираните щети, възлизат на претендираните от ищеца стойности. Неоснователно е възражението на ответника за липса на доказателства дали при ремонта са вложени нови или употребявани части, доколкото релевантни в случая са извършените от ищеца разходи, установени с представените пред РС платежни документи.

Досежно предявеното от ответника възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение на основание т. 14, раздел II Каско от Общите условия, при които е сключен процесния договор, поради непредставяне на всички изискуеми документи по т. 9.6 (констативен протокол за ПТП, протокол за ПТП или двустранен протокол за ПТП). В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при установяване на повредите по автомобила на място са повикани служители на ОДМВР, които извършили оглед, но не са съставили протокол, тъй като произшествието и повредите по автомобила са възникнали в паркирано съС.ие (чл. 6 т.

3 от Наредба 1з-41/12,01,2009 г.).

Посочената от ответника разпоредба на общите условия не може да се приеме за основание за редуциране на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като същата противоречи на установеното с КЗ задължение за обезщетяване без обезценка. Целта и смисълът на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди. Осигуряването на застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя престация, поради което застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие на основания извън нормативно установените предпоставки за намаляване размера на дължимото обезщетение. Обратното би поставило потребителя на застрахователна услуга в невъзможност да получи в пълен размер дължимото му обезщетение поради обстоятелства, които не са свързани със застрахователното събитие и за които той не носи отговорност. В този смисъл е установена и трайна съдебна практика По тези съображения, както и по изложените от РС, които настоящата инстанция изцяло споделя, следва да се приеме, че възражението за редуциране на обезщетението е неоснователно.

4

С това предявените искове следва да се приемат за доказани по основание и размер. Затова решението на РС, с което същите са изцяло уважени, следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството пред ПОС разноски, които се констатираха в размер на 1600 лв. (818 евро) – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3496/11,07,2025 г., постановено по гр. д. № 3386/2024 г. на РС Пловдив.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5