Решение № 1091 от 18.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000501891 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.294 от ГПК във вр. чл.258 и сл. от ГПК, образувано след като с Решение №68/24.06.2022 г. по гр.д.№2019/2021 г. на ВКС – IV ГО, постановеното въззивно решение е било обезсилено, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби на ответниците, срещу постановеното от първостепенния съд Решение №7272/28.10.2019 г. по гр.д.№751/2016 г. на СГС – 9-ти състав, с което са уважени предявените от ищеца В. В. Г. искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, като са обявени за недействителни по отношение на ищеца, като кредитор, два договора - сключения между ответниците К. В. Ц. и О. В. Т. брачен договор от 22.12.2014 г., вписан в СВп под №263, т. XV, рег.№69417, с който К. В. Ц. прехвърля на О. В. Т., собствената си ½ идеална част от следните имоти: Апартамент №20, с площ от 119,87 кв.м., находящ се в гр. ***, на ул.“***“ №**, ет.*, ведно с прилежащото му Мазе №12, с площ от 4,80 кв.м., находящо се в същата сграда на сутеренно ниво на кота -2,80 м., и от Подземен гараж №13, с площ от 20,46 кв.м., разположен в сутерена на сградата на същия адрес, както и последващия Договор за дарение от 07.12.2015 г., с който О. В. Т. дарила на третия ответник Т. К. Ц., придобитата от К. В. Ц. ½ /една втора/ идеална част от Апартамент №20, находящ се в гр. ***, на ул.“***“ №**, ет.*. Със същото решение тримата ответници са били осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски за първоинстанционното производство.

1

С Въззивна жалба вх.№145699/25.11.2019 г. ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц., обжалват изцяло решението с оплаквания за неправилност – съдът не обсъдил в мотивите си събраните гласни доказателства, че ответницата О. Т. към момента на сключване на брачния договор е била във фактическа раздяла със съпруга си, и не е знаела за бизнес делата му, както и че закупуването на апартамента е станало изцяло със средства, предоставени от нейния баща, поради което имотът се явявал изключителна собственост на ответницата О.

Т., и е останал изцяло в нейна собственост след прекратяване на брака. Неправилно съдът е приел, че брачният договор е безвъзмездна сделка – той съставлява договор за доброволна делба на имущество по повод бъдещ развод, при която единият съпруг е придобил в своя изключителна собственост придобитият с негов изключителен принос имот. Неправилно съдът е приел, че брачният договор е сключен единствено с цел да бъде увреден кредитора.

Жалбоподателите считат, че по делото е било доказано, че у ответницата О. Т. не е имало знание и намерение за увреждане на кредитора. Направено е възражение за несеквестируемост на имота, както по отношение на ответника К. Ц., така и по отношение на ответника Т. Ц., като съдът неправилно е приел, че доказателствената тежест по това възражение лежи върху ответниците. Не е обсъдено възражението, че ищецът няма правен интерес от иска, тъй като не може да удовлетвори вземането си чрез насочване на изпълнението срещу този имот, поради несеквестируемостта му. Не са обсъдени доказателствата за липса на увреждане на кредитора, тъй като той е започнал удовлетворяването на вземанията си, и не са събрани доказателства той да няма друга възможност да се удовлетвори. За да бъде уважен иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва да се иска обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от сделки, каквото искане в случая не е направено по отношение на последващия договор за дарение.

Първостепенния съд е обявил за недействителна втората сделка, без да е бил сезиран с такова искане. Иска се от въззивния съд обезсилване на първоинстанционното решение, поради постановяването му по непредявен иск. При условията на евентуалност се иска отмяната му, като незаконосъобразно и необосновано, и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

С Въззивна жалба вх.№147522/28.11.2019 г. ответникът К. В. Ц. обжалва решението, като неправилно – постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, и несправедливо. Съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, като направените от съда изводи са необосновани и незаконосъобразни. Не са обсъдени събраните гласни доказателства, с които се оборва презумпцията за знание за увреждането или намерение да се увреди ищеца, както и се установява изключителната собственост на ответницата О. Т. върху имота, предмет на брачния договор. Съдът приема за недоказано възражението за несеквестируемост на имота. Неправилно се приема, че брачният договор е безвъзмездна сделка – той съставлява делба на имущество, при която съпругата е придобила имота, поради изключителния си принос при придобИ.ето му. Не е обсъдено възражението, че ищецът няма правен интерес от иска, тъй като връщането на ½ идеална част от имота в патримониума на длъжника К. В. Ц. няма да доведе до удовлетворяване на вземането на 2 ищеца, тъй като имота е несеквестируем. Не са представени доказателства, че няма друга възможност ищецът да се удовлетвори. Ищецът не е направил искане за обявяване на относителна недействителност на договора за дарение, и съдът се е произнесъл, без да е сезиран с такъв иск. Настоява се за обезсилване на решението на първостепенния съд, като постановено по непредявен иск, а евентуално – за отмяната му, и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Заявява се искане за присъждане на направените разноски.

Въззивните жалби са депозирани в срок, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещната страна. В срока за отговор на въззивната жалба на ответника К. Ц. е постъпил Писмен отговор на въззивна жалба вх.

№13278/03.02.2020 г., подаден от В. В. Г., чрез адв. И. С., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на този ответник. Наведените във въззивната жалба доводи не кореспондират на доказателствата по делото. По делото се установява от представените съдебни решения и издадените въз основа на тях изпълнителни листове, че задълженията на ответника К. В. Ц. към ищеца са били установени с влезли в сила решения по гр.д.№13132/2012 г. на СГС – I-5 с. в размер на 55000 евро и 20122,83 лева, и в размер на 48 000 евро, 37 500 лв. и 22 800 щ.д. и 26 922,01 лв. по в.гр.д.№2385/2014 г. на САС и в.гр.д.

