Решение № 182 от 28.02.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№………./28.02.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА при секретар Мая И., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1499 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от „Банка Пиреос България” АД против Г.Й.И. и М.К.О. за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на банката следните суми, произтичащи от Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. и последващи анекси към същия:

6 926.75 евро, представляваща просрочени анюитетни вноски за главница с настъпил падеж за периода от 10.02.2012 г. до 10.10.2017 г. включително,

175 031.12 евро, предсрочно изискуема главница, законната лихва върху главниците върху предявяване на иска до окончателното им изплащане

101 570.03 евро договорна възнаградителна лихва за периода 10.02.2012 г. – 15.08.2017 г.

2 460.34 евро наказателна лихва за забава по чл. 14.3 от Раздел IV от договора за периода 10.02.2012 г. до 15.08.2017 г.

6 445.66 евро месечна такса по чл. 15 т.В от Раздел IV от договора за периода 10.02.2012 г. до 10.08.2017 г.

В исковата молба „Банка Пиреос

България” АД твърди, че по силата на Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. е предоставила на ответниците Г.И. и М.О. банков кредит в размер на 138 000 евро за покупка и ремонт на недвижим имот, подробно описан в договора като за обезпечаване на кредита е учредена и ипотека върху жилището. Сочи се, че кредитът е усвоен на 04.09.2008 г. по съответната банкова сметка, ***, считано от датата на първото по ред усвояване, погасяването е съгласно погасителен план на месечни вноски, състоящи се от главница и лихви и месечни такси. Лихвата е определена в чл. 13 от договора, наказателната лихва за просрочие е съгласувана като процент в чл. 14 т.1 от договора. Страните са уговорили и дължимите такси за обслужване на кредита в чл. 15 от договора.

Твърди се, че поради затруднения на кредитополучателите по погасяване на кредита, условията по него са анексирани четирикратно като с анекс № 3 от 23.01.2012 г. не са променяни размер на главница и лихви. С останалите анекси просрочените задължения за главници, лихви и такси са прибавени към остатъка от главница като се счита, че е отпусната на кредитополучателите и е уговорен размер на лихвата върху новообразуваната главница.

Заявява банката, че длъжниците не са изпълнявани поетите от тях с договора задължения и не са заплащали редовно месечните погасителни вноски, считано от 10.02.2012 г. Предвид правото на банката съгласно чл. 27 б.Д от договора да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем, банката претендира исковата молба да се счита за такова обявление. На това основание и претендира както падежирали вноски до завеждане на иска, така и размера на остатъчната главница след предсрочната й изискуемост. Претендират се и възнаградителните лихви, наказателните такива и таксите в приетите за разглеждане от съда размери.

Правна квалификация на правата: чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 ал.1 и ал.2 от ТЗ.

Ответниците намират исковете за неоснователни поради: необявена предсрочна изискуемост на длъжниците преди завеждане на иска; поради недължимост на посочените в исковата молба суми, поради неравноправност по см. на ЗЗП на клаузите, уговарящи лихвените проценти при възможност за едностранна промяна от банката при неясни условия, поради недопустимост от начисляване на наказателна лихва върху възнаградителна такава, поради недопустимост от капитализиране на лихви и такси, които са просрочени към оставаща сума по главницата, по който начин като краен резултат се получава дължим размер на главницата много по-висок от първоначално отпуснатия. Заявяват възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички суми по заявените пера.

Банката в допълнителната искова молба оспорва насрещно въведените възражения като счита, че давността по отношение на сумите не е изтекла, всички клаузи са уговорени индивидуално, а и банката не е променяла лихвения процент посока увеличаване едностранно, длъжниците са се съгласили с подписване на анексите, че към главницата се натрупват и просрочените задължения.

В допълнителния отговор ответниците поддържат изцяло заявените аргументи в отговора.

В съдебно заседание процесуален представител на банката поддържа исковете на заявенитеоснования. Оспорва неравноправност на клаузите за лихви предвид подписаните между страните допънителни споразумения, индивидуализиращи размера на лихвата към съответния момент. Моли да се кредитира първоначалното заключение по ССЕ и да се присъдят разноски по спора.

Ответницата И. поддържа депозираните отговори. В писмена защита отново настоява за неравноправност на клаузите, свързани с определяне на лихвения процент както и капитализиране на просрочена лихва върху главници.

Ответникът Марти О. не изразява становище по същество на спора.

Съдът, след преценка доводите на страните и съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорен и ненуждаещ се от доказване факт е сключването на договора и размера на отпуснатата сума. Страните са обвързани валидно от Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г., по който „Банка Пиреос България” АД е предоставила на ответниците Г.И. и М.О. банков кредит в размер на 138 000 евро за покупка и ремонт на недвижим имот. В чл. 13 ал.1 е уговорен годишен лихвен процент в размер на 9.4%, формиран съгласно ал.3 на същата разпоредба от тримесечен EURIBOR и надбавка 2%, като банката приема минимална приемлива стойност на EURIBOR 3.4 %. В ал.3 е вписана уговорка за едностранна възможност на банката да увеличи размера на лихвения процент при повишение нивата на EURIBOR с 0.25 пункта. Посочен е и размерът на EURIBOR валиден след 15.05.2008 г. – 6.4%.

