Решение № 253 от 11.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. С., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500467 по описа за 2023 година

С Решение № 137/25.05.2023 г., постановено по гр.д. № 330/2023 г. по описа на PC-Костинброд, е отхвърлен искът по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД на М.

Н. М. за осъждане на Агенция „П.И.“ да заплати на ищеца сумата 13471,92 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се с в стойността на заплатени СМР за възстановяване на нормалния достъп до имота му в с. Б.п., ведно със законната лихва от 18.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на М. Н. М. срещу горното решение, което жалбоподателят счита за постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Намира, че делото е решено от незаконен състав. Изтъква, че вредите се изразяват в заплатено от него възнаграждение за строител за извършване на строителни дейности, позволяващи нормалното ползване на имота. Подчертава, че плащането е осъществено и работата е реално извършена, поради което няма основание за отхвърляне на претенцията му въз основа на представени снимки от ответника и негови твърдения, които жалбоподателят счита за недоказани.

Извън срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който жалбата се оспорва.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата и оспорва отговора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което да уважи предявения иск. Оспорва начина на разпределение на доказателствената тежест в процеса. Счита за доказано, че е 1 бил принуден да осъществи поредица от строителни дейности, които да осигурят възможност за въвеждане на автомобила в имота, тъй като има завишаване нивото на пътя, което прави невъзможно паркирането на самия път и вкарването на автомобил в имота. Намира, че в това се изразява непозволеното му увреждане. Подчертава, че е доказано извършването и заплащането на строителните работи. Изразява становище, че спорове относно размера на платената цена са неотносими към правния спор. Във връзка с това оспорва заключението на допълнителната СТЕ, като сочи, че ориентировъчните цени не са задължителни за никого. Намира, че исковата претенция е доказана по основание и по размер. Моли съда да отмени решението на районния съд и да уважи иска. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна се представлява от юрк. Н., който оспорва жалбата и поддържа отговора. Моли съда да потвърди обжалваното решение по съображения, изложени в депозираното писмено становище. Не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно разпределяне на доказателствената тежест.

Подчертава, че има две експертизи, които не са били поискани пред районния съд по вина на процесуалния представител на ищеца. Оспорва приложимостта на цитираните разпоредби от Закона за пътищата, като счита, че разпоредбите на чл. 30, ал. 4 и 5 от този закон са в подкрепа на застъпваната от него теза. Подчертава, че, съгласно първата експертиза, изготвена от арх. Г., строителството е продължавало и след фактуриране на процесните суми, които не отговарят на обективната истина. Оспорва и твърдението на вещото лице, касаещо времето на извършване на строителството, което се позовава на фактурирането. Счита, че това се опровергава от експертизата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция съдът е допуснал служебно две съдебно- технически експертизи.

Първата от тях е с въпроси, какви по вид (пера) и стойност дейности са извършени за преодоляване повдигането на пътната настилка, препятстващо непосредствения достъп до имота на ищеца в м. „И.“, с. Б.п., с автомобил, и кои от тях са били необходими за това от техническа гледна точка, т.е. какви са по вид и стойност разходите по изграждане на локален подход към имота на ищеца.

Заключението по тази експертиза е изготвено от в.л. Г., според която процесното задигане на нивото на пътя е било непосредствено преодоляно от ищеца с изграждане на стомано-бетонна рампа пред съществуващата входноизходна порта на дворното място. Независимо от това, вещото лице заявява, че и останалите фактурирани дейности също, макар и косвено, са били необходими за оформяне на безопасен вход - изход към мястото за паркиране, вкл. отводняването на алеята, водеща към къщата, също е било необходимо за защита на постройките в имота. Описва детайлно самите дейности и използваните материали.

Позовава се на данни от ищеца, съгласно когото процесната рехабилитация на пътя е повишила нивото на последния с около 50 - 60 2 сантиметра, а това е наложило изпълнението на нова наклонена рампа, чиято претендирана от ищеца стойност от 300 лв./кв.м. вещото лице намира за разумна. Прави извод, че поради наличния в зоната завой на пътя, видимостта наляво при излизане е много ограничена, поради което спирането на автомобил на наклонен участък преди включването в движението надясно не осигурява безопасен излаз от дворното място, което е наложило преместване на паркомястото.

Потвърждава необходимостта от изпълнението, местоположението, характера, изпълнените количества и заложените единични и общи стойности на всички фактурирани строително-монтажни и ремонтни работи, възлизаща общо на 13 471,92 лева с ДДС.

