Решение № 135 от 02.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000501918 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260998/21.03.2022г, постановено по гр.д.№ 9908/2019г по описа на СГС, I ГО, е отхвърлен предявеният от Е. П. К. с ЕГН ********** против „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749 и „Алетея 11” ООД с ЕИК 130119100 иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействително спрямо ищцата на влязло в сила решение № 1119 от 13.06.2017г., по т.д. № 6450/2016г., по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, като постановено в симулативен /привиден/ процес, като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от Е. П. К. с ЕГН ********** против „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749 и „Алетея 11” ООД с ЕИК 130119100 иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.170 от ЗЗД и чл.171 ЗЗД, за установяване на несъществуването на ипотечно право в полза на „Юробанк България” АД, липсата на ипотечно правоотношение между Е. П. К. и „Юробанк България” ЕАД, по отношение на: ОФИС №1, находящ се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район „***“, ул.“ ***” №**, състоящ се от едно офис помещение, склад и санитарен възел с площ 105,95 кв.метра, при съседи по нотариален акт: улица, мазета от №7 до №1., офис №2 и улица; заедно с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот №1Х-519 в квартал 170 по плана на гр.София, местност „***“, с площ от 2270 кв.метра, при съседи: улица, УПИ №VII и улица;

ОФИС №2, находящ се в сутерена на гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел, с площ от 42,8 кв. метра, при съседи по нотариален акт: улица, офис №1 и офис №3, заедно с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе; ОФИС №3, находящ се в сутерена в гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офиспомещение и санитарен възел с площ 87,37 кв.метра, при съседи по нотариален акт: офис 1

№2, улица, коридор и мазета, заедно с 2,85% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе, като неоснователен. Осъдена е Е. П. К. да заплати на „Юробанк България” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сторените пред СГС разноски от 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от Е. П. К., чрез адв.О. М. от САК, с доводи, че е неправилно.

Възразява срещу приетото от съда, че не се установява, че притежава качеството кредитор по предявения на основание чл.135 ЗЗД Павлов иск, тъй като поддържа, че същото се обосновава от това, че е увредена не от неизпълнението на облигационно вземане, а от процесуални действия, предприети в хода на привидния процес. Позовава се на съдебна практика, че качеството на кредитор по Павловия иск има всяко трето лице, което без да е участвало в делото е обвързано от постановеното в привидния процес решение, в който главните страни, макар и да знаят и да могат да докажат съответните факти, имат такова процесуално поведение, което не дава възможност съответните факти да бъдат разкрити.

Качеството на кредитор произтича от самия факт на обвързването на ищцата от постановеното в привиден процес увреждащо решение. Сочи, че не е твърдяла или поддържала, че е „кредитор” въз основа на съществуващо облигационно вземане спрямо ответното дружество „Алетея 11” ООД, а го е обосновала като „трето лице”, което без да е участвало в т.д. № 6450/2016г на СГС, ТО VI-13, е обвързано от постановеното в проведения привиден процес увреждащо решение.

Счита за неправилни изводите на съда за недоказаност на провеждането на симулативен процес с мотиви, че са участвали и двете страни, „Алетея 11” ООД е депозирало отговор, в който е оспорило фактите и обстоятелствата, страните били представлявани в съдебно заседание и извършили процесуални действия. Сочи, че привидността се установява от това, че „Алетея 11” ООД не е направила надлежни възражения в процеса, че съдът е смесил реализирането на правото на участие в процеса и провеждането на симулативен съдебен процес. Банката не е представила всички релевантни за спора факти, а само избрани, представила е различни извлечения от сметки от тези, които са представени в заповедните производства, дружеството не е оспорило извършените цесии, поради което не е било установено действителното правно положение.

По приетото, че липсва увреждане спрямо нея, тъй като процесните имоти не са били продадени в хода на изпълнителното производство, възразява с доводи, че увреждането е със самото постановяване на оспорваното решение по привидния процес.

По отношение на отхвърлената искова претенция по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.170 ЗЗД и чл.171 ЗЗД излага доводи, че към деня на учредяването на ипотеката, както и в периода на осъществяването на невписаните цесионни договори, не е била собственик на процесните имоти, не е била страна в правоотношението между банката и нейния длъжник, поради което има качеството на трето лице, имащо интерес да повдигне възражение във връзка с ипотеката. Сочи, че съгласно чл.142 ЗЗД отговарящият за чужд дълг може да повдигне и обоснове всички възражения, произтичащи от съществуването и развитието на правоотношението между кредитора и длъжника, включително и когато длъжникът се е отказал от тези възражения или е признал своето задължение. Счита, че съдът е игнорирал факта, че при сключване на цесията на 5.09.2008г едно и също лице е участвало като представител на цедента и на цесионера, което е недопустимо и в нарушение на чл.51 от ЗКИ. Поддържа, че съдът не се е произнесъл относно действителността на договора за цесия от 5.09.2008г, кой е бил носител на ипотечното право в периода 5.09.2008г до 20.12.2012г., дали може ипотечното право да съществува отделно от вземането, което обезпечава.

