Решение № 62 от 28.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Люб. Ц. Р. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20221000600086 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане на осъдения П. Н. З.,с установена самоличност,ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил и нохд №144/2021 година на Районен съд гр.Дупница.

В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК, като анализ на оплакванията на осъденото лице,релевирани в стореното искане, обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационни основания по чл.348 ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

С присъда №260057/14.09.2021 година,постановена по нохд №144/2021 година по описа на Районен съд гр.Дупница,подсъдимият П. Н. З.,роден на ******** година в гр.

Дупница,живущ в гр.***,област

***,българин,български гражданин

,осъжданамнистиран,основно образование,вдовец,пенсионер,ЕГН ********** ,понастоящем в затвор гр. Бобов дол,е признат за виновен в това,че на 24.10.2020 година ,около 17,00 часа в гр.Дупница,в къща,находяща се на ул.“Владимир Вазов“№16 е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление /опипвал по гърдите/ с лице,ненавършило 14 години-М.В. Н.,родена на ******** година, ЕГН **********,като за това употребил сила,поради което на основание чл.149 ал.2, т.1, пр.1 вр.ал.1 НК и чл.54 вр.чл.37 ал.1,т.1а НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.

1

Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

С присъдата,на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК,съдът е приспаднал времето,през което П.З. е бил задържан по ЗМВР и под стража,считано от 25.10.2020 година.

На основание чл.53 НК съдът се е произнесъл за вещественото доказателство по делото.

Подсъдимият П. Н. З.,ЕГН ********** е осъден,на основание чл.189 ал.3 НПК,да заплати в полза на Държавата направени по делото разноски в размер на 365 лева,които да внесе по сметка на ОД-МВР гр.Кюстендил,както и да заплати сумата 50 лева по сметка на РС гр.Дупница.

С Решение №63/20.12.2021 година,постановено по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил,присъдата е била потвърдена.

В искането са сторени оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон,за допуснати съществени нарушения на процесуални правила,довели до нарушаване правата му и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Оплакванията са развити в следните насоки:

1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /гласни показания на св.М. М./,довело по същество до липса на мотиви към постановения първостепенен съдебен акт.В тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем ,без обективно,пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор.Твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,доколкото не е разкрита обективната истина по делото.

Твърди се нарушение на правата на осъдения,свързани в конкретика единствено с проведен негов разпит на 25.10.2020 година.

2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,която е изградена на предположения,без наличие на „годни“ доказателства за осъществено деяние,при недоказано авторство на деянието.

3.Сторено е бланкетно оплакване,че наложеното наказание е явно несправедливо.

На основа на горното се обосновава /по същество,с оглед тълкуване мотивите и сторената претенция към настоящия съд/ искане за отмяна на въззивното решение ,възобновяване на производството по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.

Кюстендил и отмяна на постановената първоинстанционна присъда,като делото се върне на първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Сторено е алтернативно искане да се отмени въззивното решение,да се възобнови производството по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил като се отмени първоинстанционната присъда,а осъдения бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

2

Пред настоящия съд на осъдения е назначен служебен защитник,с оглед нормата на чл.94 НПК.Поддържа доводите,изложени в искането.Излага съображения ,свързани с направените оплаквания за нарушения на процесуалните правила,нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание,без да конкретизира по отделните оплаквания.

Осъденият П.З. поддържа подаденото лично от него искане за възобновяване на наказателното производство,именувано „молба“ и доводите,изложени в него,както и заявеното от защитника си.

Поддържа искането си и при предоставената му последна дума.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направените оплаквания и искания.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на наказателното производство по внохд №565/2021 година по описа на Окръжен съд гр.

Кюстендил.Намира,че не са допуснати твърдените от осъденото лице и защитата му процесуални нарушения.

След като прецени изложените доводи в стореното искане на осъдения П.З.,като съобрази наведените за възобновяване основания и като прецени лично изразеното становище на страните по делото,Софийският апелативен съд намери,че искането е процесуално допустимо,а разгледано по наведените оплаквания,намери следното:

Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.

Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните,ако не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена.

