Решение № 314 от 01.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Габрово, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20254200100442 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на К. Г. Т. срещу Районен съд- Горна Оряховица, Районен съд – Елена, Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново, с която се иска осъждането на ответниците за сумата от 33 000,00 лева, представляваща обезщетение за нематериални вреди, които са последица от разглеждане на делото в разумен срок.

В исковата молба се излагат твърдения, че по повод подадена от ищеца искова молба за обезвреда на деликтно основание на 03.09.2024 год. е образувано производството по гр. д.

№ 381/2024 г. на Районен съд - Елена, което е било предмет на разглеждане последователно пред ответниците, видно от предствените с настоящата ел. доказателства от ел. дела в ЕПЕП, което по настоящен е предмет на разглеждане пред въззивната инстанция под В. гр. д. № 576/2025 г. на ОС-Велико Търново, за което навежда твърдение, че е налице нарушение на разглеждане на делото в „разумен срок“, което му е причинило негативни емоции, чието овъзмердяване дири с предявяванеето на настоящия иск, въпреки многократно подадените от него заявления с ел. пакети за това, в разрез на чл. 57 и чл. 67 ЗХУ, което сл. известно на съда по см. на чл. 155 ГПК с представената медицинска документация към доказателствата по делото.

Сочи, че разпоредбите на чл. 13 КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС е предвидена защита за това, че не е създала ефикасни средства за защита срещу неправомерните и вредоносни действия на лицата, на които самата държава е предоставила упражняването на властнически функции и като ангажира нейната гаранционно-обезпечителна отговорност, която самата държавачленка е поела по чл. 47 ХОПЕС и в чл. 13 КЗПЧОС чрез провеждането на „публичен“, „справедлив“, от „независим и безпристрастен съд” съдебен процес, без злоупотребявани похвати с предоставените им от Българската държава властнически функции, правните норми на правото на ЕС и в частност правната норма на чл. 47 ХОПЕС в съответствие с принципа на примат на правото на ЕС, а чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС задължава договарящите се страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на съдилищата да 1 се съобразят с разнообразните му изисквания.

Завежда настоящия иск за нематериална обезвреда за „закъсняла справедливост“ и моля след установяване на релевираната фактология да се осъдят ответниците на основание чл. 26, ал. 3 вр. с чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ да му заплатят солидарно сумата от 33 000,00, представляваща обезщетение за претърпени от мен неимуществени вреди, който са последица от нарушаване правото ми на разглеждане на делото в „разумен срок", прокламирано в чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС в исковото производство, образувано под гр. дело № 381/2024 г. на РС-Елена, което е на производство по в.гр.д. № 576/2025 г. на ОС - Велико Търново, в едно със законната лихва, считано от завеждането на иска.

С определение рег. № 307 от 18.06.2025 г. производството по гр.д.№290/2025 г. по описа на Районен съд – Елена е прекратено и изпратено по подсъдност, на основание чл. 7, ал. 2, изр. 1 от ЗОДОВ на най- близкия родово компетентен съд – Окръжен съд – Габрово, който да го разгледа.

След постъпване на делото пред Габровски окръжен съд е образувано настоящото гр.д.

№ 442/2025 г.

Разменени са книжата по реда на чл. 131 от ГПК. Получени са отговори от Районен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново, Районен съд – Елена и Районен съд – Горна Оряховица.

В отговора на исковата молба на Районен съд – Велико Търново, подаден чрез административния ръководител, чрез лице с юридическо образование, се оспорва исковата претенция като неоснователна.излага твърдения, че в Районен съд – Велико Търново не е разгледано дело, заведено по молба на К. Г. Т., което да е разгледано в нарушение на чл.6, §1 от КЗПЧОС. Моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят разноските по делото.

Взема становище по доказателствата.

Постъпил е отговор на исковата молба от Окръжен съд – Велико Търново, представляван от административния ръководител- председател на Окръжен съд – Велико Търново, чрез съдебния помощник във ВТОС. Взема становище по редовността, допустимостта и основателността на предявения иск.

На първо място, намира, че така подадената искова молба от ищеца срещу Окръжен съд - Велико Търново не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно твърденията на ищеца са изложени хаотично и неясно.

На следващо място, не са посочени и конкретни факти и обстоятелства, които да навеждат с какво Окръжен съд - Велико Търново е допринесъл за твърдяното разглеждане на делото извън разумен срок.

Сочи, че със завеждането на процесната искова молба ищецът цели да злоупотреби със своите процесуални права, като заведе един очевидно неоснователен иск срещу съда, който е разгледал дело, по което е страна и от чийто съдебен акт е останал неудовлетворен.

Същото представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, респ. противоправно (недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави) поведение. Искът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. "а" от конвенцията и само на това основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) - Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.

Понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на 2 производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в т този смисъл М. v. the United Kingdom и Philis v. Greeсе и двете решения на Комисията/. Посочва, че ищецът е един от т.н. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Съдът следва да третира настоящия съдебен спор като „frivolous litigation“, в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи.

Оспорва предявения иск по основателност, като посочва, че ищецът сочи евентуално забавяне на производството единствено по ВГД № 576/2025 г. на ВТОС. Самото дело е образувано на 12.06.2025 г. като още на 17.06.2025 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание след съдебната ваканция - 08.10.2025 г. Други процесуални действия на съда към настоящия момент не са извършвани и липсва каквото и да е забавяне на производството на този етап. Към доказателствата по исковата молба са прилоЖ. и справки по ВЧГД № 842/2024 г. на ВТОС и ВЧГД № 955/2024 г. на ВТОС. Ако се приеме, че те са част от настоящото производство, то твърденията на ответника са следните: ВЧГД № 842/2024 г. е образувано на 24.09.2024 г., производството е образувано след отвеждане на всички съдии в РС-Елена по гр. д. № 381/2024 г. по описа на РС-Елена. Делото е приключило с Определение № 1213/25.09.2024 г. — видно е, че липсва каквато и да е забава на ВТОС и в този случай. ВЧГД № 955/2024 г. на ВТОС е образувано на 24.10.2024 г. по частна жалба на К. Т. срещу Определение № 1492/18.10.2024 г., постановено по Гр.д.

№2168/2024 г. по описа на РС - Горна Оряховица, с което е прекратено производството по същото дело. ВТОС е постановил Определение №1521/15.11.2024 г., с което е отменил определението на районния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Отново е видно, че ВТОС се е произнесъл в по-кратък срок от инструктивния в закона и не е налице разглеждане на делото извън разумния срок. B исковата молба не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да навеждат с какво Окръжен съд - Велико Търново е допринесъл за твърдяното разглеждане на делото извън разумен срок. Оспорва иска и по размер, като претенцията за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, критериите установени от трайната съдебна практика и реално понесените болки и страдания. Взема становище по доказателствените искания.

Моли, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, да се прекрати делото или да се постанови неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Моли да се присъдят разноски в размер от 540 лв. на основание чл. 10, ал.

4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, включително при прекратяване на делото.

В отговора си Районен съд – Елена счита, че исковата молба е нередовна и следва да се остави без движение. Същата не отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В исковата молба не е налице конкретика. В същата липсва отразяване на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които се основава исковата претенция спрямо Районен съд - Елена, като ответник.

Не е посочено с колко време се е забавило производството по делото по причина на Районен съд - Елена – дни, седмици, месеци, години. На следващо място, ако е налице забавяне в резултат на действия или бездействия на ответника, без да се сочат конкретни такива, по какъв начин това е увредило ищеца. По този начин ответникът не може да реализира процесуалните си права и да организира адекватно защитата си по делото.

Взема становище по обстоятелствата, на които се основава искът: Ответникът не оспорва, че въз основа на искова молба с прилоЖ.я рег. № 2980/09.09.2024 г. на Районен съд 3

– Елена, подадена от К. Г. Т. от гр. Е. против Прокуратура на Република България гр. София, е образувано на 09.09.2024 г. гр. д. № 381/2024 г. по описа на Районен съд - Елена. След направени отводи на съдиите, с определение № 299/19.09.2024 г. е прекратено производството по делото; постановено е изпращането му на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен съд, който да го разгледа. С писмо изх. № 1333/20.09.2024 г. на РС - Елена делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново. С определение № 1213/25.09.2024 г. по ВЧГРД № 842/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново е постановено гр. д. № 381/2024 г. по описа на Районен съд – Елена да бъде разгледано от Районен съд - Горна Оряховица. В Районен съд – Горна Оряховица гражданското дело е образувано на 03.10.2024 г. под № 2168/2024 г. С разпореждане № 2859/04.10.2024 г. е оставена исковата молба без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. С последващо разпореждане № 2910/09.10.2024 г. са дадени указания на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности. С определение № 1492/18.10.2024 г. е върната исковата молба, подадена от ищеца К. Г. Т., и е прекратено производството по делото. С определение № 1521/15.11.2024 г. по ВЧГД № 955/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е отменено определение № 1492/18.10.2024 г. по гр. д. № 2168/2024 г. на РС - Горна Оряховица; делото е върнато на РС - Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия. С писмо изх. № 5398/22.11.2024 г. на ОС - Велико Търново делото е върнато на РС - Горна Оряховица. С разпореждане № 3451/28.11.2024 г. е постановено да се връчат на ответника преписи от искова молба с прилоЖ.я и молби, като са му дадени указания по чл. 131 и сл. от ГПК. С определение № 1859/19.12.2024 г. е прекратено гр. д. № 2168/2024 г. по описа на РС - Горна Оряховица; постановено е изпращането му на Районен съд - Велико Търново. С писмо изх.