Решение № 13588 от 09.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13588 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110153464 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.432 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предявени са осъдителни искове с правно чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 20000,00 лева, представляващи неимуществени вреди във връзка с претърпените болки и страдания на ищеца в резултат на ПТП от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за неимуществени вреди, считана от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2021 г. около 14.00 ч. в гр. София, л.а ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН, собственост и управляван от И. В. П., ЕГН ********** се е движил по бул. „Никола Габровски” с посока от ул. „Осми декември” към бул. „Г.М.Д.” и в района на кръстовището с ул. „Проф. Боян Каменов“ поради отнемане на предимство, при маневра завиване на ляво реализира ПТП с насрещно движещия се във велосипедната алея велосипедист Г. Л.. Твърди се процесното ПТП да е настъпило поради виновно поведение на водача на л.а. ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН. Посочва, че във връзка с получените наранявания на ищеца е издадената епикриза ИЗ № 10400 с поставена диагноза: мозъчно сътресение, шийна дисторзия, разкъсно - контузна рана и мекотъканен оток на дясната скула, множество охлузвания по тялото и крайниците. Твърди, че поради продължаващи болки в шиен отдел на гръбнака и между лопатките, повече в дясно, при покой, които се засилват при движение и разпространение на болката към раменете и горните крайници, изтръпване на същите и слабост в дясната ръка е бил приет в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД гр. Сандански, където е поставена диагноза - Z50.8 лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, КП № 265 М47.2, други спондилози с радикулопатия - шиен отдел, цервикоартрозис, радикулитис цервикобрахиалис билатериас. Навежда твърдения, че е професионален колоездач, като в следствие на инцидента е възпрепятствал подготовката си за състезателен сезон 2021 г., което ограничава възможността му за участие и постигане на резултати, тъй като все още има затруднение в движенията, главоболие, както и развита страхова невроза от приближаващи автомобили.

Посочва, че на 31.12.2021 г. е предявил претенция към ответното дружество, което към 1 датата на завеждане на исковата претенция не е определило и изплатило застрахователно обезщетение. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като излага становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по застраховка „ГО“ за МПС ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН.

Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинна връзка между уврежданията и процесното ПТП. Счита, че вина за процесното ПТП има единствено ищецът, който не е упражнявал достатъчно контрол над велосипеда и същевременно го е управлявал с несъобразена скорост с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, като е имал възможност да го предотврати. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради неспазване на правилата за движение по пътищата.

Оспорва твърденията за наличие на затруднен нормален живот и настъпили психологически и емоционални последици от инцидента, както и за проведено лечение, доколкото не са представени доказателства за тези твърдения. Твърди, че искът е завишен по размер, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното:

Процесният констативен протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ относно лично възприетите от съставителя му факти за участниците в произшествието, възприетите увреждания на имущество и лица, както и проверените документи, поради което въз основа на него съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че на 15.06.2021 г. около 14.00 ч. в гр. София, л.а ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН, собственост и управляван от И. В. П., ЕГН ********** се е движил по бул. „Никола Габровски” с посока от ул. „Осми декември” към бул. „Г.М.Д.” и в района на кръстовището с ул. „Проф. Боян Каменов“ поради отнемане на предимство, при маневра завиване на ляво реализира ПТП с насрещно движещия се във велосипедната алея велосипедист Г. Л., който се е движел на път с предимство.

Ответникът е застраховател по застраховка „ГО“ за МПС ,,Фолксваген Пасат“ с peг. № CO3322ВН, което е безспроно между страните.

Вследствие на удара Г. Л. е получил телесни увреждания.

Водачът на лекия автомобил има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника, което е посочено в констативния протокол.

Съгласно заключението на съдебната-автотехническа експертиза следва да се приеме, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил, който е могъл да избегне птп, ако не беше нарушил изискванията за движение на пътя с предимство на велосипедиста.

Същото се потвърждава от влязлото в сила наказателно постановление издадено на водача на лекия автомобил за нарушение на чл. 38, ал.2 от ЗДвП.

