Решение № 260025 от 04.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 21/2021
- Вид
- Решение № 260025
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- РУМЯНА АТАНАСОВА ТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 493А, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.3, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 7, ал. 2, т. 4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.03.2022 година Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.12. 2021 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: АНТОНИНА Н. като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА т.д. № 21 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Е.Н.М. твърди, че е пострадала при ПТП на 02.07.2020 г. Твърди се, че произшествието е настъпило при следния механизъм: около 08.05 ч., в гр. *, на ул. „***“ се движил л.а. „***“ с peг. № ***, управляван от Р.Н.П. и срещу № 17 блъска пешеходката Е.М.. В резултат на удара М. получила телесни травми.
Съставен е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 284р- 17288/03.07.2020 г. от РУ на МВР - Казанлък, а на виновния водач е съставен АУАН № АА-625462/02.07.2020 г.
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „***“ с peг.
№ ***нарушения на правилата за движение по пътищата и съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач П. и настъпилите общественоопасни последици - нанесените телесни увреждания на Е.М..
Посочва се, че за увреждащия „***“ с per. № ***, управляван от водача П. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/22/120000878629, със срок на валидност от 27.03.2020 г. до 27.03.2021г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата Е.М. предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК “Лев инс“ АД.
Претенцията е получена от застрахователя на 12.08.2020 г. и са били приложени всички документи, с които е разполагала пострадалата. Образувана е била преписка по щета № 0000-1000-03-20-7477, но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение.
При процесното ПТП Е.М. получила следните травматични увреждания: контузио капитис, комоцио церебри и фрактура осис пубис.
След настъпването на катастрофата, с линейка е откарана в Хирургично отделение към МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ — Казанлък, със силни болки в областта на дясна тазобедрена става и невъзможност да движи дясно бедро, без ясен спомен за случилото се. След провеждането на лабораторни и образни изследвания, е назначено лечение. Изписана е на 08.07.2020 г.
В резултат от уврежданията, ищцата претърпяла силни болки и страдание. Принудително била обездвижена за дълъг период от време и е изпитвала много неудобства и ограничения при извършването на ежедневните битови дейности. За пострадалата е било невъзможно сама да се обслужва, нуждаела се непрекъснато от някой, който да й помага за елементарни битови нужди - хранене, обличане, тоалетна, миене, пазаруване, готвене. Преди процесното ПТП Е. била активна жена, въпреки възрастта си, сама се е грижела за себе си, в добро здравословно състояние, но поради травмите, получени при инцидента за дълъг период от време е била лишена от възможността сама да се придвижва, да извършва обичайните си дейности. Е. все още е лишена от обичайния си начин на живот, от обичайното си социално общуване. Освен болките, ищцата изживяла и силен стрес и страх, които в съвкупност с получените от нея физически травми се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние. , Към настоящия момент Е. все още не е възстановена от получените травми, още изпитва болки, не може да ходи нормално, значително е намаляла двигателната й активност.
С оглед на изложеното моли ответникът ЗК “Лев инс“ АД да бъде осъден да заплати на Е.Н.М. сумата в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 90 000 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 02.07.2020г.
Претендира се лихва от датата 09.07.2020 г. - съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ.
Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и по размер предявения иск за неимуществени и имуществени вреди.
Оспорва твърденията за осъществено виновно и противоправно поведение от водача. Посочва, че срещу водача Р.Н.П. няма влязла в сила съдебна присъда, удостоверяваща вината на водача, застрахован при ответника, няма данни да е управлявал МПС с несъобразена или превишена скорост, възможно е по обективни причини, намалена видимост, да не е възприел своевременно пешеходката. В представения Констативен протокол не е посочено да е образувано досъдебно производство за изясняване на случая. Видно от представения Констативен протокол 284р-17288/03.07.2020 г., съставен от ОД на МВР Стара Загора по л.а. „“ТАТА“ с peг. № СТ 6980ВК, няма реципрочни щети или следи от удар с пешеходка.
Оспорва причинно-следствената връзка между описаното събитие и неблагоприятните последици за ищцата. Оспорва описания в исковата молба механизъм на нараняване.
Навежда доводи, че ищцата сама си е причинила твърдените в исковата молба увреждания, като се е спънала в бордюр или друга неравност и е паднала на пътното платно. Увреждането — рана на дясно бедро и контузия на главата кореспондирало на увреждане получено от падане на ищцата върху пътната настилка.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие от 02.07.2020 г., за ищцата са настъпили всички описани в исковата молба, като вид и характер увреждания и здравословни състояния, като оспорва твърденията относно медико - биологичния им характер, относно характеристиките на лечебния процес и на здравословното състояние на ищцата, както и за продължителността на лечението.
