Решение № 280 от 17.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Бургас, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100502000 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№6585/23.10.2025г., подадена от Ф. А. Ф., ЕГН **********, чрез адв. Диана Вълчева – БАК, със съдебен адрес: гр.Айтос, ул.,,Цар Освободител“№10, срещу решение №260/13.10.2025г., постановено по гр.д.№311/2025г. по описа на Районен съд – Айтос.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил предявения от Ф. А.

Ф., срещу А. А. С. с ЕГН **********, Е. М. С. с ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Т., и Н. Е. Ф. с ЕГН **********, адрес: с. Д., иск за установяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като привидна, на сделки обективиран в НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на нотариус Г.Георгиев, с която се твърди, че е прикрит договор за дарение, сключен между Ф. А. Ф. и първите двама ответници.

Съдът е осъдил на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът Ф. А. Ф., да заплати на ответницата Н. Е. Ф., съдебно – деловодни разноски в размер на 1450 лв.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт. Жалбоподателят намира същия за неправилен и необоснован, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Направен е подробен анализ на приложените по делото доказателства. Посочва се, че в хода на първоинстанционното производство бил представен в оригинал документ – „обратно писмо“, съставен на 19.03.2018г., за разкриване привидността на сделката и съдържащ изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността и действителната воля за безвъзмездно прехвърляне/придобиване на имота.

1

Излагат се твърдения за нарушение разпоредбата на чл.165 от ГПК.

Заявява се, че неправилно и в разрез с практиката на ВКС, решаващият състав не оценил писменото съглашение като начало на писмено доказателство.

Навеждат се доводи в тази насока. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика (Определение № 50042/26.01.2023г. по гр.д.№1294/2022г. на ВКС, четвърто г.о.; Решение №755/22.11.2010г. по гр.д.№929/2008г. на ВКС, първо г.о.). Посочва се, че началото на писмено доказателство се явявало предпоставка за допускане на свидетелски показания, посредством които, в съвкупност с писмените доказателства и обясненията на страните по реда на чл.176 от ГПК, се установило, че имотът в с.Просеник е придобит от Ф. А. Ф. чрез дарение и представлявал негова лична собственост съгласно чл.22, ал.1 от СК.

Твърди се, че от представените по делото извлечения за движението по банкова сметка на А. А. С., се установило, че в деня на покупката – 20.12.2007г., последният изтеглил на каса 22000лева. Отбелязва се, че по същата банкова сметка, на 27.10.2007г., постъпила парична сума в размер на 29265 лева, преведена от А. О. (баща на ищеца).

Подчертава се, че с депозирания по делото отговор на исковата молба, А. А. С. и Е. М. С. направили пълно признание на иска.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Излагат се съображения, че близката родствена връзка между страните по сделката, се явявала основание за дарствения акт.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че ,,ответницата Н. Ф. владяла имота в продължение на 7 години заедно със съпруга си“, както и че ,,съпрузите правили планове да го продадат и да закупят друго семейно жилище в гр. Бургас“. Навеждат се доводи за нищожност на извършената продажба на процесния имот – чл.26,ал.2, изр. 1 от ЗЗД.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат уважени изцяло предявените искови претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски за двете инстанции.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от Н. Е. Ф., чрез адв. Петя Арнаудова – БАК , с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че решението се явявало правилно и законосъобразно, като съдът обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК. Навеждат се доводи, че правилно районният съд приел, че сключената между страните сделка е действителна, сключена доброволно при реално постигнато съгласие. Излага се становище относно приложение разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК.

Подчертава се, че представеният документ – обратно писмо, изхождал само от въззивника и въззиваемите М. А. С. и Е. М. С., но не и от съпругата Н. Е. Ф..

Посочва се, че без значение за спора по делото бил произходът на средствата, послужили за закупуване на имота, както и приносът на съпрузите за неговото придобиване.

Излагат се аргументи във връзка с признанието на исковете от първите двама ответници. Навеждат се доводи относно дадените от въззивника обяснения по реда на чл.176 от ГПК. Иска се отхвърляне 2 въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред настоящата инстанция, включително за адвокатски хонорар.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима за разглеждане по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД.

Производството пред Районен съд Айтос е образувано по искова молба подадена от Ф. А. Ф. срещу А. А. С., Е. М. С. и Н. Е. Ф. с искане да бъде прието за установено по отношение на страните, че договор за покупкопродажба, обективиран в НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на нотариус Г.Георгиев е нищожен като привиден и за обявяване за действителен на прикрития договор за дарение.

Ищецът твърди, на 19.03.2018 г. първите двама ответници /негови баба и дядо/ са му прехвърлили описания недвижим имот чрез привиден договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №61, том II, рег.№1131, дело №160/2018 от 19.03.2018 г. на нотариус Георги Георгиев, рег.

