Решение № 43 от 24.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Д. 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Милена Ив. Хараламбиева като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно частно наказателно дело № 20263200600140 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по реда на чл.341 ал.I I във вр. с чл.318, гл.ХХI от НПК от НПК по въззивна частна жалба, подадена от частния тъжител М. М. М., с ЕГН **********, срещу Разпореждане №92/23.01.2026г., постановено по н.ч.х.д. №1137/2025г. по описа на Районен съд-гр.Д. с което на основание чл.250 ал.I т.1 предл.“последно“ във вр. с чл.24 ал.V т.2 от НПК наказателното производство е било прекратено.

В жалбата се съдържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното разпореждане. Производството по делото било образувано по подадена на 28.03.2024г. частна тъжба до Районен съд-гр.С. От материалите по делото било видно, че жалбоподателят узнал за извършеното престъпление на 28.09.2023г., съответно тъжбата била депозирана в законоустановения срок. Първоинстанционният съд бил приложил неправилно разпоредбата на чл.81 ал.III от НПК, приемайки, че подписът върху тъжбата е положен на 09.04.2024г., след изтичането на шестмесечния преклузивен срок за нейното подаване. Това противоречало на ТР №2/2012г. на ОСНК на ВКС. Липсата на подпис представлявала подлежаща на отстраняване нередовност, и след отстраняването тъжбата се считала за поправена с обратна сила, а именно от момента на нейното депозиране.

Въз основа на тъжбата било образувано н.ч.х.д №339/2024г. по описа на 1

РС-гр.С. След отвод на всички съдии делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд,който да го разгледа. С определение №526/18.11.2024г. по к.ч.н.д №982/2024г. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане на РС-гр.Тервел. Следва да се вземе предвид факта, че нито един състав от гореспоменатите съдилища не е установил изтичане на срока за подаване на тъжбата. Действията на Районен съд-гр.Д.представлявали опит за процесуална саморазправа.

Обжалваното разпореждане било необосновано. Изразява се несъгласие с констатациите на първоинстанционния съд за изтичане на шестмесечния срок,понеже тъжбата била депозирана на 28.03.2024г. - в рамките на срока по чл.81 ал.III от НПК. Излагат се твърдения че съгласно тълкувателната практика на ВКС отстраняването на нередовностите имало обратно действие.

Разпореждането на първоинстанционния съд било постановено в нарушение на тази практика. Съгласно ТР 2/2012г. липсата на подпис била отстранима нередовност, която след като бъде отстранена имала действие от момента на подаване на тъжбата. Действията на районния съд не били съобразени с тълкувателното решение, което грубо нарушавало закона. Ако срокът за подаване на тъжбата е изтекъл, ВКС вместо да реши спор за подсъдност щял да даде указания за прекратяване на производството по делото. Изразяват се съмнения за пристрастност поради обстоятелството, че подсъдимият Н. Р., както и неговата майка и защитник - Н.Н.Д. били влиятелни личности и прекратяването на производството въз основа на изтекъл срок пораждало съмнения за корупционен натиск или колегиална солидарност със засегнати магистрати.

Жалбоподателят твърди, че съдия О.М. с когото водят дела, се намира в приятелски отношения със съдията-докладчик постановил обжалваното разпореждане. Подсъдимият Н. Р. бил основен свидетел по всички дела, заведени от М. срещу жалбоподателя. Освен това в качеството си на съдия в РС-гр.Тутракан О. М. бил докладчик по три наказателни дела - едно за престъпление от общ характер и две за престъпления от частен характер, по които частният тъжител М. и неговото семейство се явявали пострадали от деянията на подсъдимия. Също така съдия М. привлякъл Н. Р. и Н.Д. като свидетели по всичките дела, които води срещу жалбоподателя, като поел и тяхната защита.