Договорът е анексиран както следва: на

18.01.2010 г. поради просрочие на вноски като е уговорен нов лихвен процент 10.15%, равен на БЛП на банката плюс надбавка от 4.4. Съгласно чл. 2 ал.1 от анекса, БЛП към него момент е 5.75%. Втори анекс е подписан на 31.05.2011 г., в който са посочили просрочените към него момент задължения, които са прибавени към главницата. Промяна в лихвения процент няма по анекс. С последващ анекс № 3 от 23.01.2012 г. е добавено обезпечение в полза на банката по кредита, а с анекс № 4 дължимите по договора сума са обединени със задължение по друг договор за кредит 1158-R-2007/23.04.2007 г., с което е променен размера на отпуснатия кредит на 181 957.87 евро.

Съгласно заключението по ССЕ, сумата по кредита е преведена по сметка на Г.И. на 04.09.2008г. Получаването й не се оспорва от ответниците, респективно банката е изпълнила основното задължение по договора за предоставяне на средствата.

Какво е върнато и какво остава дължимо от ответниците в изпълнение на договорните задължения по счетоводни данни в банката: заключението по ССЕ сочи, че при банката погашения по главници са отчетени до датата на анекс № 1/18.01.2010 г. в размер на 548.44 евро. За периода 10.02.2012 – 10.08.2017 г. няма погасени главници. За периода до 10.10.2017 г. са падежирали 68 броя месечни вноски с общ размер на лихвата 104 226.79 евро и на главницата 6 949.07 евро. Падежиралите такси са 6558.45 евро. Размерът на непадежиралата главница е 175 008.80 евро. За периода 10.02.2012 – 15.08.2017 г. незаплатената и дължима възнаградителна лихва възлиза на 101 559.43 евро. Размерът на наказателната лихва за просрочие възлиза на 2 460.54 лева за период 10.02.2012 г. – 15.08.2017 г. Ответниците не твърдят погасяване на задълженията чрез плащане, не оспорват и изпадането им в просрочие по погасяване на анюитетни вноски.

Чл. 27 от договора разписва правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем и в хипотеза на непогасяване в срок на коя и да е от дължимите вноски по кредита. С оглед данните по ССЕ, просрочието в плащанията от страна на ответниците е очевидно, а изявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем надлежно е достигнал до ответниците с връчване на препис от исковата молба и молба вх. № 33302/27.11.2017 г., а възраженията в противоположна насока като аргумент за неоснователност на иска не се споделят от съда, не почиват и на установената константна практика на съдилищата за възможността да се отправи изявление за предсрочна изискуемост при заявена осъдителна претенция, с исковата молба.

Какво се дължи на банката с оглед възраженията на ответниците за неравноправност на клаузи. Съдът изрично подчертава, че искането на ответниците е за прогласяване на неравноправност на клаузите по пътя на възражението. Не е предявен насрещен иск, поради което и се разглежда единствено в мотивите.

Въпреки, че не е изрично конкретизирана клаузата, оспорва се начина на формиране на лихвения процент и неговото увеличаване както и капитализирането на лихва към главница. Лихвата е уговорена в чл.13 от договора. Посочените са компонентите от които се формира – БЛП на банката, който е равен на тримесечния ЕURIBOR като е посочено и какъв е размерът приложим, а именно този след 15.08.2008 г. – 6.4% както и размерът на надбавката – 2%. Отделно е посочена индивидуално уговорената надбавка по кредита, която не се променя за срока, освен при предоговаряне – 3% първоначално. Вещото лице е посочило, че при тази конструкция на лихвата същата се формира от 4.4 ЗМ EURIBOR плюс 2 пункта, плюс 3 пункта. Според експертизата след датата на сключване на договора нивата на EURIBOR са нараствали само еднократно с повече от 0.25% - към 01.10.2008 г. с нова стойност 5.291%, след което са понижени. Пак в отговора на въпрос II.3 експертизата е посочила, че лихвеният процент в периода до сключване на първия анекс е увеличена еднократно за период 17.10.2008 г. – 17.01.2010 г. на 10.15%. На ССЕ е поставен въпрос да посочи как се формира БЛП на банката и какви са компонентите /най-вече надбавките/, но в допълнителното заключение експертизата е посочила, че не й е преставена формула и стойности на отделните компоненти към датите на промяната им /въпрос 2 от допълнителното заключение/.

В контекста на фактите, до сключване на анекса съдът счита следното: на първо място определеният в договора с банката лихвен процент е индивидуално посочен. Увеличението до анекса е еднократно, но при неясен механизъм на формиращите БЛП компоненти според заключението на ССЕ, което по същество води до извод, че банката едностранно, без потребителят да може да влияе променя лихвения процент при неясни параметри. Следователно нищожна е клаузата за възможността да се промени едностранно лихвата по кредита – чл. 13 ал.4 поради нейната неравноправност по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Това е така, защото въпреки, че като основание за повишаване на лихвата е посочено увеличение на обективен индекс EURIBOR, неясно е дали новият лихвен процент от 17.10.2008 г. е само с надбавката по увеличения индекс. Чл. 146 ал. 2 от ЗЗП разписва, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В практиката се приема, че сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на заетите парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т.12 от ЗЗП.

Що се отнася обаче до размерите на дължимите такси за обслужване на кредита в чл. 15 от договора, както експертизата сочи, от движенията по кредита не се установява банката да е променяла за периода на действие на договора размера на таксата от 0.065% - от одобрения лимит по договора, респективно от размера по анекса, следователно клаузата по чл. 15 от договора не е неравноправна.

Разпечатката съдържа 38 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b32137b8-4b42-40e5-92ec-c45125034efd