Решение № 474 от 06.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Плевен, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500472 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 399/ 24. 06. 2024 г. по гр. д. № 3529/ 2023 г. по описа на ВКС Решение № 142 10. 04. 2023 г. по в. гр. д. № 684/ 2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд е отменено в частта, в която е било обезсилено като процесуално недопустимо Решение № 439/ 06. 12. 2019 г. по гр. д. №104/ 2017 г. по описа на РС- Червен бряг и делото е върнато на РС- Червен бряг за ново разглеждане от друг състав в частта му за предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и делото е върнато на Плевенския окръжен съд за разглеждане в тази част от друг съдебен състав.

Срещу Решение № 439/ 06. 12. 2019 г. по гр. д. №104/ 2017 г. по описа на РС- Червен бряг е постъпила въззивна жалба от ОЗК “ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София с ЕИК*** в частта относно присъденото в полза на М. Н. Н. застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени 1 неимуществени вреди от ПТП на 30. 10. 2014 г., като се твърди, че не е доказан механизма на настъпилото ПТП, на твърдяното противоправно виновно деяние от водача на автобуса, липсва пасивна легитимация на ответника по иска. Изложени са доводи за завишена искова претенция по отношение на неимуществените вреди от ищцата. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част , като исковата претенция в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди да бъде отхвърлена като неоснователна. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна М. Н. Н. е изразила становище чрез процесуалния си представител, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 439/ 06. 12. 2019 г. по гр. д. № 104/ 2017 г. по описа на РС- Червен бряг ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК*** е осъдено да заплати на М. Н. Н. с ЕГН********** обезщетение за претърпените неимуществени вреди от телесни увреждания в размер на 10 000 лв., вследствие на настъпило ПТП на 30. 10. 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05. 03. 2015 г. ( датата на изтичане на срока по чл.

271 КЗ) до датата на плащането им.

С решението ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК*** е осъдено да заплати на М. Н. Н. с ЕГН********** обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечението й в размер на 1532, 50 лв., вследствие на настъпило ПТП на 30. 10. 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05. 03. 2014 г. до датата на плащането им.

С решението съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на М. Н. сумата от 60 лв. деловодни разноски за съдебни 2 удостоверения и явяване на свидетел; да заплати на адв. Б. К. Я. адвокатско възнаграждение в размер на 875, 98 лв. и да заплати по с8метка на РС- Червен бряг държавна такса в размер461, 30 лв. върху присъдените суми по уважените искове.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК*** и е образувано в. гр. д. № 307/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд. С Решение № 481/ 23. 06. 2020 г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, като е отхвърлил като неоснователни предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и е осъдил М. Н. да заплати на застрахователното дружество разноски за две инстанции в размер на 1000 лв.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от М. Н.

Н. и с Решение № 37/ 15. 08. 2022 г. по т. д. № 496/ 2021 г. по описа на ВКС съдът е отменил определението си от 14. 03. 2022 г., с което е даден ход по същество на делото относно претенцията за имуществени вреди, като е прекратил производството по отношение на тази претенция; въззивното решение е отменено в частта относно исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди и в частта за разноските и делото е върнато на ПОС за разглеждането му от друг състав с указания за назначаване на допълнителна САТЕ с конкретни задачи, които са формулирани в мотивите на решението.

В Плевенския окръжен съд е образувано при новото разглеждане в. гр. д. № 684/ 2022 г., и с Решение № 142/ 10. 04. 2023 г. съдът е обезсилил на основание чл. 279, ал.3 ГПК Решение № 439/ 06. 12. 2019 г. по гр. д. № 104/ 2017 г. по описа на РС- Червен бряг като процесуално недопустимо – постановено по непредявен иск и е върнал делото на РС- Червен бряг за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от М. Н. и с Решение № 399/ 24. 06. 2024 г. по гр. д. № 3529/ 2023 г. по описа на ВКС въззивното решение е обезсилено и делото е върнато на РС- Червен бряг за разглеждане от друг състав в частта от е било обезсилено като процесуално недопустимо относно обезщетението за имуществени вреди. Въззивното решение е отменено в частта, в която Решение № 439/ 06. 12. 2019 г. по гр. д.

№ 104/ 2017 г. по описа на РС- Червен бряг е обезсилено като процесуално недопустимо и делото е върнато на РС- Червен бряг за разглеждане от друг 3 съдебен състав м частта му по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство е основателността на исковата претенция на М. Н. за обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото процесно ПТП в размер на 10 000 лв.

В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение районният съд въз основа на доказателствата е приел, че управляваният автомобил от И. има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, като това обстоятелство не се оспорва от страните.

Районният съд е приел, че при предприето от водача на автомобила аварийно спиране поради възникнала опасност на пътното платно, возещата се в автомобила М. Н. е паднала между седалките и в резултат на това й било причинено счупване на дясната ръка, довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник за период от 201 дни. Посочено е, че е проведена хирургична интервенция. Съдът е приел, че липсата на основание за наказателна отговорност на водача на автомобила не изключва гражданската му отговорност, като застрахователното д9ружество е отказало да заплати исканото обезщетение от пострадалата М. Н..

