Определение № 3844 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3844 гр. Варна, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102079 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от И. С. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ***, ет.6, ап.14, действащ със съгласието на своя баща и законен представител С. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. Варна, бул.

„Сливница“ №72, вх. „В“, ет.2, ап.10 против Д. С. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.

„Аспарухово“, ***, ет.1, ап.1 като иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на следния недвижим имот: 4/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ (мезонет) с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ж.к. „Аспарухово“, ул. „Вилите“ №25, ет.1, на две нива, с площ на първо ниво 81.55 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта – няма, над обекта *** и с площ на второ ниво 64.90 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: ***, под обекта *** и

***, над обекта - *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, ведно с 18.5838% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** и да бъде осъден ответника да предаде владението върху описания имот на ищеца върху посочените 4/6 идеални части гореописания имот.

В исковата молба се сочи, че ищеца И. С. Г. получил собствеността на върху процесния недвижим имот по силата на саморъчно завещание от 21.09.2009 г., съставено от неговата баба И.ка Динева Г.а и обявено на 03.01.2019 г. от Нотариус Маджунова с рег. №195 на НК и район на действие – района на ВРС. Независимо, че в завещанието е описан целия имот, то тъй като към момента на обявяването му завещателката била собственик само на 4/6 идеални части – затова само те са обект на настоящата претенция. Последната придобила имота по следния начин: С Договор №3364-Т/03.09.2004 г. за покупко-продажба на имот – държавна собственост П. С. Г. – дядо на ищеца придобил от държавата право на собственост върху частна държавна собственост, описан в АДС №3600/13.12.2001 г., 1 представляващ дворно място с площ от 1340 кв.м., съставляващи имоти с планоснимачни номера 1746 и 1747 от планана р-н 29 местност Вилите. С разрешение за строеж №168/08.12.2005 г. на възложителя П. Г. е разрешено изграждането на сграда в посоченото УПИ, в която е изграден и процесния мезонет. Сградата е въведена в експлоатация по силата на Разрешение за ползване №ДК-07-18/22.01.2009 г. на н-к РДНСК. Тъй като възложителя П.

Г. е починал по време на строителството – през 2008 г. в разрешението за ползване фигурират неговите наследници – И.ка Динева Г.а, Динко П. Г. и С. П. Г. – за първата 4/6 ид.ч., а за втория и третия по 1/6 ид.ч. Сочи, че баба му И.ка Г.а починала на 22.12.2018 г., а нейни наследници били Динко П. Г. – чичо на ищеца и С. П. Г. – баща на ищеца.

Независимо от завещанието, за което наследниците по закон са знаели, поради обявяването му в тяхно присъствие, те сключили договор за делба на наследствените им недвижими имоти, включително и на завещания на ищеца мезонет. Процесния имот при делбата бил поставен в дял на чичото – Динко П. Г., съобразно записаното на стр.7, т.2.1 от Нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти дв.рег. №1804/31.01.2019 г., вх. рег. №1849, Акт №127, том 1, дело №195 на СлВп – Варна. На 21.09.2023 г. била подписана и декларация с нотариална заверка на подписите, с която наследниците по закон и завещание на И.ка Динева Г.а са декларирали, че са запознати със завещанието и не желаят да бъде изпълнено, като, тъй като ищеца към този момент е бил непълнолетен е представляван от майка си Мария Д.ова Г.а.

Сочи, че по силата на ТР №1/2021 г. по ТД №1/2021 г. малолетни деца не могат да правят откази от наследство. Сочи, че с Нотариален акт дв.вх.рег. №3277/, вх. рег.

№3304/18.12.2019 г., Акт №46, том IХ, дело №1757 на СлВп – гр. Варна, бащата на ищеца С.

П. Г. му е дарил другия завещани Апартамент, находящ се на ***, ап.3, с площ от 61.16 кв.м. и състоящ се от две стаи, като ищеца намира, че по този начин са били възстановени правата му на наследник по завещание в тази част, макар и по друг начин.

Сочи, че чичо му Динко П. Г. е починал на 15.07.2023 г. и е оставил като единствен свой наследник сина си П. Д. Г., ЕГН **********, който е продал на брата на ищеца – Д. С.

Г., ЕГН ********** завещаният му мезонет за сумата от 234 700 лева.

Намира, че в негова полза е налице завещание, произвело действия в негова полза към момента на открИ.е на наследството от баба му – 22.12.2018 г., по силата на което е станал собственик на 4/6 идеални части от описания имот, като твърди, че към момента брат му Д. С. Г. упражнява фактическата власт върху целия недвижим имот.

Исковата молба е придружена от писмени доказателства.

