Решение № 73 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002100679 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 309759/03.11.2022 г., подадена от Ю. Б. Х., чрез адвокат Г. И., срещу решение № 262968 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 3330/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20277941 от 16.12.2020 г. по гр. д.

№ 29509/2019 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска на Ю. Б. Х. срещу В. С. С. за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лв. за нанесени неимуществени вреди от публикуван на 01.10.2018 г. коментар във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.05.2019 г., до окончателното плащане. Първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., е влязло в сила, като необжалвано.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че мотивите на обжалваното решение не кореспондират нито с фактическата обстановка, нито с приложимото право; доказателствата и изявленията на страните са обсъдени и тълкувани избирателно, непълно и превратно; направени са нелогични и неправилни изводи и оценки относно съдържанието, характера, същността и значението на процесната публикация и използваните в нея думи и изрази; пренебрегнати са моралноетичните норми на общуване, както и установената съдебна практика. Х. аргументирано 1 излага какви неимуществени вреди е претърпял в резултат на изявленията и твърденията на В. С., за които вреди претендира обезщетяване по реда на чл. 45 ЗЗД в размер на 7000 лв.

От насрещната страна не е постъпил отговор на касационната жалба.

С определение № 2827 от 04.10.2023 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Относно границите на правото на изразяване и разпространение на свободно мнение, за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в решение № 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г. на ВКС, І г. о.

В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба, а насрещната страна счита същата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Въззивният съд е съобразил, че с исковата молба Ю. Х. претендира претърпени неимуществени вреди от изнесени неверни и клеветнически твърдения и квалификации в публикация във фейсбук страницата на ответника на 01.10.2018 г., която впоследствие била възпроизведена, разпространявана и обсъждана и съдържала обиден и клеветнически характер по адрес на ищеца, която го засегнала и му причинила сериозни неимуществени вреди; публикацията била достъпна и посочвала имената, псевдонима и други изрази, които безспорно идентифицирали ищеца, като: „продуцентът на предаването Ю. Х.“, „Д.“, „Ю.“ и т.н. В уводната част В. С. направил встъпление, касаещо бившия репортер Д. В., но понататък били направени и изявления, подробно описани в исковата молба, като например:

„Нямаше да взема отношение към случая, ако в обширно интервю продуцентът на предаването Ю. Х. (с нежния прякор „Д.“) нагло и арогантно не се беше обяснил, упреквайки за гафа всички други, само не себе си.“; „Задължително изискване при подбора ли е нестандартна сексуална ориентация, природна наглост и амбициозност, да си подлец и манипулатор...?“; „Защо не е „освободен“ и операторът?“; „...Освобождава се човек, който не е на трудов договор, което подсказва за укриване на данъци и осигуровки“; „При такъв екип колко души е „изгорило“ ...Господари на ефира“ със скалъпени пошли обвинения и очерняне на лични и фирмени репутации, включително и на политици?“, „Става въпрос за разпространение на лъжа и манипулация в милиони български домове“; „Къде е СЕМ? Или „Господари на ефира“ не е лъжица за техните устни“ и „Докога с манипулации, крясъци, подвиквания, дебелашки шеги и порно балет ще ни внушават ежедневен нихилизъм, че България е „уникална държава“ и едва ли най-доброто, което човек може да направи е да я напусне“, „Докога нагло и самодоволно хора без грам морал, ще претендират да са единствени блюстители на истината и кръстоносци за справедливост? В интервюто си Ю. казва: „нашата философия е една, на повечето медии - друга”. Не, Ю., вашата философия е „друга“. Философията на скункса. Философия на подлостта, безсрамието и лъжата“.

Съдът е приел, че наличието на подобна публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ и 2 нейното съдържание се установяват от съставения на 16.11.2018 г. констативен протокол от нотариус И. И.-Ж.. peг. № 701 от РНК. От представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че публикацията е била разпространена от редица електронни издания - bliz.bg, novinite.bg, blagoevgrad24.bg, olitikavplovdiv.com, zovzaistina.com, slivensega.wordpress.com, radiovox.bgq dnes.bg, actualno.com, pik.bg, news.bg, big5.bg. Визирал е, че спорно по делото е дали изявленията, на които се позовава ищецът, са направени от ответника, съставляват ли неправомерно поведение, нанесло неимуществени вреди на ищеца, чието обезщетяване се цели по реда на чл. 45 ЗЗД.

Софийски градски съд е изложил, че вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право на обезщетяване за вреди, следва от страна на ищеца да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето-изпълнител на действието (която се презумира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинените от конкретното деяние вреди и причинно-следствена връзка между него и вредите, които се цели да се обезщетят. Законът изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са налице кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията. Във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали определено изказване, освен оценка и мнение по обществен въпрос, свързан със засегнатото лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти.

Според въззивния съд, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 КРБ, като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право, и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 КРБ и чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, КРБ посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление).

Гражданската отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията. Обидата 3 касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия, и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни.

Обидата е лично унизително отношение към определено лице. Клеветата представлява съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на свободно изразяване на мнение по чл. 39-41 КРБ, и оценъчните съждения, които са извън този обсег.

Не е противоправно поведението по повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Разсъжденията на дадено лице ще ангажират отговорността на автора си само ако изразяването им обективно нанася обида на адресата. В подкрепа на тези си съждения въззивният съд е визирал практика на ВКС.

Като се е позовал на практиката на ВКС, Софийски градски съд е приел, че при преценка основателността на предявения иск мненията и оценките, изказани от ответника, не подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват единствено коментар на факти от обективната действителност и изразяват гледната точка на автора си за тях. Такива публикации могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави, само ако реално представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения или стопански живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството и честта й.

Относно думите и изразите, на които се позовава ищецът, за да ангажира отговорността на ответника В. С., въззивният съд е споделил изводите на Софийски районен съд, че процесната публикация е била провокирана от конкретен случай, разследван от предаването „Господари на ефира“, като от съдържанието на публикацията е видно, че в нея не са използвани изрази с обиден характер, съобразно утвърдените в обществото морално-етични норми на общуване. Заключил е, че сами по себе си квалификациите „нежен прякор“ и „Д.“ нямат унизителен характер и не са вулгарни, като с тях не се засягат честта или достойнството на адресата. Приел е за установено от разпита на свидетелите пред СРС, че „Д.“ е прякор, с който ищецът е известен сред близките си, в обществото и в професионалните среди. Посочил е, че дали ответникът го смята за „нежен“, е въпрос само на негово лично мнение.

Според въззивния съд, в останалата част от публикацията са зададени въпроси и е изказано лично мнение на В. С., които не са насочени персонално към ищеца, а касаят предаването „Господари на ефира“ и неговия екип. Липсва внушение спрямо ищеца и при въпроса „Известно ли ви е, че ръководителят подбира изпълнителите по свой образ и подобие?“, тъй като в цялото изказване са говори най-общо за ръководител и за продуцент на предаването, като дори да се приеме, че е общоизвестен факт, че ищецът е такъв, няма данни дали той е 4 единственият продуцент и ръководител на посоченото предаване, каквито мотиви е изложил и СРС.