Решение № 260324 от 05.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

05.02.2021г. гр. В.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16334 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В.Т.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу „К." ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание: по чл.128 т.2 КТ - да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 4914,20лева, представляваща дължимо и неизплатеното трудово възнаграждение по трудов договор №007/13.12.2017г. за периода 01.11.2018г.-31.12.2018г., от които основно трудово възнаграждение в размер на 926лева и допълнително в размер на 3988,20лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 378,25лева за периода 01.02.2019г. – 10.10.2019г., на осн. чл.86 ЗЗД; по чл.224 КТ – да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 463лева, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законна лихва върху главницата, от датата на предявяване на исковата молба -11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва за забава върху главницата за периода 20.08.2019г.- 10.10.2019г. в размер на 6,69лева на осн. чл.86 ЗЗД и; по чл. 215 КТ - да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 2326,45лева,представляваща дължими и незаплатени суми за командировъчни за 34дни в периода 01.11.2018г. - 04.12.2018г. / по 35 евро на ден /, ведно със законна лихва върху главницата, от датата на предявяване на исковата молба -11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и лихва за забава върху главницата в размер на 182,24лева, за периода 01.02.2019г. – 10.10.2019г. на осн. чл.86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищецът бил във валидно трудово правоотношение с „К.“ ЕООД по силата на трудов договор, назначен на длъжност - шофьор на товарен автомобил /международен транспорт/ - 12 и повече тона, с място на работа базата на фирмата. Съгласно безсрочен трудов договор №007/13.12.2017г. основното му задължение било да извършва международни курсове по маршрути на територията на Европейския съюз от и до Р Б..

На 02.10.2018г. бил командирован, като на същата дата с полет на „Уиз Ер“ пристигнал в Г., където застъпил управлението на камион с рег. №В 8998 ВТ, собственост на ответното дружество. От тази дата започнала командировката му в Г. до 04.12.2018г.вкл. когато предал управлението на камиона на друг служител и се завърнал в РБ. Впоследствие по подадена от него молба от 29.12.2018г. договорът му бил прекратен на осн. чл.325 ал.1 КТ.

Заповедта за прекратяване му била връчена в по-късен етап, след подаден сигнал от негова страна до „Инспекция по труда“ – гр. В.. Твърди, че незаконосъобразно работодателят му не му е изплатил брутно трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2018г. в размер на 463лева месечно, вкл. допълнително договореното възнаграждение в размер от по 60евро на ден за времето през което е бил командирован в чужбина. Работодателят му дължал още суми за командировките от по 35 евро за периода от 01.11.2018г.-04.12.2018г., както и обезщетение за неползван годишен отпуск за 20 дни за 2018г. За целта на 13.08.2019г. изпратил нотариална покана до ответника за заплащане на дължимите суми, с посочен срок за плащане, но искането му не било удовлетворено. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който същият изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на трудов договор между страните № 007/13.12.2017г. и прекратяването му на 02.01.2019г. по взаимно съгласие.

Оспорва договореност между страните за заплащане на 60евро на ден, като твърди, че съгласно чл.31 ал.1 от Наредба за служебни командировки и специализации в чужбина са заплащани по 27 евро на ден за изминати км в чужбина. В този см. била и изпратената НП за 34 дни по 27 евро или 918 евро. Оспорва, че на ищеца не е било изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в претендирания размер. След извършена проверка от Инспекция по труда – В. и изготвения протокол се установило, че ищецът дори е ползвал платен отпуск в размер по – голям от полагащия му се такъв. Оспорва твърдението, че не му е било заплащано месечно възнаграждение за м. ноември и декември 2018г. като твърди, че сумата от 414,75лв, заплата за м. ноември е платена по банков път на 17.12.2018г., а през м. декември ищецът е бил в неплатен отпуск, тъй като в по-ранен етап от годината е ползвал полагащият му се такъв, поради което и не му се дължи възнаграждение за този месец.Оспорва твърдението, че полагащите се на ищеца суми съгл. Наредба за служебни командировки и специализации в чужбина не са изплатени, като в тази връзка твърди, че сума в размер на 1790лева е заплатена от замодателя на дружеството - К. П. К. по нареждане на управителя на „К.“ ЕООД още на 29.11.2018г., във връзка със скл. договор за временна финансова помощ от 06.03.2017г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установи, че В.Т.М. и „К." ЕООД, ЕИК *са били в трудово правоотношение, по силата на безсрочен трудов договор № №007/13.12.2017г., по което В.Т.М. е заемал длъжност шофьор на товарен автомобил /международен транспорт/ - 12 и повече тона, с работно време от 8часа и с място на работа - базата на фирмата в гр. В.. Не е спорен и размерът на основното трудово възнаграждение, който възлизал на 463лева, както и че ТПО е прекратено със Заповед №013/02.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същата дата /получена от ищеца с по –късна дата/ по подадена от него молба от 27.12.2018г., на осн. чл.325 ал.1 КТ.