Разпореждането на районния съд било постановено в противоречие с чл.13 и чл.107 от НПК, които задължавали съда да разкрие обективната истина. Нямало спор дали тъжбата е подадена в срок, тъй като срокът бил спазен. Действията на първоинстанционния съд представлявали опит за ревизия на актовете на ВКС. Странно било как след две години активно производство по делото Районен съд-гр.Д. намира повод за неговото прекратяване. Това пораждало съмнения за влияние от страна на подсъдимия Н. Р. и неговата майка и защитник Н.Д., които били публично известни с връзките си в съдебния район.

Частният тъжител М. прави искане окръжният съд да отмени обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно и да върне делото на друг 2 състав на Районен съд-гр.Д.за незабавното му насрочване.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт, намира за установено следното:

На основание чл.341 ал.I във вр. с. чл.314 ал.I от НПК, Д.ият окръжен съд извърши цялостна проверка правилността на атакуваното разпореждане, и като взе предвид доводите изнесени в жалбата, както и становищата на страните, намира, че подадената частна жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока за обжалване, от надлежна легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Първоначално първоинстанционното производство е образувано по частна тъжба вх. №2796/28.03.2024г. по регистратурата на Районен съд-гр.С. подадена от М. М. М., с ЕГН ********** от гр.С. против Н. П. Р., с ЕГН ********** от гр.С. съдържаща обвинение за престъпление по чл.148 ал.I т.1 във вр. с чл.147 ал.I във вр. с чл.26 ал.I от НК, както и предявен граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от осъщественото престъпление против честта. В обстоятелствената част на тъжбата е посочено, че в хода на две съдебни заседания,проведени на 28.09.2023г. в Окръжен съд-гр.С. Н. Р. разгласил публично позорни обстоятелства за М. М., като пред ОС-гр.С. разглеждащ в.н.ч.х.д. №110/2023г. го нарекъл „лице с криминално житие, безкрайно безработен, с психически отклонения“, а в заседанието по в.н.ч.х.д.

№111/2023г. пред същия съд го нарекъл с думите „съавтор на множество криминални прояви, безработен, безделник, с неустановени средства за съществуване. “Отправените към жалбоподателя клевети били отразени в протокол №238/28.09.2023г. по в.н.ч.х.д. №110/2023г. и протокол №239/28.09.2023г. по в.н.ч.х.д. №111/2023г., всички по описа на ОС-гр.С. Въз основа на тъжбата било образувано н.ч.х.д. №339/2024г. по описа на РС-гр.С.

С разпореждане №351/29.03.2024г. съдът указал на тъжителя в седемдневен срок от получаване на съобщението да подпише частната тъжба и да представи документ за внесена по сметка на РС-гр.С.държавна такса. По делото няма данни за момента на връчване на разпореждането. С молба вх.

№3324/09.04.2024г. тъжителят представил подписан екземпляр от тъжбата,документ за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно,с което упълномощава повереник. С разпореждане №382/11.04.2024г. съдът дал ход на тъжбата и е разпоредил препис от нея да бъде връчен на подсъдимия Н.

П. Р.. След отвод на всички съдии делото е изпратено на ВКС за определяне еднакъв по степен съд, който да го разгледа. С определение

№526/18.11.2024г. по к.ч.н.д №982/2024г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане на РС-гр.Тервел, където било образувано н.ч.х.д. №116/2024г. по описа на същия съд. По делото е постановено определение №53/30.10.2025г., с което производството е прекратено и е постановено делото да се изпрати на ВКС за определяне на еднакъв по степен съд,който да го разгледа. С определение №475/11.11.2025г., постановено по к.ч.н.д. №995/2025г. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане на Районен съд-гр.Д. Образувано било 3 н.ч.х.д. №1137/2025г. по описа на същия съд. С разпореждане №1526/03.12.2025г. РС-гр.Д.е оставил тъжбата без движение, като е изискал справки от Районна и Окръжна прокуратура в гр.С.за образувана преписка, респ. досъдебно производство по жалба на М. М. във връзка с изявления на Н.

