Решение № 50 от 21.02.2020, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е № 50 гр. Хасково, 21.02.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Хасково, ГО, I

–ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 954 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 536 от 28.10.2019г., постановено по гр.д. № 771 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да заплати на А.Н.А. сума в размер на 1675,26 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 15.07.2016г. до 14.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба /15.07.2019г./ до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 218,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 14.07.2019г. Присъдени са разноски в полза на ищеца А.Н.А. в размер на 340,60 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 185,76 лева, представляващи дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, с която същото се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.

Излага подробни аргументи за незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт, а именно същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон – субсидиарно прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Счита, че видът и условията на заплащане на възнаграждения, натурални престации и работно време на държавните служители в МВР са уредени в глава XV, раздел VII на ЗМВР от 2006г. и на глава VII, раздел VI и VII на ЗМВР от 2014г. Жалбоподателят намира, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и на извънреден труд е изрично предвиден ЗМВР и не съществува празнота в закона, която да налага прилагането на друг нормативен акт по аналогия. За служителите в МВР е предвидена максимална продължителност на нощния труд от 8 часа за всеки 24-часов период, поради което не следва същият да се трансформира в дневен с коефициент 1,143. За положения нощен труд се дължи допълнително възнаграждение, определено със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. На следващо място се посочва, че изложените мотиви от първоинстанционния съд са противоречиви, доколкото са смесени понятията „извънреден“ и „нощен“ труд. Подробно се излагат аргументи за различните видове нощен труд (нощен труд по график в рамките на месечната норма, нощен труд по график извън месечната норма и нощен труд при извънредни ситуации) и начините на изчисляване на дължимото възнаграждение за тях. Първоинстанционното решение се обжалва и в частта за разноските. Моли настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото в действащите към процесния период Наредби № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. не се съдържа норма, определяща преизчисляването на нощния труд в дневен. Допълва, че липсата на преизчисляване на нощния труд към дневен поставя работещите въз основа на служебно правоотношение в неравностойно положение от тези въз основа на трудово такова, като се аргументира с разпоредби от Конституцията на Република България и закона за защита от дискриминация. Въззиваемата страна оспорва твърдението, че след като за часовете нощен труд се дължи допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лева на час не следва да се извършва трансформиране на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно включително в частта за разноските. Претендира направените такива и в настоящата инстанция, за които в съдебно заседание представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на А.Н.А., с която е поискано Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1420 лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа за периода 15.07.2016г. – 15.07.2019г., сума в размер на 160 лева лихва за забава върху главницата, както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. По повод молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал с протоколно определение от 22.10.2019г. изменение на предявените искове чрез увеличаване на размера им съответно от 1420 лева на 1675,26 лева и от 160 лева на 218,78 лева.

От събраните пред първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. А.Н.А. е бил в служебно правоотношение с ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - заемал е длъжността *** в РС ПБЗН – ***, като изпълнявал задълженията си на 24-часов сменен режим. От приетото заключение, изготвено по назначената съдебно счетоводна експертиза, се установява, че отработените от А.А. часове нощен труд са 1728 часа, а преобразувани в дневни с коефициент 1,143 - 1975,10 часа.

В настоящото въззивно производство страните не спорят по приетите за установени фактическите обстоятелства, а относно начина на изчисляване и размера на дължимото възнаграждение за положените през 15.07.2016г. – 15.07.2019г. 1728 часа нощен труд.

В част трета „Държавна служба в МВР“, глава седма „Служители на МВР“, раздел шести „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“ и раздел седми „Работно време и отпуски“ от ЗМВР се намира правната уредба на видовете възнаграждения на служителите на МВР. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно посочват за какви обстоятелства се дължи допълнително възнаграждение, а именно за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.

Следователно на служителя се дължи допълнително възнаграждение към основното, тогава когато е налице някое от посочените условия или когато със закон или с акт на Министерския съвет са определени други възнаграждения за държавните служители от МВР.

В настоящия случай с предявената пред първоинстанционния съд искова молба се претендира допълнително възнаграждение за положен нощен труд. През процесния период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. са действали три редакции на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията от 27.06.2014 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а в редакциите от 05.12.2017г. и 23.04.2019г. - условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това следва, че определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд в процесния период е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед №8121з-40 от 15.01.2015г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017г. на Върховен административен съд), от Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

Страните не спорят относно фактът на заплащане на това допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,25 лева за час нощен труд, а и същото се установява от представените по делото платежни бележки. В исковата молба се твърди, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд следва да се изчислява след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 по силата на правилото на чл.

9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, което счита за приложимо по аналогия поради празнота в закона. Това твърдение погрешно е било възприето от първоинстанционния съд.

Настоящата въззивна инстанция счита, че не съществува празнота в закона, която да налага приложение на нормата на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ по аналогия. Съгласно чл. 46, ал.

2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Такава непълнота в приложимата правна регламентация липсва. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Въз основа на посочената законова делегация в процесния период от министъра на вътрешните работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016г. на ВАС, V-чл. състав/ и