Установява се от представените по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните 2 увреждания: Мозъчно сътресепие-протекло по типа на зашеметяваме, без пълна загуба на съзнание/кома/, навяхване па шията, разкъсно-коитузна рана и оток па дясна скула, охлузвания по тялото и крайниците , съвкупност реализирали медико- биологичния признак-временно разстройство па здравето неопасно за живота. Получените ограничени и болезнени движения в цервикалния отдел на гръбнака и получения мускулен спазъм са във връзка е обостряне на вече съществуващи дегенеративни промени, от преди инцидента.

Обичайният възстановителен период при подобни увреди е около 15 дни с затихваш характер в рамките на месец - два.

В тази връзка са и показанията на свидетеля С. А., която добавя, че ищецът е бил 3 дни в болница и после дълго в къщи като е имал болки в гърба и врата.

Пострадалият се е чествал зле, тъй като не могъл да тренирал, а е професионален спортист.

При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл.432 КЗ.

Искът е допустим съгласно чл. 498 КЗ, тъй като ищецът представил всички доказателства на ответника и е поискал изплащане на обезщетение, като е получил изричен отказ за заплащане, като искането е входирано при ответника на 30.12.2021 г.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с противоправно поведение на водача застрахован при ответника е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и тяхната продължителност и интензивност, както и че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите.

Противоправността на поведението на И. В. П. се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установява се и обстоятелството, че гражданската й отговорност е била застрахована от ответника, по силата на сключена полица със срок на валидност обхващащ датата на ПТП.

Що се отнася до вината, по силата на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД същата се предполага. Ответникът не е релевирал конкретни обстоятелства, които да изключват вината на И. В. П., нито сочи доказателства за подобни факти, поради което по настоящото дело презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.

Наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговорност, в периода на застрахователно покритие на която е настъпило процесното ПТП, не се оспорва от страните по настоящото дело и се установява от представената застрахователна полица.

Не е налице нито изключителна вина на ищеца нито съпричиняване от негова страна, тъй като не се установиха такива факти и обстоятелства.

Следва да се отговори на следните въпроси:

Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени 3 вреди.

В Решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о., се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът. Първият момент, към който размерът на обезщетението може да бъде определен е моментът на извършване на увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени процеси. Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото въздействие възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за всички вреди, които ще настъпят. Ако той плати веднага съответно обезщетение, друго обезщетение от него може да се претендира само при ексцес. Ако той плати обезщетението по-късно, дължи и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Когато пострадалият предяви иск за пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), съдът взема предвид вече настъпилите вреди и медицинската прогноза относно съществуващите страдания. Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Най-късния момент, към който съдът може да определи обезщетението е моментът на преодоляването на страданията или окончателното стабилизиране на състоянието на пострадалия. Когато се претендира пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), съдът взема предвид и новонастъпилите факти в хода на производството по делото (вж. решение № 196/12.07.2011 по гр. д. № 1724/2009 г. ВКС, IV ГО и ср в. решение № 526/03.02.2012 г.по гр. д. № 681/2010 г. ВКС, IV ГО) и може да определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания. Когато определя обезщетението към по-късен момент, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено. Деецът дължи справедливо обезщетение, определена парична сума той дължи при липса на споразумение, едва след определянето на размера от съда. Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието, когато размерът на обезщетението е определено от съда към този момент, ако според обстоятелствата съдът е определил размерът на обезщетението към по-късен момент, законна лихва се дължи от този по-късен момент. В този смисъл са : р. № 676 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о., р. № 390 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 920/2011 г., IV г. о., р. № 9/7.03.2011 г. по гр. д. № 406/2010 г., ВКС, І т. о., и р. № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г., ВКС, ІІІ г. о. и р. по гр. д. № 3041/2013 г., ВКС, ІІІ г. о. Становището, че вредата се обезщетява към момента на нейното настъпване, е погрешно и ощетява увреденото лице. То е в противоречие с принципа, че съдът отчита всички факти, настъпили до приключване на съдебно дирене в съответната инстанция. Това становище е в противоречие и с материалния закон, който предвижда пълно обезщетение на претърпяната вреда. Следва това становище да бъде изоставено и да бъде възприето правилното становище, което отчита процесуалния и материалния закон и защитава в пълна степен интересите на увредените лица, което е цел на 4 правосъдието, защо постига справедлив резултат. Възприемам за правилно становището, което определя размера на вредите към момента на приключване на съдебното дирени пред съответната инстанция, съобразявайки всички нови обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението. В този смисъл е последователното становище на правната доктрина: