Определение № 16240 от 29.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16240 гр. София, 29.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20251100504968 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от „Йеттел България“ ЕАД- гр. София- чрез адв. З. Ц., частна жалба срещу Разпореждане от 4.04.2025 г., постановено по ч. гр.д.№ 61940/ 2024 г. на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение заявление на жалбоподателя- заявител за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- вх.№ 331157/ 18.10.2024 г., срещу длъжника Л.С.К. за сумата 299.46 лв. общо, представляваща разлика между цена при дадена отстъпка от стандартна лизингова цена без абонамент и преференциална лизингова цена на мобилно устройство TCL 305 32 GB Black, за тел.: **** и тел.: ****.

Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно и моли да бъде постановена неговата отмяна. Сочи, че в договорите за услуги и допълнителните споразумения към тях е уговорено, че при предсрочно прекратяване на договорите по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, и 2/ част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги. В съответствие с така уговореното между страните размерът на неустойката за номер **** бил 401.65 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС /по 41.66 лв. всяка/, а именно: 124.98 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора- в размер на 20.81 лв., и с добавена разликата в размер на 255.77 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат TCL 305 32GB Black без отстъпкасъгласно актуалната към 01.07.2022 г. ценова листа на оператора, и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.

1

Уточнява, че предмет на частната жалба е частта от неустойката, равняваща се на разликата в цената на мобилно устройство TCL 305 32GB Black без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора, която разлика възлиза на 255.77 лв.. т.е. третият компонент на неустойката.

Поддържа, че неустоечната клауза- в частта й, предвиждаща при прекратяване на договора потребителят да дължи разликата между цената на мобилното устройство /без отстъпка/- съгласно актуалната ценова листа на оператора, и преференциалната му цена, за която е сключен договорът, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай, че устройството е било предоставено на лизинг или срещу заплащане в брой, не се явява нищожна. С Договор за мобилни услуги № 626460350/ 01.07.2022 г. страните са посочили цената, срещу която мобилен телефонен апарат TCL 305 32GB Black се предоставя за ползване на потребителя, цената на устройството без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на услугата. Търговецът предоставил преференциална цена на устройството при ползване на абонамента за пълния срок на договора, като е уговорена неустоечна клауза за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща на оставащия срок на ползване по абонамента. Поради изложеното частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 299.46 лв., представляваща разлика между цена при дадена отстъпка от стандартна лизингова цена без абонамент и преференциална лизингова цена на мобилно устройство TCL 305 32 GB Black, за тел.:

**** и тел.: ****, като претендира и разноски по делото.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 вр. чл.275 ГПК и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Софийски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- вх.№ 331157/ 18.10.2024 г., подадено от „Йеттел България“ ЕАД /ЕИК 130460283/ срещу Л.С.К. /ЕГН **********/ за заплащане на сумата 534.26 лв., формирана от следните вземания, уточнени в т.12 от заявлението: 1. Сумата 472.51 лв.- непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № 626460350/ 01.07.2022 г. за мобилен номер ****, от които 70.95 лв.- за абонаментни такси и предоставени услуги, и 401.56 лв.- неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС /по 41.66 лв. всяка/, а именно: 124.98 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора- в размер на 20.81 лв., и с добавена разликатав размер на 255.77 лв., между стандартната цена на мобилен телефонен апарат TCL 305 32GB Black без отстъпка- съгласно актуалната към 1.07.2022 г. ценова листа на оператора, и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. 2. Сумата 61.75 лв.- непогасени задължения по Приложение към Договор за мобилни услуги № 626460350 от 01.07.2022 г. за мобилен номер ****, от които: 3.89 лв.- за абонаментни такси и предоставени услуги, и 57.86 лв.- неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника.

С Разпореждане от 25.08.2024 г. районният съд е дал указания на заявителя да конкретизира надлежно по размер всяка от претенциите си за заплащането на дължими вноски на потребени мобилни услуги, устройство и за заплащане на неустойката.

2

В отговор заявителят е подал уточняваща молба, в която сочи, че: 1. по Договор за мобилни услуги № 626460350/ 01.07.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ****, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 482.42 лв., от които:

80.86 лв.- незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05.07.2022 г.- 04.09.2022 г. и обективирани във фактура № 7339154663/ 05.08.2022 г. и фактура № 7340272711/ 05.09.2022 г., и неустойка в размер на 401.56 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. 2. по Приложение към Договор за мобилни услуги № 626460350 от 01.07.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ****, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 64.74 лв., от които: 6.88 лв.- незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 5.07.2022 г.- 4.09.2022 г. и обективирани във фактура № 7339154 663/ 05.08.2022 г. и фактура № 7340272711/ 05.09.2022 г., и неустойка в размер на 57.86 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

С обжалваното разпореждане, като е приел, че претенциите за неустойка имат за източник нищожна и неравноправна договорна клауза по смисъла, възприет от законодателя в чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, първо-инстанционният съд е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 299.46 лв., представляваща разлика между цена при дадена отстъпка от стандартна лизингова цена без абонамент и преференциална лизингова цена на мобилно устройство TCL 305 32 GB Black, за тел.: **** и за тел.: ****.

Това разпореждане, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК заповедният съд е длъжен служебно, т.е. и без да е налице възражение от длъжника по чл.414 ГПК да извърши проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави и при положителен отговор да отхвърли заявлението, като откаже издаването на заповед за изпълнение.

В новелата на чл.7, ал.3 ГПК /обн. ДВ- бр.100/ 2019 г./ е предвидено изрично задължение за съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. В този смисъл са и дадените в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/ 2020 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателни разяснения, според които по отношение на останалите сделки задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност.

Предвид съдържанието на твърдяното в заявлението облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, въззивният съд намира, че получателят на услугата- физическо лице, има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и спрямо него приложение следва да намерят и разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Поради това съдът е задължен, преди да издаде заповедта за изпълнение служебно да извърши проверка на основание чл.411, ал.2 ГПК, както за редовността на заявлението, така и за съответствие на клаузите в 3 договора със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

В разпоредбата на чл.143 ЗЗП се съдържа легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, съгласно което такава е всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а съгласно ал.2, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В този смисъл са и разрешенията, дадени в Директива 93/13/ЕИО.

В настоящия случай в т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят изрично е посочил, че процесните договори за мобилни услуги са сключени при общи условия, т.е. при предварително определени от оператора- заявител договорни клаузи.

С оглед данните по делото настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност вземанията за неустойка да се основават на неравноправни клаузи.

Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана като 3- месечни такси за услугите по договора, съдът намира, че независимо от уговорения максимален размер на същата, а именно трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, начинът, по който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния договор и в представените приложения към него не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размерът на неустойката. Неясно остава и обстоятелството кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и какви са пазарните цени на предоставените мобилни устройства.