Решение № 390 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно административно наказателно дело № 20251100601148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Решение от 13.06.2024г., постановено по АНД № 695/2023г., на Софийски Районен съд, НО, 21-ви състав, обвиняемата М. Л. Д. е била призната за ВИНОВНА, в това, че на 13.02.2022 г. около 00:50 часа, в гр. София, е управлявала автомобил марка „Фолксваген“, модел „Т-рок“, с peг. № СВ **** СН, по бул.“Васил Левски“, с посока на движение от ул.“Иван Вазов“ към ул.“Ген. Паренсов“ като в района на кръстовището с ул.“Генерал Гурко“, нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДВП) а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „ Участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали“; чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП: Червена светлина - означава „Преминаването забранено".

„Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп линията" или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека"; чл.21, ал.1 от от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно 1 средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътно превозно средство от категория „В" в населено място -50 km/h като, движейки се със скорост от 84 км/ч, не спряла на червен сигнал на намиращата се на кръстовището светофарна уредба, забраняващ преминаването, навлизайки в кръстовището, не пропуснала движещия се по ул.“Генерал Гурко“ при зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“ с peг. № СВ **** НС, управляван от Т.Д.Д., като при настъпилото ПТП по непредпазливост причинила на Д. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на ребра 7,8,9 и 10-то вляво, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на снагата“ за срок повече от 30 дни; счупване на таза вляво- на двете рамена на срамната кост реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник“ за срок повече от 30 дни; счупване на гръдната кост, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на снагата“ за срок повече от 30 дни; престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б”, предложение „второ“, вр. чл. 342, ал. 1, предложение „трето“ от НК, поради което и на основание 378, ал.4, точка 1 във връзка с чл.305, ал.5 от НПК вр.чл.78а, ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

На основание чл. 343г, вр. чл. 78а, ал. 4, вр. чл.37, ал. 1, т. 7 от НК първоинстанционният съд е лишил обвиняемата М. Л. Д. от правота да управлява МПС за срок от 3 /три/месеца.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил обвиняемата М. Л. Д. да заплати сторените на ДП разноски в размер на 1254,60 лева по сметка на СДВР и 1800,00 лева – разноски за експертизи по сметка на СРС, както и по 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от адв. К. Д. – САК, зашитник на обв. Д., в която се изразява несъгласие с постановеното решение. Изтъкнати се доводи, че не са били събрани доказателства, които да оборят заявеното от подзащитната му, че в резултат на тежък менструален цикъл е загубила за кратък момент способността реално да възприема ставащото и в резултат на това е причинила въпросното ПТП, при което на Т. Д. е причинена средна телесна повреда. Изтъква се, че сама е заявила пред съда, че е загубила съзнание за секунди и няма установен свидетел, който да оборва тези нейни 2 думи. Също се посочва, че непосредствено след катастрофата тя е с ниско кръвно налягане и е повръщала. Защитата набляга и на заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, от което е видно, че при Д. е налице „дисменорея“. Счита се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото по време на инкриминираното деяние обвиняемата не е била в такова психическо състояние, при което е било възможно, чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите си процеси да изведе в съзнанието си представа за общественоопасните последици. В заключение се моли за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което обвиняемата да бъде оправдана.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Ю.К. и адв. К. Д. – САК, защитници на обв. Д., в което се сочи, че мотивите на СРС, макар и обстойни, са взаймно противоречиви и изключващи се. Изтъкнати са неточности във връзка с назначената в хода на досъдебното производство експертиза във връзка с досъдебното производство, по което е била назначена и изготвена. Посочва се, че обстоятелството дали Д. е била на 12.02.2022г. срещу 13.02.2022г. в месечен цикъл и как се отразил той на нейното поведение и възприятия не е било изследвано, както през времето, когато Д. има качеството на свидетел, така и след като е привлечена в качеството на обвиняем на 11.11.2022г. Посочва се, че Д. е дала обяснения, които не се различават от свидетелските й показания. Защитата изтъква, че органите на досъдебното производство не са изпълнили задължението си за обективно всестранно и пълно разследване, а на базата на нейните обяснения е била назначена тройна съдебномедицинска експертиза, от която е видно, че Д. е диагностицирана с „Дисменорея“, вследствие на която е възможно да е имала нарушения в ориентацията. На следващо място е направен анализ на показанията на св. М.Я.. Защитата намира, че извода на съда, че дадените от Д. обяснения се явяват изцяло средства за защитата е направен в нарушение на НПК. Посочва се, че след дадените от нея обяснения не е била извършена необходимата им проверка и не са били разпитани свидетели, които са били с нея непосредствено преди да тръгне с автомобила си. Изтъква се, че съобщената от св. П. дезориентация, която съдът е отдал вследствие на удара между колите може да е „замайването“, което трите вещи лица описват в своето заключение. Защитата също посочва, че не са били коментирани от съда установените стойности на кръвно налягане от екипа на Бърза помощ. Прави се доказателствено искане за допускането до разпит в качеството на свидетел на М.Б.Б.. В заключение се моли за отмяна на решението и признаването на обвиняемата за невиновна или алтернативно за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В хода на въззивното съдебно следствие, в качеството на свидетел е бил разпитан М.Б.Б. и са били приложени и приети по делото характеристика и удостоверение от Народното събрание.

