Решение № 861 от 02.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Бургас, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120202185 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на К. Г. К., с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 26-0769-000726/29.04.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 евро/3000,01 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, като е представено писмено становище, с което поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. Ж., която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 25.05.2026 г., а жалбата е изпратена по пощата на 04.06.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.02.2026 г., около 12:00 часа, жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил „***“ с регистрационен номер ***, собственост на фирма "***" ЕАД с булстат *** представляващ МПС с четири оси, с две управляеми оси в гр. Бургас, по ул. *** до "***" в посока ул. ***, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“, сред които бил и св. Г. Д.. Била извършена проверка, като в кантарна бележка с № ***, издадена от Асфалтова база ТСИ-*** било записано, че масата на натовареното МПС е 41260 кг.

За констатираното на място служителят съставил АУАН № 5000267, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на 1 нарушителя, който го подписал. В АУАН било посочено, че допустимата максимална маса била 32 тона съгласно Наредба 11 от 03.07.2001 г. за движение на извън габаритни или тежки ППС.

Въз основа на акта, на 29.04.2026г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си К. е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 евро/3000,01 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН също е съставен от компетентно

(териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

С оглед на установените фактически констатации обаче, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно тъй като не е съобразено с нормата на чл.

57 от ЗАНН, доколкото не става ясно за какво нарушение в санкциониран жалбоподателя.

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определени с подзаконов нормативен акт, чието издаване е регламентирано в чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Според последно цитираната норма, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са свързани с изискванията към техническите характеристики на превозните средства и по-специално - маса, размери и натоварване на ос, като по този състав следва да се санкционират нарушения, които следва изрично да са регламентираните в чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

2

Следователно, нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не е индивидуализирано, като не е посочено кои точно норми на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (издадена на основание чл. 139 от ЗДвП съгласно § 3 от Заключителните й разпоредби), не са спазени. Единствено общо е посочено, че е налице нарушение на наредбата. Това от своя страна води и до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице с оглед възможността му да разбере за какво точно нарушение му е наложено административно наказание, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

По същество, твърдяното нарушение се явява и недоказано. За установяването на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е необходимо наличието на годно техническо средство за измерване, съответно компетентност на проверяващите органи да боравят с това техническо средство. От показанията на актосъставителя стана ясно, че не е било извършено претегляне на превозното средство, а заключението за неговата маса е направено само въз основа на кантарна бележка. Поради това не може да се приеме, че е проведено надлежно доказване, като изводът за извършено нарушение почива само на предположения.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0769-000726/29.04.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП на К. Г. К., с ЕГН:

**********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 евро/3000,01 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3