Решение № 753 от 20.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20211100513740 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 218"з" от ГПК, вр. с чл. 196 - чл. 211 от ГПК (отм.);, вр. с пар.2, ал.2 от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

С решение № 20144631 от 23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 37518 по описа за 2011 г. на СРС, 178 състав, е отхвърлен предявеният от С. В. Г. срещу Б. Б. Б., Р. Б.

К., Д. Е. К., Г. Т. И., Б. В. Ц. и Е. В. П., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Железница през 1958 г. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 2915.7102.399, съгласно влязлата в сила кадастрална карта на землището на с. Железница, Столична Община, район Панчарево, целият с площ от 839 кв.м., начин на трайно ползване – изоставено трайно насаждение, при граници: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, №

*** и № *** е принадлежало на наследодателя на ищеца –

В.И.К.. С оглед изхода на спора е разпределена отговорността за разноски, като ищецът е осъден да заплати на Б. Б. Б. 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът С. В. Г., предвид което и в срока чл. 197, изр. 1 ГПК (отм.), депозирал въззивна жалба, чрез адв. Х. С. от САК, срещу така постановения съдебен акт. В жалбата се излагат оплаквания за 1 неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В решението си съдът неправилно е кредитирал само частично заключението на приетата по делото СТЕ. Тенденциозен анализ на приобщените по делото доказателства се претендира и във връзка с изследването на Решение по т. 2 от протокол № 14 от 19.08.2010 г. на ОбСЗ - Панчарево. Твърди се, че съгласно приложените писмени доказателства, процесният имот се намира в местността „Рова дупка“ от землището на с. Железница, а не в местността „Стредобърд“. Възразява, че Решение № 673 от 28.02.2011 г., легитимиращо ответниците като собственици на процесния имот, е неистински документ.

Ответниците не са представили никакви доказателства, установяващи, че наследодателят им Е. К. П. е притежавал правото на собственост върху процесния имот. Излага твърдения, че всички относими към предмета на доказване по делото писмени доказателства по двете административни преписки, образувани в ОбСЗ – Панчарево, по заявленията на наследниците на В.К. и на Е. П. сочат, че единствено първият е притежавал имот в местността „Рова дупка“. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо това постанови съдебно решение, с което да уважи иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е срочен отговор на предявената въззивна жалба от въззиваемия – ответник Д. Е. К., чрез назначения му особен представител – адв. Н.-К. от САК. В отговора се застъпва тезата, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на ищеца – неоснователна. Посочва, се районният съд е зачел всички приобщени по делото доказателства, в това число и разпитания, при режим на довеждане от ищеца, свидетел. Подчертава, че съгласно СТЕ и ДСТЕ по делото, местностите „Средобърд“ и „Рова дупка“ в землището на с. Железница не са идентични. Разяснява, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи в хода на процеса идентичността на имотите, а ответникът има право на свободна преценка как да формира защитата си. Моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В законоустановения срок по чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) е постъпил отговор и от въззиваемия – ответник Б. Б. Б., чрез процесуалния му представител – адв. Л. П., САК.

В отговора се застъпва становището, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, при доводи, както следва. На първо място, сочи, че с оглед целокупния доказателствен материал по делото, не може да се направи еднозначен извод кой точно имот е притежавал наследодателя на ищеца – В.К., респективно кой е бил внесен от него в ТКЗС през 1958 г. Твърди се коригиране на номера на имота, изписан в Удостоверение изх. № ВС-30-1994 от 26.09.2014 г., от № 12 на № 15, за която корекция се излага, че е направена с цел да обслужи интересите на ищеца в настоящия процес, но разминаването е откроено и в заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ. Разяснява, че предметът на делото изисква пълно и главно доказване 2 от страна на ищеца на твърдяната от него идентичност на внесеният имот в ТКЗС към момента на обобществяването му с процесния имот, каквато идентичност не е установена пред първия съд. На последно място, афишира доказателственото значение на Регистъра на имоти по местности от Регистър на земеделски земи, гори и земи в землището на с. Железница, от което е видно, че процесният имот се намира в м.

„Стредобърд“, а не в м. „Рова дупка“, както неоснователно твърди въззивника – ищец.

Отправена е молба до въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявена при условията на обикновено другарство на ответната страна в процеса.

В подадената пред СРС искова молба, уточнена с молба 10.11.2011 г., от С. Г., се поддържа, че наследодателят на ищеца В.И.К. притежавал недвижими имоти в землището на с. Железница, които през 1958 г. били внесени в ТКЗС. Процесният имот, внесен в ТКЗС, се намирал в местността „Рова дупка“ /наричана още „Крушкини кошари“/ извън регулация на селото и бил с площ около 4 дка., като същият е придобит в собственост от наследодателя на ищеца чрез пожизнена делба между него, неговите братя и дядо им. Изложени са твърдения, че при образуване на ТКЗС част от имота е предоставен за обработване, а друга част е ползвана от семейството на В.К..