В хода на съдебната прения адв. Д. – защитник на обв. Д. моли жалбата и допълнението към нея да бъдат уважени. Посочва, че не е налице субективната страна на престъплението и счита, че то е извършено при условията на непредпазливост. Изрично отбелязва, че към 3 момента на деянието подзащитната му не се е поставила сама, виновно, в състояние да не е във възможност обективно да предвиди или предотврати вредоносния резултат или неговото настъпване. Обръща се внимание на показанията на нейното кръвно, които са изключително ниски и е била приета в шокова зала с показатели 120/70, които въпреки приетото количество глюкоза остават същите и тя е напуснала шокова зала с кръвно 123/72.

Посочва се, че обилното кръвотечение е пречило да се вдигне кръвното. Изтъква се, че съдът не е обърнал внимание, че към онзи момент Д. е била подготвена за операция под обща упойка, а консултацията с гинеколог не влиза в понятието подготовка за операция и интервенция.

Адв. К. – защитник на обв. Д. се солидализира с адв. Д. и с това, което са изложили в жалбата и допълнението към нея. Моли да се приеме и да се съобрази с това, че става дума за един примерен гражданин на Р. България, студент, с много добър успех от следване, с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Моли да се постанови решение, с което обвиняемата да бъде призната за невиновна.

Обвиняемата М. Д., в правото си на лична защита, поддържа казаното от адвокатите си.

Изтъква, че по никакъв начин с умисъл не би навредила нито на някой човек, нито на себе си.

Според прокурора първоинстанционният съдебен акт трябва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Намира, че размерът на наложеното наказание е възможно найниското, което би могло да се наложи за подобен род деянието. От гледна точка на обективността на деянието посочва, че се е движела с несъобразена скорост, преминала е на червен светофар, стигнало се е до пътно-транспортно произшествие, от което е пострадал човек и то не леко. Относно защитната теза, прокурорът набляга на превишената скорост, като посочва, че тази скорост не се развива секундно и внезапно и ако е спазила правилата по-рано, които нямат нищо общо с физиологичното й състояние към онзи момент, е било възможно да не се стигне до този инцидент или поне щетите са щели да са по-малки, или пострадалият е щял да бъде по-малко пострадал. В този смисъл счита, че трябва да бъде потвърден първоинстанционният акт, наказанието също. Намира същото за съобразено със събраните по делото доказателства, справедливо е и бих казал разумно. В заключение моли за потвърждаването на първоинстанционния акт.

В реплика аде. Д. посочва, че тезата им е изначална, още от първия разпит на Д.. Отделно от това изтъква, че в самата експертиза се говори за замайване, за което има доказателства, че още от началото на цикъла е възможен такъв проблем.

В последната си дума подс. Д. моли да бъде оневинена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно Решение, намира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради 4 следните съображения:

При преценката на събраните по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за промяна на основните фактите относими към предмета на доказване по делото, възприети от първата инстанция, които са следните:

Обвиняемата М. Л. Д. е родена на **** година в град София, българка, българска гражданка, средно образование, неомъжена, неосъждана, студентка, с адрес град София, ул. „Бурел“ № ****, ЕГН **********.

През месец февруари 2022г. свидетелите Т. Д., И.И. и С.Г. работили в заведения в централната градска част на София. На 13.02.2022г., около 00:20ч. те били приключили работа и решили да си наемат л.а чрез приложение „Спарк“, с който да се придвижат към ж.к. „Младост“. От ул. „Солунска“ те са качили в наетия автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, рег. № СВ **** НС. Св. Д. заел шофьорското място, св. И. седнал на предна дясна седалка, а св. Г. седнал на задна лява седалка зад шофьорското място. Св. Д. управлявал автомобила по ул. „Генерал Гурко“ от ул. „Г.С.Раковски“ с посока на движение към бул.

„Евлоги и Христо Г.и“. При навлизане на кръстовището на ул. „Генерал Гурко“ и бул. „Васил Левски“ при разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба Д. управлявал процесния автомобил със скорост от около 39 км/ч. Пътната настилка била суха, а видимостта нормална за този часови диапазон на денонощието при работещо улично осветление, пътната настилка била асфалтова без наклони, неравности, дупки и посипаности.

На 13.02.2022 година около 00:50ч. св. В. П. управлявал лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СВ **** СР в гр. София по бул. „Васил Левски“ с посока на движение от паметника на Васил Левски към ул. „Граф Игнатиев“ като на кръстовището с бул. „Цар Освободител“ спрял на червен сигнал на светофарната уредба. В лявата пътна лента до автомобила на св.