№3209/2016 г. на САС – 2 с. Срещу този ответник е образувано изпълнително дело №256/2015 г. по описа на ЧСИ Р. А., по което като след приспадане на събраните по изпълнителното дело суми, този ответник продължава да дължи на ищеца сумите 103 000 евро, 41 064,76 лв. и 22 800 щ.д. Съгласно Решение по гр.д.№45067/2014 г. на СРС, потвърдено с окончателно Решение от 10.06.2016 г. по в.гр.д.№271/2016 г. на СГС –IV гр.с. втората ответница О. Т. дължи на ищеца сумата от 5000 щ.д. По делото са налице доказателства за връчени на ответника К. Ц. чрез съпругата му /към онзи момент/ ответницата О. Т. съобщения, призовки и уведомления по водените от ищеца срещу ответника дела, поради което са неоснователни поддържаните оплаквания, че била оборена презумпцията за знание на втората ответница и третия ответник за знание за увреждането на кредитора. Установява се, че втората ответница също е имала собствени задължения към ищеца, които са й били известни към момента на сключване на двете атакувани сделки.

Твърдението, че процесния имот бил единствено жилище на ответника, е невярно, тъй като ищецът е призоваван по делото от друг негов жилищен имот – наследствено жилище в с.

Славовица, но също така е без правно значение, тъй като с извършеното разпореждане ответникът се е отказал от несеквестируемостта му. Настоява се за оставяне на въззивните жалби без уважение, и потвърждаване на постановеното решение на първостепенния съд.

След връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция с Решение №68/24.06.2022 г. по гр.д.№2019/2021 г. на ВКС – IV ГО, със задължителни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба срещу ответника Т. Ц., с Молба вх.

3

№21818/18.10.2022 г. ищецът В. В. Г. е уточнил, че както брачния договор, сключен на 22.12.2014 г. между първите двама ответници К. В. Ц. и О. В. Т., така и последващият Договор за дарение от 07.12.2015 г., сключен между втория ответник О. В. Т. и третия ответник Т. К. Т., са извършени с цел да се избегне принудително удовлетворяване на кредитора В. В. Г. от собственото на първия ответник имущество – ½ идеална част от Апартамент №20, находящ се в гр. ***, на ул.“***“ №**, ет.*. В срока за становище по уточнената искова молба е постъпил Отговор вх.№25297/25.11.2022 г. от ответниците О. В.

Т. и Т. К. Ц., с който се релевира възражение за погасяване по давност на предявения иск срещу ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца В. В. Г. на Договор за дарение от 07.12.2015 г., сключен с Нотариален акт №181, т.XII, рег.№24319, дело №1927/2015 г. по описа на Нотариус Д. Д., до размера на ½ /една втора/ идеална част от дарения имот.

На основание чл.269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на съдебния акт, както и по допустимостта му в обжалваната част. Настоящото производство е по реда на чл.294 от ГПК, след извършена преценка от касационната инстанция за валидност на постановения първинстанционен акт, и дадени задължителни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, обуславящи допустимостта на производството срещу третия ответник. Същите са изпълнени в настоящото производство. Ето защо, настоящият съд намира, че намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, като постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и подписан.

Отстранени са установените от касационната инстанция процесуални пречки за допустимостта на производството по отношение на третия ответник, а по отношение производството срещу първия и втория ответник не са установени от касационната инстанция процесуални пречки, и обжалваният съдебен акт е допустим.

По допустимостта на производството по предявения срещу ответника Т. К. Ц. иск, съдът съобразява следното:

При поредица от сделки кредиторът има възможност да иска по реда на чл.135, ал.1 от ЗЗД да бъде обявена за относително недействителна по отношение на него не само първата сделка от прехвърлянето от длъжника на трето лице, а и всяко следващо прехвърляне /така напр. Решение №8/22.04.2020 г. по т.д.№962/2018 г. на ВКС, 2-ро търг. отд./, поради което искът за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца и последващата сделка, е допустим. От името на ответника Т. Ц. е релевирано възражение, че искът е недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от иска. Правният интерес е целта, с оглед на която се предявява иска, а в хипотезата на чл.135 от ЗЗД целта на ищеца е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да удовлетвори вземането си чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. Правният интерес на ищеца за предявяване на този иск отпада когато вземането му е удовлетворено изцяло преди предявяването на иска или в хода на производството по делото, и пълното погасяване на вземането не се оспорва от ищеца. В настоящото производство не се твърди, нито се установява вземането на ищеца да е напълно удовлетворено. Релевираното възражение за липса на правен интерес на ищеца, 4 поради несеквестируемост на имота Апартамент №20, находящ се в гр. ***, на ул.“***“ №**, ет.*, като единствен жилищен имот на този ответник, е неоснователно. Искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД има обезпечителен характер. Уважаването му няма вещноправно действие. При успешното му провеждане прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а единствено се предоставя възможност на кредитора по паричното вземане да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в петримониума на трето за сделката лице. Ето защо, защитата на длъжника по чл.444, т.7 от ГПК е неприложима в производството по иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Възражението може да бъде преценявано от съдебния изпълнител, ако принудителното изпълнение на вземането на кредитора бъде насочено именно към това имущество, и към момента на принудителното изпълнение.