Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 15.06.2026, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Гражданско дело 854/2025
Вид
Решение № 113
Подписан
15.06.2026
Състав
Поля Павлинова Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Попово, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. И. при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело №

20253520100854 по описа за 2025 година

Ищецът П. П. П. от гр. Л., твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено от него заявление е било образувано ч.гр.д. № 550/2025 г. по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за обща сума в размер на 5555.49 лв. Твърди, че срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, във връзка с което и ищецът предявява настоящия иск в законния 1-месечен срок.

Твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“.

Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 09.05.2025 г.

Твърди, че след прекратяване на трудовия договор ответникът не му изплатил дължимите трудови възнаграждения за периода 01.01.2025 г. – 09.05.2025 г. – в размер 3519.96 лв.; обезщетение за неползван отпуск в размер на 1184.70 лв. и обезщетение по чл.

221, ал. 1 от КТ – в размер 1077.00 лв. Върху горните суми се дължала и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът“*****“ ЕАД – гр. В., е подал писмена молба, имаща характер на писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Ответникът твърди, че ищецът бил получил в брой цялата претендирана от него сума, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, като бил отказал да подпише каквито и да било документи за плащанията, независимо от многократните покани от страна на работодателя за това.

Счита иска по чл. 224 от КТ за неоснователен, тъй като бил погасен по давност.

1

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник: адв. С. Р. от ТАК, поддържа предявения иск за установяване съществуване на задължение на ответника за трудови възнаграждения за периода м. януари 2025 г. – м. април 2025 г. – до размер 1709.23 евро (3342.96 лв.), като оттегля предявените искове за установяване съществуване на вземане за обезщетение по чл. 221 КТ и по чл. 224 КТ, както и частично оттегля иска за трудови възнаграждения за сумата от 90.50 евро, поради извършено плащане на задълженията в хода на процеса.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 550/2025 г. по описа на ПпРС, по което е издадена Заповед № 279/13.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „*****“ ЕАД – гр. В., да заплати на кредитора П. П. П. от гр. Л. сумата 5555.49 лв. , в т.ч: 1184.70лв. – обезщетение за неползван отпуск, - 1077.00 лв. – обезщетение по чл. 221 КТ и 3519.96 лв. – незаплатени трудови възнаграждения за периода от 01.0.1.2025 г. до м. май 2025 г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 111.11 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, във връзка с което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си за сумите, посочени в заповедта, както и да представи доказателства за предявяването му.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, а и от приложеното заверено копие на трудов договор се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“.

Със заповед № 31072174/09.05.2025 г. (заверено копие приложено по делото) трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 09.05.2025 г. Със същата заповед е разпоредено на ищеца да му бъдат изплатени обезщетение по чл. 224 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22 дни, както и обезщетение по чл.

221 от КТ – едно брутно трудово възнаграждение.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. С. М.. Според заключението на вещото лице, трудовите възнаграждения на ищеца за периода м. януари 2025 г. – м. април 2025 г. включително, са начислени, но не са заплатени и брутната дължима сума е в размер 4308.00 лв. (2202.65 евро), а чистата сума за получаване след направените удръжки е в размер 3342.96 лв. (1709.23 евро).

Брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на ТП е в размер 1077.00 лв., а нетната – 835.74 лв. (471.31 евро).

Размерът на обезщетението за неизползван отпуск за 22 работни дни е 1184.70 лв.

(605.73 евро) брутна сума, а чисто – 470.03 евро.

Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е 1077.00 лв. (550.66 евро).

Двата вида обезщетения (по чл. 221 и по чл. 224 от КТ, както и заплатата за м. май 2025 г. са изплатени на ищеца в пълен размер от работодателя с превод от 04.12.2025 г. по банкова сметка на ищеца, в общ размер 2213.53 лв. (1131.25 евро).