Претендира, че е установила качеството си на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, че праводатЕ.та й е придобила правото на собственост върху описаните имоти преди началото на спора по т.д.№ 6450/2016г на СГС, ТО, същата е трето лице, което не е участвало в посоченото дело, но е обвързано от правните последици, произтичащи от постановеното по 2 това дело решение по привиден /симулативен/ процес, тъй като не е издирено действителното правно положение между страните. След сключване на нищожния договор за цесия между банката и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, банката е изгубила качеството си на кредитор на „Алетея 11” ООД по договор за банков кредит, не притежава ипотечно право върху процесните имоти. Предприетите действия за завеждане на търговското дело и постановеното решение увреждат ищцата.

Сочи, че искът по чл.124, ал.1 пр. последно от ГПК, вр. с чл.171, ал.1 ЗЗД и чл.170 ЗЗД е основателен, тъй като е установено, че договорът за цесия от 5.09.2008г не е вписан в имотния регистър и е създадена неизвестност на ипотекарния кредитор, което е специално основание за последваща недействителност на извършеното вписване, от което следва извод и за несъществуването на ипотечното право.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции. В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат изложените доводи във въззивната жалба.

Ответната страна-„Юробанк България” АД, представлявана от юрисконсулт Бр.П., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Излага доводи, че ищцата няма активна процесуална легитимация да предяви Павлов иск, тъй като не е кредитор, не е увредена, не е налице симулативен процес и не е налице знание за увреждане. Знаела е, че придобива имоти, върху които има учредена ипотека. Сочи, че праводатЕ.та на ищцата Е. Н.

И. е станала съдружник в „Алетея 11” ООД на 14.02.2013г. Сочи, че датите на предварителните договори не са достоверни.

Възразява и срещу доводите във въззивната жалба за наличие на симулативен съдебен процес. Ищцата не е страна по договор за кредит поради което не е била страна и в исковия процес между банката и кредитополучателя, в който сочи, че от процесуалните действия на страните се установява, че не е налице симулация. Сочи, че не е налице недействителност на цесиите и заинтересовано лице за нарушението по чл.52 ЗКИ могат да бъдат само кредитори на банката или акционери, а не длъжници.

Относно исковата претенция по чл.171 ЗЗД и чл.170 ЗЗД вр. с чл.17 от Правилника за вписване се поддържа, че договорната ипотека е надлежно и валидно учредена, че с нея се обезпечава вземане на банката, че не е погасена по смисъла на чл.175 ЗЗД, че двете цесии са били съобщени на длъжника-кредитополучател по договора за кредит, учреденото обезпечение не е погасено. Неспазването на изискването на чл.171 ЗЗД не води до погасяване на ипотеката, а само до непротивопоставимост на ипотеката на трети добросъвестни лица, които имат право и интерес от възражения дали вземането на цесионера е привилегировано. Излага доводи, че въззивницата е придобила имотите след втората цесия, която е сключена на 20.12.2012г, не е трето добросъвестно лице, което да може да се позовава на липсата на противопоставимост на прехвърлената ипотека, а и същото не е равнозначно на несъществуването на ипотечното право. Ипотеката следва имотите, независимо в чия собственост са те. Последвалите вписвания на прехвърляне на собственост, вписани вещни тежести са непротивопоставими на ипотекарния кредитор.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото-Е. П. К. е посочила в исковата молба, че е единствена наследница на майка си Е. Н. И. и е придобила чрез наследствено правоприемство правото на собственост върху следните недвижими имоти:

ОФИС №1, находящ се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. ***, *** „***“, ул. „***”, състоящ се от едно офис 3 помещение, склад и санитарен възел с площ 105,95 кв.метра, при съседи по нотариален акт: улица, мазета от №7 до №11, офис №2 и улица; заедно с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот №1Х-519 в квартал 170 по плана на гр.***, местност „***“, с площ от 2270 кв.метра, при съседи: улица, УПИ №VII и улица; ОФИС №2, находящ се в сутерена на гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел, с площ от 42,8 кв. метра, при съседи по нотариален акт: улица, офис №1 и офис №3, заедно с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе; ОФИС №3, находящ се в сутерена в гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел с площ 87,37кв.метра, при съседи по нотариален акт: офис №2, улица, коридор и мазета, заедно с 2,85% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе.

На 03.06.2008г. „Алетея 11” ООД, в качеството на продавач, е сключило с Е. Н. И.– майка на ищцата, в качеството на купувач, предварителни договори за продажба на цитираните имоти. Тъй като в уговорените в предварителните договори срокове, нотариално прехвърляне на правото на собственост не е извършено от продавача, Е. Н. И. е предявила против „Алетея 11 “ООД три иска за сключване на окончателен договор за всеки от имотите, които са уважени и предварителните договори са били обявени за окончателни съгл. чл.19, ал.3 ЗЗД.

В деня на подписването на предварителните договори за продажба на- 03.06.2008г., продавачът по предварителните договори и втори ответник по настоящия иск - „Алетея 11“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за банков кредит с първия ответник - “ Юробанк И Еф Джи България” АД /сега - „Юробанк България“АД/ за сумата от 320 000 швейцарски франка. Ищцата е навела доводи, че съдържанието на договора за кредит е едностранчиво, непрецизно и изцяло увреждащо правата на кредитополучателя. В договора за банков кредит липсвал ясен, справедлив и честен механизъм за определяне и, респективно, за изменение на лихвите и другите акцесории, формиращи стойността на вземанията на банката-кредитор, което е обуславяло непрогнозируемост на стойността на евентуално претендираните от кредитора вземания.