Процесният имот е заявен от наследниците на Крушкин за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поземлената комисия в община Панчарево се произнесла с влязло в сила решение № 981/13.05.1993 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на В.И.К. върху множество имоти в землището на с. Железница с обща площ от 34,680 дка, в това число и на нива от 2 дка. в местността „Рова дупка“, заявена с пореден № 12 в заявлението. С решение по протокол № 14/19.08.2010 г. на ОСЗ - Панчарево е постановено възстановяването на имота в стари реални граници. Съгласно твърденията на ищеца имотът попада върху част от имот № 34 и изцяло върху имот № 58 и имот № 223 от картата на възстановената собственост в землището на селото. При заснемане на имот през м.04.2011 г., за имот № 223, който е част от площта на процесния имот, в регистрите към картата на възстановената собственост са нанесени други лица, като негови собственици. С влязло в сила решение № 673/28.02.2011 г. на наследниците на Е. К. П. се възстановява в стари реални граници имот - изоставени трайни насаждения с площ от 0.839 дка, десета категория, местност „Стредобърд“ - имот № 000223 по картата на землището и при граници: имоти № 000058, № 017005, № 017012 и № 017022. Претендира, след като съдът установи истинността на гореизложените обстоятелства, да признае за установено, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот е бил притежание на наследодателя на ищеца - В.И.К..

3

Исковата претенция е оспорена от ответниците Б. Б. Б. и Д. Е. К., като и в двата отговора се съдържа идентична аргументация с основното възражение, че не е налице идентичност между имота на наследодателя на ищеца и процесния имот № 000223, който им е реституиран.

СЪДЪТ, след като обсъди становищата и доводите на страните и представените по делото доказателства по реда на чл. 188, ал.3 от ГПК (отм.);, вр. с пар.2, ал.1 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав приема, че същият е допустим.

Условие за допустимост на исковата претенция по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, която има за предмет установяване правото на собственост върху недвижим имот към точно определен минал момент - на включването му в ТКЗС или друга земеделска организация, е наличие на висящото специално административно реституционно производство, регламентирано от ЗСПЗЗ, което да е започнато по искане, направено в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, или правната възможност такова производство да бъде открито, при уважен иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. В случай, че от ищеца не е подадено заявление за възстановяване на имотите в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, респективно и правото му за възстановяване не е заявено с предявяване на специалния иск по чл.

11, ал. 2 от ЗПЗЗ, същият няма правен интерес от установяване принадлежността на собствеността върху имота към миналия момент, тъй като разрешаването на този въпрос не би имал никакви правни последици за ищеца, предвид установения от законодателя специален ред за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, внесени в ТКЗС или друга земеделска организация. Такива биха настъпили само при условие, че имотът е бил заявен за възстановяване пред ПК, респективно ОСЗГ /ОСЗ/, по реда и в сроковете, регламентирани от ЗСПЗЗ, тъй като в зависимост от изхода на спора за материалното право на собственост ще бъде произнасянето на органа по поземлената собственост по искането за реституирането на собствеността и съответно от решението му ще настъпят целените от заявителя в административното производство правни последици - на реституиране на собствеността - в лицето на действителния титуляр на правото, респективно на този, за когото с решението по иска п о чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдът е постановил, че не притежава правото ще бъде постановен отказ за възстановяване /така еднопосочно приемано в константната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 на ОСЗГ на ВКС от 1997 г./.

В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства, /преписките по заявленията на наследодателя на ищеца и общия наследодател на ответниците, образувани пред ОСЗ – Община Панчарево/ се установи, че ищецът е заявил за възстановяване в качеството му на наследник на В.И.К. – нива от 2.000 дка, десета категория, находящ се в землището на село Железница в местността „Рова 4 дупка“, заявен с пореден № 12 от заявлението и установен с Молба-декларация за членство в ТКЗС от 1958 г. в с. Железница. От друга страна, по заявлението на наследодателя на ответниците е постановено решение № 673/28.02.2011 г., с което на последните в качеството им на наследници на Е. К. П., е възстановена под № 1 собствеността върху изоставени трайни насаждения от 0,839 дка, десета категория, местност „Стредобърд“, имот № 000223 по картата на землището, при граници (съседи): № 00058 Полски път на кметство Железница, София, № 017005 Полски път на кметство Железница, София, № 017012 Ливада на Р.Д. Л. и № 017022 Друга селищна територия на Г.Д.Д. и други. При тези обстоятелства и с оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита и предявеният иск е допустим.

По основателността на иска, настоящият съдебен състав намира иска за недоказан и неоснователен.

Между страните по делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът С. В. Г. е наследник по закон на В.И.К., починал на 07.02.1978 г., а последният е наследил Г. С. К., която пък от своя страна е наследила баща си С.Б.К..

От Решение № 9981/13.05.1993 г., на ОСЗ - Панчарево се установява, че е признато правото на собственост на наследниците на В.И.К. върху 34 имота в стари реални граници, включително на поземлен имот - нива от 2 дка, десета категория, находяща се в село Железница, в местност „Рова дупка“, заявена с пореден номер 12 от заявлението и установена с молба - декларация за членство в ТКЗС от 1958 г., село Железница.