По делото не е спорно и обстоятелството, че за периода

01.11.2018г. - 04.12.2018г. ищецът бил командирован в чужбина, където управлявал товарен камион с рег. №В 8998 ВТ, собственост на ответното дружество или общо за 34дни.

Спорът между страните е досежно дължимостта, респ. размерът на съответните суми за трудово възнаграждение, командировки и платен годишен отпуск за 2018г.

В хода на съдебното дирене от страна на ищеца е поддържано заявеното с исковата молба твърдение, че ответникът не е изплатил трудовото възнаграждение на ищеца за периода

01.11.2018г.-31.12.2018г., от което основно трудово възнаграждение в размер на 926 лева и допълнително такова в размер на 3988,20лева, като последното по твърдения на ищеца е формирано на база устна договорка между страните за заплащане на сума от по 60евро на ден за времето през което ищецът е бил командирован в чужбина.

На първо място съдът счита, че претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение от по 60евро на ден за времето през което ищецът е бил командирован в чужбина е неоснователна, доколкото видно от приобщения ТД такава сума не е уговорена между страните нито в трудовия договор, нито с друго формално съглашение между тях, поради което и не се дължи. Този извод на съда не се разколебава и от събраните в полза на ищеца свидетелски показания чрез разпит на С. И. , който свидетелства, че заплащането във фирмата е на база основна заплата плюс бонус от 60евро на ден за дните на командировка в чужбина, като последните се дължат по устна договорка и извън полагащите се сумите за командировъчни. Показанията на този свидетел обаче ценени при условията на чл. 172 ГПК се преценяват от настоящия състав за заинтересовани, доколкото самият той заяви, че води дело срещу същия работодател, поради което и съдът не кредитира същите в тази им част, като достоверни. Още повече, че по делото не се събраха писмени доказателства, че на служителят действително освен основното възнаграждение се полагат и по 60 евро на ден за дните на командировка в чужбина. С оглед на изложеното настоящият състав намира претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение в претендирания размер от 3988,20лева за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на основно трудово възнаграждение в размер на 926лева за периода 01.11.2018г.-31.12.2018г., съдът ангажира специални знания на вещо лице по назначената и изготвена СЧЕ, която съдът кредитира в цялост, като компетентно изготвена даваща отговор на поставените задачи, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ответника. От заключението на в.лице и разясненията дадени при изслушването се установява следното: съгласно счетоводната ведомост за м.11.2018г. и месечния график са отработени 22 дни, като съгласно направените изчисления нетната сума за получаване от ищеца е в размер на 414,75лева. Експертът е установил извършено плащане от работодателя в полза на служителя на работната заплата за месец 11. 2018г. по сметка в „Уникредит Булбанк“, като сумата е преведена на 17.12.2018г. и с основание - заплата за м.11. Предвид на изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че така преведената сума е относима към изплащане на работна заплата за м. октомври на същата година , доколкото основанието на превода е било именно превод за заплата за м.11 и доколкото самото вещо лице непосредствено в о.с.з от 28.10. 2020г. разясни , че във ведомостта за м. октомври нетната сума за получаване е била в размер на 378,67лева, т.е. размер различен от полагащия се за м.11.2018г.

По отношение на м.12.2018г., експертът е констатирал, че са отработени общо два работни дни – 03.12.2018г. и 04.12.2018г., за които на служителят се дължат общо 59,39лева и за които няма доказателства, че са изплатени.

Въз основа на изложеното съдът приема, че претенцията на ищеца за заплащане на основно трудово възнаграждение в размер на 926 лева за периода 01.11.2018г.-31.12.2018г. е доказана до размера от 59,39лева и над тази сума същата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Върху тази сума следва да бъде изчислено и обезщетението за забава за заявения исков период от 01.02.2019г. до 10.10.2019г., за което съдът използва програмен продукт „Апис Финанси“ и изчисли в размер на 4.16лева. Над тази сума искът се явява неоснователен, като недоказан.

По заявената претенция по чл.224 КТ за заплащане на сумата от 463лева, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно с мораторна лихва:

Съгласно приетото заключение по изготвената СЧЕ, кредитирано в неговата цялост от съда, се установява, че за 2018г. ищецът изцяло е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, който съгласно ТД е в размер на 20 р.д. и дори е ползвал 18дни неплатен отпуск. В този смисъл съдът не констатира неизползван платен годишен отпуск за 2018г., респ. исковата претенция е неоснователна в тази й част и като такава следва да бъде отхвърлена в цялост.

Досежно исковата претенция по чл. 215 КТ – за заплащане на сумата от 2326,45лева, дължими и незаплатени суми за командировъчни за общо 34 дни в периода 01.11.2018г. - 04.12.2018г. по 35 евро на ден ведно с лихва за забава върху главницата:

На първо място спорният въпрос между страните е за дължимия размер на командировъчните.

Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. Определените размери на обезщетението за командировка се прилагат, доколкото в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В настоящия случай е безспорно, че ищецът е работил по ТПО с ответника, като е извършвал международни превози в чужбина, на територията на държави-членки на ЕС, за което му е начислявано трудово възнаграждение.