Предметът на проверка ясно е очертан и с оглед разписаното в чл.422,ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.1,т.3вр.ал.5 НПК,касателно явна несправедливост на наложени наказания.

Предметът на проверка е свързан с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и/или въззивния съд,и преценка дали то е основано на обективно ,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като във връзка с гореизложеното съществено нарушение на 3 процесуалните правила ще е налице,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.

Настоящият съд установи при проверката си,че след проведено съдебно следствие,на основа на събран и надлежно проверен доказателствен обем,първият съд е възприел за установени от него ясно описани факти,възприети и от въззивната съдебна инстанция.

Преповтаряне на фактическата обстановка не се налага.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на осъдения.

САС споделя акцентирани и изложени от молителя и защитата му,макар и изключително лаконични,принципни съображения,че съдебният акт следва да почива на пълно,всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им при спазване на процесуалните стандарти,разписани от Законодателя.

В конкретния наказателно-правен спор,преди да разгледа възраженията по същество на спора,свързани с нарушението на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание,настоящият съд дължи отговор на поставени въпроси за наличие на допуснати и неотстранени съществени процесуални нарушения,включително на такива ,довели до нарушаване правата на осъденото лице.

За пълнота следва да се посочи,без да са налице възражения от осъдения и защитата му в тази насока,че изготвеният обвинителен акт отговаря на изискванията и стандартите ,разписани в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Ясно са очертани фактическите рамки на обвинението,позволяващи предаденото на съд лице да разбере в какво и въз основа на какви доказателствени източници е обвинен в извършване на конкретното престъпление.

Следва да се посочи,че е проведено редовно разпоредително съдебно заседание,в което еднозначно са решени въпросите,поставени за разглеждане от нормата на чл.248 ал.1 НПК при спазване правата на предаденото на съд лице.Вън от преценката на съда в това производство,по силата на чл.248 ал.4 НПК,стоят единствено твърдения за нарушения , свързани с допускането,събирането,проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства.Видно е,че първият съд е обективирал краен резултат на доказателствения процес по ясен и несъмнен начин.Волята и вътрешното убеждение на първостепенния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в процеса и от настоящия извънреден състав.

Процесуалното развитие на делото насетне сочи следното:

По въззивен протест и подадени въззивни жалби от подсъдимия З. и защитника муадв.Е. Д. е било образувано въззивно наказателно производство.

С определение №207/29.10.2021 година,постановено по внохд №565/2021 година по 4 описа на ОС гр.Кюстендил,след проведено закрито съдебно заседание състав на съда е намерил,че въззивните жалби и въззивният протест са подадени в срока по чл.319 НПК , проверил е тяхната допустимост и съответност по форма и съдържание на нормата на чл.320 НПК,и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

За това открито съдебно заседание подсъдимият е призован от затвора гр.Бобов дол ,доколкото е безспорно,че е задържан под стража,защитниците му по договор за правна помощ-адв.Е. Д. и адв.Е.А.,двамата с посочени съдебни адреси,частния обвинител М.М. и майка и К.Е.,както и ОП гр.Кюстендил.

В съдебно заседание,проведено на 25.11.2021 година подсъдимият П.З. е доведен от затвора гр.Бобов дол и представен пред въззивния съд.

Макар редовно призовани за разглеждане на наказателното дело пред въззивния съд,адв.Д. и адв.А. не са се явили и не са посочили причини за това.

Не се е явил частния обвинител М.М. и К.Е.,редовно призовани.

Явил се е представител на ОП гр.Кюстендил.

Подсъдимият е заявил,че желае делото да се разгледа,въпреки неявяване на защитниците му.

Становище по даване ход на делото представителят на КОП не е заявил,а след даване ход на делото и доклад от председателя на съдебния състав,е поддържал протеста.

Подсъдимият П.З.,след доклад на въззивните жалби от председателя на съдебния състав,е поддържал подадената от него жалба/именувана възражение/.

Съдът е дал ход на съдебни прения,изслушал е становището на прокурора и на подсъдимия З.,осигурил е последна дума на подсъдимото лице,и след тайно съвещание е обявил,че ще се произнесе с решение.

Това е сторил с Решение №63/20.12.2021 година.