Р., отразени в протокол №238/28.09.2023г. по в.н.ч.х.д. №110/2023г. и протокол №239/28.09.2023г. по в.н.ч.х.д. №111/2023г., всички по описа на ОС-гр.С. От постъпили справки вх. №23512/16.12.2025г. на Окръжна прокуратура-гр.С. и вх. №743/14.01.2026г. на Районна прокуратура-гр.С.се установява, че няма данни за образувани преписки,респ.досъдебни производства във връзка с процесната жалба. С разпореждане №92/23.01.2026г. съдът е приел, че подадената тъжба не отговаря на изискванията за редовност по чл.81 ал.II от НПК. Същата не съдържала подпис на тъжителя,съответно към момента на депозиране - 28.03.2024г. не се установявало авторството на изявлението и дали авторът е съгласен със същото.Отстраняването на нередовностите на тъжбата било извършено с молба вх. №3324/09.04.2024г., т.е след изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл.81 ал.III от НПК. Също така липсвало образувано наказателно производство за oписаните в тъжбата деяния, поради което не намирала приложение и разпоредбата на чл.81 ал.III предл.“второ“ от НПК, а именно срокът да тече от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.I т.6 от НПК.

Предвид гореизложеното районният съд е приел,че тъжителят не е представил в рамките на преклузивния шестмесечен срок тъжба, отговаряща на изискванията на чл.81 ал.II от НПК, и е прекратил наказателното производство поради нередовност на частната тъжба.

Настоящият въззивен съдебен състав намира така формираният извод на първоинстанционния съд за неправилен поради следните съображения:

Видно от материалите по н.ч.х.д №339/2024г. по описа на Районен съдгр.Силистра с молба вх. №3324/09.04.2024г. частният тъжител е изпълнил дадените от съда с разпореждане №351/29.03.2024г. указания – представил е подписан екземпляр от тъжбата, документ за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно, с което упълномощава повереник. Така предвид липсата на данни за дата на връчване на горепосоченото разпореждане и с оглед последвалото даване ход на тъжбата, настоящият състав на съда намира, че процесуалните действия по отстраняване на нередовностите на тъжбата са извършени при спазване на дадения от РС-гр.С.срок.

На следващо място съгласно чл.81 ал.III от НПК, частната тъжба следва да бъде подадена в шестмесечен срок от узнаването на престъплението. В тъжбата е описана престъпна дейност, която тъжителят твърди, че е извършена на 28.09.2023г. От материалите по делото е видно, че първоначалната тъжба е подадена в рамките на преклузивния шестмесечен срок, а именно на 28.03.2024г. Действително в същата липсва подпис на частния тъжител и документ за платена държавна такса. Именно това наложило РС-гр.С.да му даде възможност да поправи тъжбата си, чрез представяне на подписан екземпляр и документ за внесена държавна такса. В 4 правната теория и константната съдебна практика последователно се приема, че не следва да се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи нередовностите на тъжбата, а напротив – съдът дори е длъжен първо да даде конкретни указания на частния тъжител да отстрани констатираните от съда нередовности и да приведе тъжбата в съответствие със закона, както и да даде съответен срок за това, и едва при неизпълнение на тези указания въобще или неизпълнението им в указания срок, би могъл да пристъпи към прекратяване на наказателното производство на съответното основание.

При това положение, и след като тъжбата е била поправена

/подписаната тъжба е била подадена в Районен съд-гр.С.на 09.04.2024г./, в дадения от съда 7-дневен срок, когато шестмесечният преклузивен срок по чл.81 ал.III от НПК вече е бил изтекъл на 28.03.2024г., поради изложени в тъжбата твърдения, че отделните деяния, квалифицирани от тъжителя като престъпление "клевета, нанесена публично", са извършени на 28.09.2023г., то изводът на първоинстанционният съд, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.III от НПК, поради което и са налице условията на чл.24 ал. V т.2 от НПК и образуваното наказателно производство от частен характер следва да бъде прекратено, е незаконосъобразен. Това е така, тъй като неподписването, както и другите недостатъци на тъжбата, подлежат на отстраняване в даден от съда срок и едва ако тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено. Щом тъжбата е подадена в срок отстраняването на недостатъка има обратно действие и той се счита за изобщо недопуснат /виж Решение №717 от 2.04.2003г. на ВКС по н.д. №607/2002г., III н.о ./.