Втората съдебно- техническа експертиза е била допусната единствено по въпроса, дали при ремонта на процесния участък от пътя са спазени техническите правила и норми на строителството, установени в Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, включително и в етапа на прединвестиционното проучване, изготвянето и одобряването на идейния инвестиционен проект и техническия проект, като при отговорите на поставените въпроси вещото лице да съобрази изрично разпоредбите на чл. 7, т. 6, чл. 27, ал. 2, чл. 245, ал. 1 и чл. 276, ал. 2, т. 13 от тази наредба.

Независимо от това, в заключението, изготвено от в.л. инж. В. С., е бил даден отговор и на въпросите, предмет на първата експертиза. За целта са били остойностени процесните строителни дейности, като са били обособени в три групи (извършени и необходими, неизвършени, но необходими, както и ненужни СМР). Направен е обобщен извод, че крайната стойност на всички видове необходими работи възлиза на 8656,80 лв. с ДДС.

В отговор на реално допуснатия въпрос към тази експертиза, вещото лице е заявило, че посочената от съда Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. няма отношение към техническите правила и норми за строителство на пътища, а цитираните нормативни текстове не се откриват в нея. Подчертава, че тази наредба има отношение само към текущия ремонт и поддръжката на пътищата. Същевременно, към рехабилитацията на пътя в процесния участък има отношение Техническа спецификация на МРРБ от 2014г., която представлява комплект от инструкции за строителство на пътища и пътни съоръжения. По косвени данни (становище от АПИ от 31.10.2023г.) прави извод, че за обекта е подписан протокол Образец 16, което е гаранция, че изпълнението е съгласно одобрен проект и са спазени изискванията на техническата спецификация.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

3

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав споделя изложените от КРС принципни съображения относно отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и относно елементите на фактическия състав на тази отговорност, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Не може да бъде споделен, обаче, решаващият извод на КРС, довел до постановяване на обжалваното решение и до цялостно отхвърляне на иска, а именно – че ищецът не бил ангажирал доказателства за оборване на твърденията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, „всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения“, т.е. който твърди, той следва да докаже твърденията си. Единствено изключение – разместване на доказателствената тежест – законът предвижда във връзка с оборване на презумпции (каквато в случая има само в тежест на ответника, но не и на ищеца) и при доказване на отрицателни факти (каквито в случая не се твърдят). Поради това и с оглед цитираното по- горе правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, дословно възпроизведено в доклада на делото, в тежест на ищеца е било доказването на изгодните за него положителни факти, обуславящи основателността на иска му. Съответно, в тежест на ответника е било доказването на направените от него възражения, като не може да се правят изводи в тежест на ищеца от това, че не е успял да обори тези възражения, нито е допустимо да се отхвърля предявения иск само на това основание.

Вместо това, настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да се разгледат положителните предпоставки за уважаване на иска, и, ако същите са налице, да се обсъдят правоизключващите и правоотлагащите възражения на ответната страна, както следва:

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че делинквентът е лице, на което ответникът е възложил работа, както и да се установят петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД, преценявани по отношение на самия изпълнител на работата, а именно – деянието му, неговия виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от последното (арг. от т. 6 от ППВС № 7 от 1959г.).

Така, в тежест на ищеца по настоящото дело е било да докаже наличието на релевираното от него вредоносно събитие (противоправно поведение на служител/и на ответника), претърпените от него имуществени вреди, както и причинната връзка между това поведение и вредите. Не подлежи на доказване вината на прекия/те извършител/и, доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Не е необходимо и да се установява и доказва, кой конкретен служител на ответника е извършил сочените от ищеца действия (т. 7 от от ППВС № 7 от 1959г., арг. от ППВС № 2 от 21.XII.1981 г., Решение № 426 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 998/2023 г., II г. о., ГК и др.).

4

В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото косвено се установява, че през 2019г. е била извършена рехабилитация на пътен участък от км.8+200 до км.30+400 на път II-18 „С.-Петрохан“, т.е. доказано е извършване на релевираното в исковата молба деяние, което ищецът счита за противоправно и вредоносно.

За да се произнесе относно твърдяната противоправност на това деяние, съдът взе предвид, че съгласно правната теория (Марков. М., „Облигационно право. Помагало“, изд. „Сиби“, 2018г., стр. 417), по въпроса за противоправността има две становища. Първото от тях я свързва с противоречие на обективното право, напр. противоречие на императивна правна норма, на добрите нрави или на общата забрана по чл. 45 от ЗЗД, като последното становище е най- разпространено. Второто становище счита за противоправно всяко поведение, което засяга чуждо субективно право, благо или интерес, като по този начин се доближава до посоченото по- горе преобладаващо становище.