Решение № 3321 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3321 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330119610 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от А. М. М. срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, с която се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 943,14 лв. по договор за заем от 23.04.2017 г., сключен с цедент на ответника по силата на договор за цесия от 20.12.2016 г. Сочи, че на 27.09.2024 г. получила отговор от ответника, че процесната сума се дължи по сочения договор, но ищцата твърди, че не дължи такава, защото няма спомен да е сключвала договор за заем с такива параметри с това лице. Счита също, че вземането е погасено с изтичане на 5годишна погасителна давност, считано от 20.12.2016 г.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че на 23.04.2017 г. между ищцата и „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за стоков кредит за закупуване на мобилни телефони и аксесоари. Цена на стоката била 508 лв., общият размер на кредита бил 619,80 лв., а общо дължима сума 831,60 лв., която следвало да се плати на 24 погасителни вноски до 01.05.2019 г. Вземанията били придобити от ответника по силата на договор за цесия от 20.12.2016 г. Намира, че давността е започнала да тече с падежа на задълженията, като счита, че 5 години са изтекли, считано от падежа на договора, поради което признава иска за погасяване на задълженията по давност. Моли разноските да се възложат в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждане на иска и не е 1 предприемал действия по събиране на сумата. Цитира съдебна практика.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, а съдът е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК, за основателността на който ответникът следва да не успее да докаже валидно основание за дължимост на претендираните от него суми.

Признатите от ответника права на ищеца - да се отрече дължимостта на процесната сума, не противоречат на закона. Не са налице ограничения за разпореждане с признатото право. С оглед изложеното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се излагат доводи по същество и да се извършва анализ на доказателствата, а да се постанови решение съобразно направеното признание. Ето защо и на основание направеното признание на иска, следва да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 943,14 лв. по Договор за стоков кредит от 23.04.2017 г., сключен с „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 20.12.2016 г.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 43,50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по чл.38 от ЗА, вместо поисканите 400 лв.

Възражението за прекомерност е основателност с оглед решаване на делото при признание на иска. Неоснователни са доводите, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, тъй като писмено, преди завеждане на делото, е посочил, че задължението по този кредит е активно, посочил е колко се дължи и отново е приложил уведомление до длъжника за цесията. Тези действия сочат, че ответникът претендира дълга.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, че А. М. М. с ЕГН:

********** и адрес: ***, не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК: 203670940 и адрес: гр. София, бул. „Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ“ № 25, ОФИС-СГРАДА ЛАБИРИНТ, ет.2, оф.4, сумата от 943,14 лв. по Договор за стоков кредит от 23.04.2017 г., сключен с „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД по силата на Договор за 2 цесия от 20.12.2016 г.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК:

203670940, ДА ПЛАТИ: на А. М. М. с ЕГН: **********, сумата от 43,50 лв. за държавна такса; н а адв. Д. Б., от ***, сумата в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3