Решение № 541 от 09.11.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2235/2023
- Вид
- Решение № 541
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 25.11.2023
- Състав
- Асен Иванов Даскалов
Цитирани разпоредби
- чл.177 ал.1 т.3 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.325в ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 б. "а" · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.252 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378 ал.4 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ
/Решение №541/09.11.2023г. по АНД №2235/2023. по описа на РС – ПЛЕВЕН/
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Л. К. Л. ЕГН: ********** – за това, че на 12.10.2022г. в гр.Плевен не положил достатъчно грижи за намиращо се под негов надзор гръбначно животно - куче от порода „Питбул“, като го извел на публично място без повод и без намордник, в нарушение на чл.177 ал.1 т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда на М. Б. М. ЕГН: **********, изразяваща се в отворено счупване на долния край на лъчевата кост на лява предмишница, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка - престъпление по чл.325в ал.1 НК.
При проведеното по делото разпоредително заседание, Съдът служебно установи, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и осма от НПК. Поради това, след приключване на разпоредителното заседание и на основание чл.252 ал.1 НПК, делото незабавно беше разгледано по посочения особен съдопроизводствен ред.
Представителят на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН поддържа обвинителната теза. Счита същата за доказана по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, на основание чл.78а НК – глоба в справедлив размер.
Подсъдимият Л. К. Л. се явява лично. Признава се за виновен, като се ползва от правото да не дава обяснения; единствено отбелязва, че не е насъсквал кучето си, както и че се е опитал да го възпре. Не взима отношение по съществото на делото, като единствено подчертава, че се признава за виновен.
След като щателно обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, Съдът намира за установено следното:
Л. К. Л. е роден на **.**.****г. в гр.Плевен, постоянен адрес: гр.
Плевен, ул.“***“, №**, живее в с.*** и гр.Плевен, ул.„***“, №**, ***, български гражданин, с основно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Л. Л. и свидетелката Н.И.Н. са далечни роднини.
Към 09.10.2022г., същата притежавала куче от породата „Питбул“, което отглеждала в дома си в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***Р“, без същото да е регистрирано в ОБЩИНА ПЛЕВЕН. На посочената дата, кучето успяло да излезе от дворното място на Н.Н. и нападнало друго куче – домашен любимец на свидетелката Н.Н.Ц., както и самата нея /по случая е водена преписка 1
№6157/2022г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство – л.68-69 от ДП/. Този инцидент мотивирал св.Н.Н. да се освободи от проблемното куче „Питбул“.
Подсъдимият Л. Л. се съгласил да полага грижи за кучето и на 10.10.2022г., св.Н. му го предала за отглеждане.
На 12.10.2022г. сутринта, Л. излязъл на разходка със свидетелката Р.Д.К., като взел със себе си и кучето „Питбул“. Същото било без повод /каишка, въже, синджир/ и без намордник. Докато се разхождали по описания начин в междублоковите пространства на ж.к.“Сторгозия“, наблизо разхождала своето куче /с каишка/ свидетелката М. Б. М.. Последната забелязала приближаващите насреща Л. и К., както и кучето „Питбул“, което било без намордник и повод. Притеснена, че същото може да нападне собственото й куче, М. го вдигнала на ръце. Въпреки това, питбулът бързо се спуснал към кучето на св. М. М. и го захапал за крака. Свидетелката се опитал да издърпа крака на кучето си от устата на питбула, но последният, на свой ред, насочил агресията си към М., като захапал лявата й ръка в близост до китката; здраво стиснал със зъби и започнал да върти главата и тялото си.
По този начин, агресивното куче причинило на свидетелката отворено счупване на долния край на лявата лъчева кост /една от костите на лявата предмишница/.
Междувременно, за инцидента били сигнализирани полицейските органи. С първо действие по разследването – разпит на свидетел, извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство пр.пр.
№6051/2022г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление по чл.325в ал.1 НК, бил привлечен Л. К. Л. ЕГН:
**********.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число: показания на свидетелите М. Б. М., Р.Д.К., Н.И.Н., Р.М.Н., Н.Н.Ц. /л.7, л.9 – 12 от ДП/; заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.13 – 16 от ДП/, от което се установява, че на св.М. М. е причинено отворено счупване на долния край на лявата лъчева кост /една от костите на лявата предмишница/, като увреждането е травматично и отговаря да е получено по начин и време както се съобщава — хапане от куче със силна захапка, довело до увреждане не само на меките тъкани, но и на лъчевата кост в долния й край, в областта на китката. Вещото лице посочва, че се касае за трайно затрудняване движението на лявата ръка – за срок от поне два, три месеца. Съдът приема експертното заключение като обосновано, обективно и небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра; заверени преписи на медицински документи, касаещи здравословното 2 състояние на М. М., претърпяно оперативно лечение, в т.ч. – епикриза, оперативен протокол и др./л.17 – 52 от ДП/; справка от ОБЩИНА ПЛЕВЕН във връзка с процесното куче „Питбул“, видно от която за същото не е подавана декларация, както и не е заплащана годишна такса /л.79 от ДП/; писмени доказателства относно имущественото състояние и трудова заетост на подсъдимия, представени от
АГЕНЦИЯ
ПО
ВПИСВАНИЯТА, ТД на НАП ОФИС ПЛЕВЕН, ОБЩИНА ПЛЕВЕН,
ДИРЕКЦИЯ „ПРИХОДИ ОТ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ“, ОДМВРПЛЕВЕН /л.14, л.20-21, л.25 – 29 от делото/; характеристична справка /л.32 от делото/; справка за съдимост /л.40 от делото/.
Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа Съдът намира, че от обективна страна, подсъдимият Л. К. Л. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.325в ал.1 НК - на 12.10.2022г. в гр.Плевен не положил достатъчно грижи за намиращо се под негов надзор гръбначно животно - куче от порода „Питбул“, като го извел на публично място без повод и без намордник, в нарушение на чл.177 ал.1 т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда на М. Б. М.
ЕГН: **********, изразяваща се в отворено счупване на долния край на лъчевата кост на лява предмишница, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка.
Престъплението по чл.325в ал.1 НК, е резултатно такова.
Престъпният резултат се изразява в причиняване на средна или тежка телесна повреда другиму, като особеност на този вид престъпление е, че телесното увреждане настъпва като последица от неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под надзора на дееца. С други думи, неполагането на грижи, като проява на престъпно бездействие, отключва причинно-следствен процес, при който гръбначното животно уврежда трето лице - човешки индивид. Именно такъв е и процесният случай. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.177 ал.1 т.3 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, „Забранява се: извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник…“. Видно е, че е налице забранителна правна норма, с която подсъдимият не е съобразил поведението си, а вместо това – е изкарал за разходка, без повод и без намордник, куче „Питбул“ – една всеизвестно агресивна и опасна порода кучета. По този начин, на практика не взел никакви мерки, щото собственото му куче да бъде обезопасено в рамките на социалните интеракции. На свой ред, без очертаната по-горе, дължима грижа от страна на Л. Л., агресивното куче се отдало на своите първични инстинкти, нападнало първо домашния любимец 3 на свидетелката М. М., а впоследствие – и самата нея, причинявайки й увреждане от категорията на средните телесни повреди – затрудняване движението на ляв горен крайник.
Изпълнителното деяние, неговия автор и престъпният резултат се установяват пряко от показанията на свидетелите М. Б. М., Р.Д.К., заключение по съдебно-медицинска експертиза, заверени преписи на медицински документи, касаещи здравословното състояние на М. М., а косвено – от показанията на свидетелите Н.И.Н., Р.М.Н., Н.Н.Ц..
От субективна страна, деянието по чл.325в ал.1 НК е извършено при форма на вината - евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – подсъдимият е съзнавал, че не е положил достатъчно грижа за своето гръбначно животно, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици – възможно причиняване на телесно увреждане на трети лица – и се е отнасял с безразличие към същите последици. Субективната страна на престъплението се установява по убедителен начин от доказателствените материали, споменати по-горе, от които следва по категоричен начин и неговата обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на подсъдимия Л. К. Л. деяние е съставомерно по чл.325в ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна; Съдът намира вината на подсъдимия в извършване на това престъпление, за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо подсъдимия са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно, не са налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението попада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева; подсъдимият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – към момента на извършване на деянието не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК; деянието не е довело до причиняване на съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки подсъдимият Л. К. Л. ЕГН: ********** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание - глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При решаване на въпроса за размера на административното наказание, Съдът отчита обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост / лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба до пет хиляди лева/, е умерена, което следва от относително тежкия 4 престъпен резултат /средна или тежка телесна повреда/, но и от кумулативно предвиденото налагане на наказание лишаване от свобода/пробация и глоба.
Личната обществена опасност на подсъдимия, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска. Както беше отбелязано, Л. Л. е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК към момента на деянието, а последващата му съдимост – няма как да бъде взета предвид.
Наред с това, събраните характеристични данни сочат, че липсват данни за трудова ангажираност, налице са данни за употреба на наркотични вещества, както и криминалистически регистрации. Ето защо, съвкупно преценено, степента на лична обществена опасност на Л. Л., следва да се прецени като относително ниска.
Не се събраха доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде преценено направеното самопризнание, което макар и да не е подкрепено от съответни обяснения, сочи на определено ниво на разкаяние. Т.нар. „чиста“ съдимост е предпоставка за прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и поради това, на самостоятелно основание, не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство.
На тази основа Съдът направи извода, че налице умерена обществена опасност на деянието и относително ниска - на дееца, при известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо Съдът намира, че размера на полагащото се административно наказание, следва да бъде ориентиран между минимума и средата, предвидени в чл.78а НК, а като справедливо и съответно на извършеното престъпление преценява налагането на глоба в размер на 2000 лева.