Решение № 37 от 21.01.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Kазанлък, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510101594 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 12.10.2023 г. ответникът К. Д. П., ЕГН-********** кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД с ЕИК:175330437. Процедурата започнала с попълване па заявление за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на интернет страницата на Кредисимо, а именно — www.credissimo.bg /„Сайта“/. В полета на Сайта ответникът попълнил личните данни - три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция /***, мобилен телефон *** и др. В процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за условията на кредита била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране на Кредисимо ЕАД, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, Договора за кредит, ведно с Приложение №1 със Погасителния план. Преддоговорната информация (СЕФ) била изпратена предварително и на е-мейла на кредитоискателя, като прилагат копие от него. След запознаване с условията по кредита П. отправила обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“. Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т.11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит — приети и подписани от същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла й били изпратени автоматично Договор №2850666/12.10.2023 г. за кредит Приложение №1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното 1 изявление на кредитора Кредисимо за сключването на договора за кредит и приложенията към същия. В резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на 12.10.2023 г., между кредитора Кредисимо и кредитополучателя К. Д. П. бил сключен договор за кредит № д2850666 за сумата от 2 800.00 лв. главница и уговорен срок на погасяване на предоставената кредита — 20.10.2025 г., при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Същият бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) №910/2014. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис била равностойна на тази на саморъчния подпис.

При кандидатстването си за кредит от Кредисимо ответникът сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на Ай Тръст /имала възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел II, т.17 от ОУ/. Договорът за предоставяне па поръчителство не бил задължителен. Сключване на договор за предоставяне на поръчителство също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления — договорът бил достъпен чрез хиперлинк па сайта на Ай Тръст и сключен от ответника чрез предоставения му по телефон CMC код, изпратен на телефонния номер на ответника - ***. Чрез предоставянето на CMC се доказвало по несъмнен начин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна Ай Тръст извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания договор на е-мейла на ответника *** Договорът за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст и К. П. по същността си бил договор за поръчка по чл.280 ЗЗД, по силата на който Ай Тръст предоставял гаранционна услуга, като се задължило да сключи с Кредисимо договор за поръчителство по чл.147 ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия договор за кредит. Ай Тръст изпълнило задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и сключил с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който се задължал да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение. Ответникът извършила едно частично плащание чрез „Изипей“ АД - 150.00 лв. на 18.03.2024 г. С горепосочените плащания ответникът извършил частично погасяване на задълженията по двете отделни правоотношения с Кредисимо и с Ай Тръст. Плащанията доказвали признание за съществуването на валидно сключения договор за кредит с Кредисимо и Договора за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст. След извършеното частично плащане от 18.03.2024 г. ответникът изпаднала в просрочие на задълженията си и нямало последващи вноски. С оглед неизпълнение задълженията на ответника по договора за кредит на 18.03.2025 г. Кредисимо изпратило искане за плащане до поръчителя Ай Тръст. Ай Тръст своевременно изпратило уведомление по чл.143 от ЗЗД до П. с и-мейл до *** на 18.03.2025 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо погасяване от Ай Тръст към Кредисимо на задълженията. Ответникът не платил в дадения срок и на 19.03.2025 г. Ай Тръст изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички дължими от ответника суми към Кредисимо, а именно: 2800.00 лева главница, 2

544.13 лева договорна лихва, 141.74 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава и встъпило в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД.

На същата дата Ай Тръст уведомило длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника:***за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора Кредисимо. Сочи, че съгласно чл.15 във връзка с чл.12 от договора за кредит и съгласно и чл.14 от договора за предоставяне на поръчителство П. се съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронния й адрес: ***Ай Тръст подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 900/2025 г. по описа на Районен съд -K. и издадена заповед за изпълнение за сумите: 2 80000 лева главница, 544.13 лева договорна лихва за периода от 12.10.2023 г. до 07.03.2025 г., 141.74 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 21.12.2023 г. до 07.03.2025 г., както и 225.45 лева разноски, от които: 75.45 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. Д. П., ЕГН-**********, с адрес *** за съществуването на вземания в полза на “Ай Тръст“ ЕООД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№900/2025 г. по описа на Районен съд K. за сумите: 2 800.00 лв.главница, 544.13 лв.договорна лихва за периода от 12.10.2023 г. до 07.03.2025 г., 141.74 лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 21.12.2023 г. до 07.03.2025 г.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът счита предявения иск за неоснователен. Сключения с „Кредисимо” ЕАД договор за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Договорът за поръчителство с „Ай Тръст” също бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2, 3 от ЗЗД. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК в договора за потребителски кредит липсвали условия за прилагането на посочения ГЛП. Не ставало ясно дали е фиксиран или променлив. Не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант.

В договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя е включено в ГПР. В този смисъл бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Двете дружества били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕООД бил „Кредисимо” АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на кредита, а се целяло едно допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не бил действително приложеният представлявало заблуждаваща търговска практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен. Клаузата по чл.4, ал.1 от договора била недействителна, като тази клауза водела до нееквивалентност на престациите длъжникът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение било в размер по-голям от отпуснатата сума. Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146 3

ЗЗП. Възнаграждението по договора за поръчителство следвало да се отрази в ГПР. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон ЗПК. Позовава се на чл.22 ЗПК. От съдържанието на договора, за поръчителя било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се пораждало регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл.4, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство т.е. поръчителят получавал едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които платил подлежали на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и нямало да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.В този смисъл не само, че било налице нееквивалентност на престациите, но и липсвала престация от една от страните по договора поръчителя, поради което и този договор се явявал недействителен като лишен от основание. Сключеният договор за потребителски кредит №2173543/25.01.2020 г. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона. Моли съдът да отхвърли предявения иск поради недействителност на сключения договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№900/2025 г. по описа на РС-K. се установява, че по подадено от “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК:203508899 заявление е издадена заповед рег.№540/04.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Д. П., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.K., ул.“*** и постоянен адрес с***, за сумите: 2800 лв. главница, 544.13 лв. договорна/възнаградителна лихва от 12.10.2023 г. до 07.03.2025 г., 141.74 лв. законна лихва за забава от 21.12.2023 г. до 07.03.2025 г., по договор за потребителски кредит №2850666/12.10.2023 г. и законна лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и 119.72 лв. разноски по делото, от които: 69.72 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 08.04.2025 г. и в едномесечния срок тя е подала възражение по чл.414 от ГПК.