Оспорва причинно-следствената връзка между твърдението за силни болки на дясна тазобедрена става, невъзможност да движи дясно бедро, нужда от чужда помощ при хранене, стрес и страх и процесния пътен инцидент.
Оспорва претенцията за неимуществени и имуществени вреди по основание и по размер. В случай, че предявените искове за неимуществени вреди бъдат уважени, моли същите да бъдат приети за изключително завишени и неотговарящ на вида на травмите, на принципите на справедливостта и определяне на обезщетения при подобни случаи.
Оспорва претенцията по размер, като твърди, че същият е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за тяхното естество и проявление, че същите са настъпили в резултат от осъществяване механизма на транспортния инцидент, както и твърденията за периода, през който са търпени,.
Оспорва твърденията за изживени от ищцата Е.Н.М. страхове, промяна в обичайния начин на живот, болки на дясна тазобедрена става, невъзможност да движи дясно бедро, нужда от чужда помощ при хранене и др. Оспорва същите да имат връзка със събитие от 02.07.2020 г.
С оглед твърденията по основанието на предявената претенция поддържа, че претендиралата от ищцата, като обезщетение парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.
Посочва, че съгласно чл. 493А, ал. 2 от КЗ и Проект на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице в максимален размер, съобразно твърденията в исковата молба и претърпени болки и страдания от Е.Н.М. обезщетението за контузия на кракът и на главата, равняващо се от 2 до 4 точки по 610 лв. (МРЗ)= от 1220 лв. до 2440 лв., без отчитане на съпричиняване.
Счита предявената по настоящото дело претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост. Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случай, че се установи механизмът описан в исковата молба, то навежда доводи, че има висок процент на съпричиняване от ищцата.
Посочва, че пешеходката е възприемала отдалече автомобила и неговите светлини, докато водачът не е възприел пешеходката докато достигне до нея. Тоест произшествието е било предотвратимо за пешеходката. Твърди, че пешеходката е създала предпоставки за ПТП. Твърди, че ищцата е възприела опасността и въпреки това се е движела по пътното платно, вместо по тротоара, по посока на движение на автомобилите или е предприела пресичане на уличното платно, в непосредствена близост до автомобила, като е могла да изчака отминаването на автомобила и тогава да пресече улицата.
Навежда доводи, че ищцата е пострадала при неправилно пресичане на пътното платно, не е изпълнила задължението да се съобрази с разстоянието до преминаващите превозни средства, навлиза внезапно на платното за движение, без да се огледа или се е движела неправилно по пътното платно, попътно на движението, нарушавайки изискванията на чл. 108 от ЗДВП или на чл. 113 и чл. 114 от ЗДВП, като пострадалата сама се е поставила в опасност, от която за нея, са настъпили вредни последици, които следва да бъдат отчетени при реализиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД счита, че обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице следва да бъде намалено.
Оспорва твърдението за осъществяване на покрит риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като оспорва твърдението ищцата да има качеството на трето увредено лице, с право на обезвреда по смисъла на чл. 429 от Кодекса за застраховането, доколкото ищцата сама е причинила ведите си,поради което не може да възникне задължение за застрахователя.
Оспорва претенцията за лихви, като неоснователна и недължима. Недължимостта на главния иск води до неоснователност на претенцията за лихва, която е акцесорна.
Посочва, че тъй като ответникът не е присъствал на непозволеното увреждане, същият изпада в забава, след като бъде уведомен и се представят всички необходими документи, включително банкова сметка ***. Застрахователят е длъжен да се произнесе в три месечен срок, след уведомяване, съгласно чл. 496 от КЗ. Застрахователят счита, че не е дал повод за завеждане на дело, не е отказал да плати обезщетение.
Претендират се лихви от дата 09.07.2020 г., преди застрахователят да получи уведомление, а до настоящия момент не била представена банкова сметка ***, поради което същата се намирала в забава на кредитор.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа изцяло подадената искова молба. С оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за процесния л.а. “***“, моли съда на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Неоснователно ответникът оспорвал вината на водача на увреждащия лек автомобил. Обръща внимание, че доколкото Констативният протокол за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Посочва, че противоправното поведение на водача на л.а. П. е предмет на установяване в настоящото производство.