Въз основа на заключението на САТЕ съдът е приел, че е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и причинената телесна повреда на М. Н.. В резултат на причиненото увреждане Н. е търпяла болки и страдания, както и несгоди, свързани с обикновеното й битуване (изпълнение на домакински задължения, самообслужване и помощ за семейството).

По отношение на размера районният съд е съобразил, че вследствие на увреждането в продължение на месеци Н. не е била в състояние да се обслужва сама, била е необходима помощ при ежедневните хигиенни, битови нужди, изпитвала е силни болки след счупването и изпитва дискомфорт и понастоящем. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че по справедливост би следвало в полза на Н. да бъде присъдена сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд в настоящия си състав счита, че решението следва да бъде отменено за разликата от 5000 лв. до 10 000 лв. присъдени 4 неимуществени вреди по следните съображения:

Предявен е иск на основание §22 ПЗР от КЗ вр. чл. 226 КЗ (отм.) – пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Следователно предмет на установяване в настоящото производство е наличието на виновно поведение от водача на автомобила като причина за настъпилото ПТП, причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и установените увреждания на ищеца и установяване степента на увреждането и съответно претърпените болки и страдания от увредения вследствие на ПТП, както и с оглед възраженията на ответника наличие на причинно- следствена връзка между противоправно поведение на пострадалия и настъпилото ПТП и уврежданията.

При повторното разглеждане на делото пред въззивна инстанция по в. гр. д. № 684/ 2022 г. по описа на Плевенския окръжен съд с Решение № 37/ 15. 08.

2022 г. о т. д. № 496/ 2021 г. по описа на ВКС са дадени указания за изслушване на допълнителна САТЕ с конкретни въпроси за установяване в детайли на пътната обстановка и за поведението на водача като възможна причина за настъпилото увреждане на М. Н. при рязкото спиране на автомобила. От заключението на САТЕ ( лист 36 – лист 46 от в. гр. д. № 684/ 2022 г. по описа на Плевенския окръжен съд става ясно, че пътното платно на мястото на произшествието представлява част от прав асфалтиран участък с двупосочно движение с две ленти за движение за всяка една от двете посоки, разделено с двойна непрекъсната линия. Еднопосочните ленти за разделени от друга с единична непрекъсната линия.

Вещото лице е посочило, че преди мястото на произшествието съществува вертикална маркировка за пешеходна пътека и знак за посока на движение на МПС. Липсва вертикална маркировка за ограничение на скорост и знак „Внимание деца“. Предхождащо мястото на ПТП, върху настилката е из градена възходяща денивелация за ограничаване на скоростта на МПС.

Експертът е отразил, е максимално разрешената скорост на мястото на ПТКП е 50 км/ч. Процесният автомобил „Фиат Дукато“ с рег . № ВТК 4938 ВТ непосредствено преди момента на спирането на автомобила се е движел със 5 скорост 30 – 35 км/ч.

По отношение на видимостта към местопроизшествието вещото лице е приело, че остротата на възприетия за водачите на МПС е основна характеристика от техническа гледна точка на пространственото възприятие, като предмети и пешеходци, разположени извън конус с ъгъл 20 градуса за водача на МПС се възприемат без ясни детайли, направление и цвят. Посочено е, че в делото липсват данни за траекторията и местонахождението на дете ( деца) върху десния тротоар по посока на движението на процесния автомобил „Фиат Дукато“ с промяна на траекторията им към траекторията на МПС. От друга страна върху десния тротоар по посока на движение на МПС съществуват засадени крайпътни дървета, които съобразно вертикалното разположение на водача спрямо пътното платно ограничават в напречно направление неговото възприятие. Експертът е приел предвид обстоятелството, че водачът на процесния автомобил е реагирал чрез екстремно спиране и натиск върху спирачния педал, като е позиционирал ,управляваното от него МПС преди траекторията на пресичащо дете, то отстоянието на децата спрямо челната част на МПС към възможното възприятие от водача е било по - голямо от 19, 03 м. Вещото лице е установило чрез математически изчисления, че при реализирано закъснително движение от водача на автомобила общата сила на триене няма как да задържи пътничката във вертикално положение, ако същата не се е хванала с горните крайници в неподвижен обект в МПС ( вертикална тръба, рамка, седалка).Въз основа на изследваните данни по делото експертът е направил извода, че ако отстоянието на дете, реализирало пресичане на траекторията на МПС спрямо челната част на автомобила е било в границите на 20 – 30 метра, водачът е имал единствената възможност да спре преди неговата траектория, само ако реализира спиране с максимална ефективност (натиск) върху спирачния педал.

От заключението на първото заключение на САТЕ, представено пред районния съд, се установява, че Н. е била в автомобил( бус) в задната част на салона и след спирането му и потеглянето му същата се е намирала права в средата на пътеката между седалките с цел да се придвижи напред. При рязкото спиране на автомобила Н. е паднала на пода в буса, на пътеката между седалките., като части от тялото й са контактували със стойките, на които са 6 оставени седалките.