Заключението на вещото лице бе прието и приложено по делото, като неоспорено от страните и тъй като съдът го прие за безпристрастно и компетентно изготвено.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

След направеното надлежно оттегляне на част от предявените искове (по чл. 422 от ГПК във вр чл. 221 и чл. 224 от КТ) поради извършено плащане в хода на процеса, съдът е сезиран с иск по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 242, във вр. чл. 128, т. 2, вр. чл. 270 от КТ.

Тъй като искът е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от предявяването му и тъй като е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, то същият е допустим. Разгледан по същество, съдът го приема за основателен по следните съображения:

По делото е установено по категоричен начин от събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства, като този факт не е и спорен, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“, като трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 09.05.2025 г. Няма спор, че ищецът е престирал реално на ответника дължимата работна сила през процесния период от 01.01.2025 г. до 30.04.2025 г.

Т.е. след като ищецът е бил добросъвестна страна по трудовото правоотношение, като е престирал труд, то категорично му се дължи заплащане на възнаграждение за този труд.

Изплащането на трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение по силата на разпоредбата на чл. 128, т. 2 и чл. 242 от КТ. То представлява престацията от работодателя на работника или служителя за предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила. Трудовото възнаграждение е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд.

След като по делото е установено по категоричен начин от допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимите му се трудови възнаграждения за процесния период от 01.01.2025 г. до 30.04.2025 г., то същият се явява неизправна страна и дължи заплащането им в общ размер 1709.23 евро (чиста сума за получаване). Работодателят не успя да докаже по никакъв начин заплащането на горепосочената сума към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Свидетелски показания за доказването на този факт не му бяха допуснати, предвид императивната разпоредба на чл. 270 ал. 3 от КТ, принципната недопустимост на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК и изразеното по реда на чл. 164, ал. 2 от ГПК несъгласие от процесуалния представител на ищеца за допускане на свидетели.

При това положение следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1709.23 евро (чиста сума за получаване), представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2025 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 550/2025 г. по описа на Поповския районен съд.

Предвид прекратяването на производството по делото в частта относно предявените искове по чл. 221 и по чл. 224 от КТ, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена за сумата над 1709.23 евро до 2840.48 евро, или за сумата 1131.25 евро.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски в исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, както и разноските му в заповедното производство за заплатена държавна такса – в размер на 56.81 евро, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Разноските се дължат в пълен размер, тъй като част от дължимата сума е заплатена в хода на процеса, което е обусловило частичното прекратяване на производството и частичното обезсилване на издадената 3 заповед за изпълнение, поради което следва да се приеме, че ответникът е бил неизправна страна към датата на подаване на заявлението и към датата на предявяване на иска, във връзка с което е дал повод за завеждането му.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПпРС сумата 113.82 евро, в т.ч.: 11.56 евро – незаплатена част от дължимата държавна такса за предявения иск и 102.26 евро. – възнаграждение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. П. П., ЕГН **********, от гр. ********************** и „*****“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *************************, представлявано от С. М. С., ЧЕ „*****“ ЕАД ДЪЛЖИ НА П. П. П. СУМАТА 1709.23 евро (хиляда седемстотин и девет евро и 23 цента), представляваща чиста сума за получаване за неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2025 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 279/13.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 550/2025 г. по описа на Поповския районен съд.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 279/13.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 550/2025 г. по описа на Поповския районен съд, за сумата над 1709.23 евро до 2840.48 евро (или за сумата 1131.25 евро).

ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

*************************, представлявано от С. М. С., ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН **********, от гр. **********************, СУМАТА 56.81 евро (петдесет и шест евро и 81 цента) – направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 550/2025 г. по описа на Поповския районен съд, както и СУМАТА 300.00 евро (триста евро 00 цента) – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 854/2025 г. по описа на Поповския районен съд.

ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

*************************, представлявано от С. М. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово СУМАТА 113.82 евро (сто и тринадесет евро и 82 цента), в т.ч.: 11.56 евро – незаплатена част от дължимата държавна такса за предявения иск и 102.26 евро – възнаграждение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

4

----- следващ документ -----