От страна на ответника Д. С. Г. в законовия срок е депозиран писмен отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че за предявената претенция с основание чл.108 от ЗС е неоснователна. Признава твърденията на ищеца относно следните обстоятелства, че е закупил процесният апартамент от П. Д. Г., ЕГН **********, негов братовчед, за което е съставен НА дв. вх. per. № 13096, вх. per. № 13129/25.04.2024 год., Акт № 85, том 33, дело 2

7794 на Сл. по вписванията — Варна. Същият е придобит от последния по наследяване от баща му - Динко П. Г., починал на 15.07.2023 година в гр. Варна, който от своя страна е придобил апартамента въз основа на наследяване и Договор за доброволна делба на недвижими имоти дв. вх. per. № 1804 от 31.01.2019 год, вх. per. 1849, Акт № 127, том 1, дело № 195 на Службата по вписванията — Варна. С последния, наследниците по закон на И.ка Динева Г.а - синовете й С. П. Г., ЕГН **********, баща на ответника и Динко П. Г., ЕГН ********** - негов чичо, са извършили делба на оставените след смъртта на майка им недвижими имоти, в това число и апартамента, който е въведен от ищеца като предмет на делото. Не оспорва и посоченото, че е било съставено саморъчно завещание от баба ми И.ка Динева Г.а, подписано с дата 21.10.2009 година, което е обявено на 03.01.2019 год. от нотариус Илияна Маджунова, per. № 195 на НК, с район на действие PC-Варна. Твърди обаче, че същото не е било вписано в имотния регистър, поради това му е непротивопоставимо. Намира, че поради това за ищеца не е възниквало право на собственост. Такова право, ако и да е било възникнало към момента на открИ.е на наследството 22.12.2018 г., то към дата на исковата молба, имотът, както и останалите след смъртта й недвижими имоти, се владеят от наследниците по закон на И.ка Г.а и от техните правоприемници без прекъсване от 2018 година. От друга страна счита, че саморъчното завещание не е съставено съгласно изискванията на закона. Не е спазена предвидената за това форма и волята на завещателя не е ясно изразена. Твърди, че различните абзаци са написани с различен почерк.

Прави възражение за придобИ.е на имота по давност, считано от 2018 година.

Твърди, че подписването на декларацията от 21.09.2023 г. не съдържа отказ от наследство от страна на И. С. Г., а всъщност има декларативен ефект и отразява действитеното владение на наследниците по закон, което е продължило пет години.

Моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Моли като трето лице помагач да бъде привлечен на негова страна П. Д. Г., ЕГН **********, гр. Варна, като срещу него в условията на евентуалност, при уважаване на главния иск, предявява обратен иск да бъде осъден последния да заплати сумата от 156 466.66 лева или 80000.13 евро, представляваща 4/6 от продажната цена на процесния имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окночателното изплащане на дължимата сума и сторените разноски.

От страна на ответника по обратния иск е депозирано писмено становище, в което е направено изложение, че производството водено срещу него е недопустимо, тъй като в исковата молба липсват конкретни твърдения на какво се основава насочването на обратния иск към него, какъв е правния интерес на ищеца от привличането му в производството.

Намира, че по този начин е нарушено правото му на защита. Сочи, че се води симулативен процес предвид обстоятелството че ищеца и ответника са братя.

С оглед на изложеното до тук и необходимостта от произнасяне по допускането на привличането на трето лице помагач на страната на ответника, съдът намира, че следва на 3 основание чл.220, изр.1 от ГПК да се произнесе с нарочно определение.

Не са основателни направените от ответника възражения за недопустимост на производството и необоснованост на претенцията към него. С посочения обратен иск ответника защитава правата си срещу съдебно отстранение. Производството и допускането на трето-лице помагач в тази връзка не е недопустимо.

Определението за конституиране на трето лице помагач не подлежи по смисъла на чл.220, изр.2 от ГПК, по аргумент от противното, не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 от ГПК П. Д. Г., ЕГН **********, гр.

Варна, ***, ет.6, ап.14 в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника Д. С. Г., ЕГН **********, гр. Варна представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА за разглеждане в производството предявения от Д. С. Г. против П. Д. Г. иск с правно основание чл.189, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 80 000.13 евро, като част от продажната част на 4/6 идеални части от имота по НА дв. вх. per. № 13096, вх. per. № 13129/25.04.2024 год., Акт № 85, том 33, дело 7794 на Сл. по вписванията — Варна

Копие от определението да се връчи на ответника по първоначалния иск и ищец по обратния - Д. С. Г. и на ответника по обратния иск П. Д. Г..

На Д. С. Г. да се връчи и копие от депозираното становище с вх. №17057/27.05.2026 г.

На П. Д. Г. да се връчи отново Разпореждане №2943/27.04.2026 г., с указания за представяне на отговор по обратния иск в едномесечен срок.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4