Определение № 5182 от 25.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5182 гр. Варна, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502295 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ТПК „Прогрес“ ЕИК 000071008 със седалище и адрес на управление с.Ветрино, ул. Витоша 34 чрез пълномощник адв. А. А. ВАК, срещу Определение № 685 от 25.07.2024г., пост. по гр.д. № 780/2023г. по описа на Районен съд Провадия, с което, на осн.чл. 248 от ГПК, е допълнено решение № 142/13.06.2024г. по гр.д. № 780/2023г. на РС Провадия, в частта относно разноските, с което ТПК „Прогрес“ ЕИК 000071008 е осъдено да заплати на адв. Е. Т. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за оказана безплатно адвокатска помощ на ответницата Е. И. М. с ЕГН **********.

Настоява се, че определението е незаконосъобразно с искане за неговата отмяна. Според частния жалбоподател при присъждането на адвокатско възнаграждение с оглед направено възражение за прекомерност, съдът следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. В конкретния случай се настоява, че двамата ответника, като съсобственици са необходими другари и имат идентична позиция в производството по делото, като организирането на защитата им не е изисквала тройно повече работа от страна на процесуалния им представител. Счита се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което да изисква присъждане на допълнителен адвокатски хонорар.

Ответникът по частната жалба адв. Е. Т., редовно уведомен за подаването й, представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който счита частната жалба за неоснователна и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който 1 подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 780/2023г. по описа на РС Девня е образувано по предявен от ТПК „Прогрес“ ЕИК 000071008 с. Ветрино срещу В. М. М. и Е.

И. М. установителен иск, с правно основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2022г., обективиран в нот.акт № 132, том трети, рег. № 2448 дело №226/2022г. по описа на нотариус Илко Кънев.

С решение № 142 от 13.06.2024г., постановено по гр.д. № 780/2023г. съдът е отхвърлил иска, като е осъдил ищеца да заплати на двамата ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното решение адв. Т. е подал молба по реда на чл. 248 от ГПК, с която е настоявал за изменение на решението в частта за разноските като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана защита на ответника Е. И. М. при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 във вр. чл. 36, ал.2 от ЗАдв.

С определение № 685 от 25.07.2024г. по гр.д. № 780/2023г. на РС Девня, съдът като е преценил в съвкупност сключения между ответницата и адв. Т. договор за правна защита и съдействие от 08.04.2024г., по силата на който пълномощникът предоставя безплатно адвокатска помощ на Е. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., материалния интерес на делото, съобразно стойността на имота по договора за покупко-продажба, чиято нищожност си иска, нормативната уредба предвидена в чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗА и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 г., съгласно което, съдът не е обвързан от минимумите в Наредба №1, дори и да отговарят на пазарните цени, е счел, че адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева се явява съответно на материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.

При извършена в настоящата инстанция служебна справка с книжата по делото се установява, че първоначално исковата претенция е била насочена само срещу ответника В. М. М., като в законоустановения срок същият е подал писмен отговор чрез пълномощник адв. Е. Т., към който е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева.

В последствие след направено искане от ищеца, съдът е конституирал като втори ответник, съпругата на първия ответник, Е. М.. В срока по чл. 131 от ГПК същата подава писмен отговор. Е. М. представя договор за правна помощ и договорено адвокатско възнаграждение по реда на чл. чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗАдв. с адв. Т., както и пълномощно за процесуално представителство в по-късен момент с молба от 18.04.2024г.

Настоящият състав намира, че присъдения с атакуваното определение размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева в полза на адв. Е. Т. не е адекватно на извършените от него процесуални действия.

На първо място, депозираният от ответницата писмен отговор е подаден и разписан лично от нея, като дори и да се приеме, че адв. Т. е съдействал при изготвянето му, то текстът на писмения отговор е напълно идентичен с този, подаден от първия ответник, съпругът на Е. М., депозиран чрез пълномощник адв. Т.. На следващо място, по делото е проведено само едно съдебно заседание, в което освен приемане на писмените доказателства, приложени от 2 страните в хода на размяна на съдебните книжа, други процесуални действия не са извършвани. Допълнително, защитата срещу исковата претенция в конкретния случай не се характеризира с висока степен на фактическа и правна сложност. Правилно исковият съд се е позовал на утвърдената с решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., но преценката му относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение надценява процесуалното поведение на пълномощника при съобразяване с критериите, посочени по-горе. Съдът намира, че при идентичен с този на първия ответник отговор (в случай на оказана за неговото изготвяне помощ) и участие в едно съдебно заседание без събиране на доказателства и/или провеждане на експертизи, събиране на гласни доказателства, сумата от 500 лева е достатъчна, за да овъзмезди извършената от адв. Т. в полза на ответника Е. М. работа.

Неоснователно е твърдението на адв. Т., че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ищеца е въведено едва с частната жалба. На първо място, възражение за прекомерност в буквалния смисъл не би могло да бъде заявено преди произнасянето на съда, доколкото размера на адвокатското възнаграждение, договорено по реда на чл.

38, ал.1, т.2 от ЗАвд, се определя от съда едва в постановения съдебен акт. На следващо място, видно от становището по искането на адв. Т. по чл. 248 от ГПК, ищецът се е позовал на липсата на фактическа и правна сложност и идентичността на защитата на двамата ответника, противопоставяйки се на присъждането на адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 685/25.07.2024г., постановено по гр.д. № 780/2023г. по описа на Районен съд Провадия, с което, на осн.чл. 248 от ГПК, е допълнено решение № 142/13.06.2024г. по гр.д. № 780/2023г. на РС Провадия, в частта относно разноските, с което ТПК „Прогрес“ ЕИК 000071008 е осъдено да заплати на адв. Е. Т. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за сумата от 500 лева за оказана безплатно адвокатска помощ на ответницата Е. И. М. с ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА определението в частта за сумата от 500 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3