Решение № 142 от 24.03.2022, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Шумен, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630201557 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21–***/08.07.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Г. Е. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. ******** № 24, вх.2, ет.4, ап.28 са наложени следните административни наказания: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/ за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.157, ал. 8 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като при неговото издаване, както и при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В проведените по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Със съпроводителното претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. Е. Т. бил правоспособен водач на МПС и на 10.06.2021г. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № В39 62РМ, собственост на Р.Н.Г., с ЕГН **********, като се движел по бул. Симеон Велики в гр. Шумен. По това време свидетелите СВ. Б. СТ. и ЕР. С. Б. се намирали на пътното платно на бул. Симеон Велики в гр. Шумен, в близост до пл. Оборище, преди входа за хотел Шумен , в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели движението на лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № В39 62РМ , управляван от жалбоподателя Г.Т. без поставен обезопасителен колан. По тази причина бил спрян за извършване на проверка от служителите на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен – свидетелите С. и Б.. При проверката те установили, че водачът не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е оборудван автомобила, както и, че водача управлява МПС с НП № 20-0869-002363/12.08.2020г., връчено на 01.10.2020г., влязло в законна сила на 09.10.2020г., с изтекъл едномесечен срок и неплатена сума по него. За констатираните две нарушения, свид. С.С. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 441216 от 10.06.2021г., в който посочил, че с горните деяния водача Г. Е. Т. е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и чл.157, ал. 8 от ЗДв.П. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му надлежно предявен и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 21–***/08.07.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с което на Г. Е. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Шумен, ул. ******** № 24, вх.2, ет.4, ап.28 са наложени следните административни наказания: 1. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДв.П за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П и 2. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДв. П.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя СВ. Б. СТ., на свидетеля ЕР. С. Б., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските служители, които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за 2 заинтересовани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 21–*** от 08.07.2021г. е издадено от компетентен орган - Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П задължава водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящият случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите С.С. и Е.Б., които пряко са възприели това обстоятелство. Освен това, не са налице изключенията от категорията на посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДв.П, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен 3 колан.

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, доколкото на 10.06.2021г. управлявайки лек автомобил не е използвал обезопасителен колан, с който е МПС-то е оборудвано и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП.

АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, която предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Освен това, съдът намира, че извършеното административно нарушение не е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не я е приложил. Освен, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, също следва да бъде направена и индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Настоящият съдебен състав, счита, че от събраните по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по – ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид, доколкото за неговата съставомерност е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на МПС.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно правилото на чл.157, ал.8 от ЗДв.П, неизпълнение на което е вменено на водача, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Това означава, че след изтичане на законово предвидения едномесечен срок, водачът не може да 4 използва НП като заместващ контролния талон документ, а в случая е безспорно установено, че жалбоподателя е управлявал превозното средство на 10.06.2021г. с предходно издадено НП /конкретно индивидуализирано в обстоятелствената част на НП/, влязло в сила на 09.10.2020г. От приобщеното по делото Наказателно постановление № 200869-002363/12.08.2020г., представено от жалбоподателя на контролните органи, се установява, че същото е издадено против водача, че това, че на 16.07.2020г. е осъществил четири различни админшистративни нарушения. Наказателното постановление е влязло в сила на 09.10.2020г., а е платено едва на 24.08.2021г. – т. е. повече от два месеца след осъществяване на настоящата проверка. Съобразно регламента на чл.157, ал.8 от ЗДвП водачът има възможност да управлява МПС с наказателното постановление, заместващо контролния талон, само в рамките на един месец след влизането на НП в сила.