№557 на НК. В договора е посочена продажна цена 4800 лв., но ищецът твърди, че цена не е плащана и договорът прикрива дарение. Позовава се на обратно писмо. Правният си интерес обосновава с обстоятелството, че по време на придобиване на собствеността е бил в брак с ответницата Н. Е. Ф. и че е висящо дело за прекратяване на брака. Иска се договорът за покупкопродажба да бъде обявен за нищожен поради привидността му и да бъде обявен за действителен прикрития договор за дарение.

В указания законов срок, първите двама ответници А. С. и Е. С., са подали отговор на исковата молба. Признават предявените искове.

Ответницата Н. Е. Ф. с отговора на исковата молба оспорва предявените искове, навежда доводи за злоупотреба с право като сочи, че целта на делото тя да бъде елиминирана като собственик на основание чл.21 СК. Посочва, че е присъствала на изповядването на сделката и волята на страните е била да се сключи именно договор за покупко-продажба, а не дарение. Твърди, че съпрузите са дали общи средства в размер на 18 000 лв. за придобиване на имота, но тъй като не могли да се върнат от Германия, бил придобит от първите двама ответници. Оспорва обратното писмо и счита, че не може да й бъде противопоставено.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си.

От представения нотариален акт №61 том ІІ рег №1131, дело 3

№160 от 19.03.2018 по описа на нотариус Георги Георгиев, рег. №557 на НК се установява, че първите двама ответници продават на ищеца Ф. А. Ф. придобития по време на брака им недвижим имот, находящ се в с.Просеник, община Руен, представляващ дворно място, цялото с площ от 1050 кв.м. с пл.

№193 в кв.38 по плана на с.Просеник, при граници подробно описани, за който ПИ е отреден УПИ – 193 в кв.38 по плана на с. Просеник, одобрен със Заповед №934/16.08.1974г., с площ на УПШ, графично измерена от 1085 кв.м. с неуредени регулационни сметки, ведно с построените в северната част на имота сгради:паянтова жилищна сграда със застроена площ от 79.00 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ 64.00 кв.м. за сумата от 4800 лв.

Представен е нотариален акт №28, том VІІ, рег. №5748, дело №897 от 20.12.2017г. по описа на нотариус Георги Георгиев рег. №557 на НК от който се установява, че първите двама ответници са купили описаното погоре дворно място.

Представена е скица на имота и данъчна оценка.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак ищецът Ф.

Ф. и втората ответница са сключили граждански брак на 20.10.2017г.

Представено е обратно писмо с дата 19.03.2018г. с което ищецът и първите двама ответници като страни по договора за покупко-продажба, сключен на 19.03.2018г. и обективиран в нотариален акт №61 том ІІ рег №1131, дело №160 от 19.03.2018 по описа на нотариус Георги Георгиев, рег.

№557 на НК заявяват, че покупко-продажбата е прикрито дарение и продажната цената от 4800 лв. не е платена от купувача на подавачите, респ. те не са получавала цената.

По делото са разпитани седем свидетели. Страните са дали обяснения по чл.176 ГПК. Представени са писмени доказателства за банкови преводи.

Едната група свидетели съобщават /А. О., майка на ищеца и дъщеря на първите двама ответници и А. О., баща на ищеца и зет на първите двама ответници/, че дворното място е купено от първия ответник, като бащата на ищеца /св. Осман/ е превел пари по сметката му. Свидетелката Осман заявява, че ответницата Н. Ф. няма никакво участие в закупуването на имота, а същият е трябвало да се прехвърли с покупко-продажба, за да нямат претенции другите деца на ответника С., тъй като той имал още две дъщери.

Решението да бъде закупен имот на сина /ищеца/ било на родителите му, които искали да го осигурят.

Другата група свидетели /С. ИС. А., Ш. Е. Ю. и С. А. Р., без родство със страните/ сочат, че Н. е участвала активно в намирането на имота, както и че сумата от сумата 18000 лв., 8000 лв. са дадени от нейните родители, а останалите – от родителите на ищеца. Поясняват, че имота е купен от дядото, защото е липсвал документ, заради което е било невъзможно да бъде купен на името на ищеца. Също така посочват, че с парите от сватбата е построена къщата в с. Просеник. Свидетелката Реджеб, която е съседка в с. Просеник посочва, че там е виждала майката и бащата на Н., но не познава дядото на Ф. и никой друг не е идвал в селото.

Свидетелите М. Я. и М. М., без родство със страните са продавачи по първата сделка и поясняват, че парите са получени от А. С.ответник по делото.

В конкретния правен спор се претендира прогласяване на 4 нищожността на НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на нотариус Г.Георгиев като привиден и обявяване за действителен прикрития договор за дарение.

При така установената фактическа обстановка се правят следните правни изводи:

За да се докаже основателност на предявен иск за разкриване на симулативен договор е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по този договор не са имали воля за сключването му, т.е. не са желали придобиването и поемането на посочените в договора права и задължения. Трябва да докажат, че със сключването на договора са целели създаването на привидни правни последици. Симулативният договор е нищожен, като тази нищожност може да е абсолютна / когато не се прикриват други отношения между страните/ и относителна / когато зад симулативния договор страните прикриват действителните отношения помежду си/.