Решение № 611 от 22.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

МигЛ. Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от МигЛ. Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000501772 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

Инициирано е с ВЖ от адв. М. П. в качеството й на пълномощника на Л. Х. М. и И.

А. М. срещу решение №262754/19.08.2022г. по гр.д. №9093/2020г. по описа на СГС с искане да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковете на ОТП“Факторинг България“ЕАД. Жалбоподателите възразяват, че договорът за цесия, който обоснова активната процесуална легитимация на ищеца е нищожен, поради което последният не разполага с такава. Счита, че след като първоинстанционният съд не се произнесъл по това възражение, то решението му е недопустимо.

Обосновава становището си за недопустимост на исковете и с действащата редакция на чл. 415, ал.4 и ал.5 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че СГС е допуснал процесуално нарушение, като е дал възможност на ищеца да представи заверено копие от процесния договор за цесия след отмяна на определението за даване ход на устните състезания. Жалбоподателите считат, че това процесуално бездействие на ОТП“Факторинг“ ЕАД да представи доказателства, от които черпи права, недопустимо е заместено от предприетите действия от съда в о.с.з. на 10.06.2022г. Заедно с това се сочи,че последният е извършил недопустими процесуални действия, целящи попълване на съдържанието на документ без да конкретизира каква информация съдържа той.

Оспорва се решението и по същество, като е заявено, че е необосновано и неправилно, тъй като се базира на ССЕ, изготвена само въз основа на счетоводни данни от „Банка ДСК“ ЕАД.

Отговор на ВЖ е представен от ОТП“Факторинг“ ЕАД, което заявява, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Поддържа изразените пред СГС доводи в подкрепа на исковете си. Счита, че правилно ССЕ е изготвена въз основа на записванията в счетоводните книги на Банката по разплащателните сметки на ответниците.

1

Застъпва становище, че съдът не е извършил твърдяното процесуално нарушение, тъй като констатирането на факти от нотариално заверен препис от писмен документ е равносилно на констатации от оригинала на такъв.

В хода на делото пред САС е заличен като ответник по ВЖ ОТП“Факторинг“ ЕАД, а на негово място е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД, поради влИ.е на първото дружество в Банката.

Във въззивната инстанция е изслушана нова ССЕ, чието заключение е прието.

Апелативният съд, като анализира доказателствата по отделно и в съвкупност, прие за установено следното :

Не е спорно между страните, а и от Договор за ипотечен кредит от 19.11.2007г. се установява, че между „Банка ДСК“ЕАД и ответниците е сключен договор за ипотечен кредит в размер на 42 000евро със срок на издължаване 240 месеца. Уговорено е , че възнаградителната лихва се формира от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, като към датата на сключването му и при отчитане на отстъпката от стандартната надбавка, той е определен на 6, 15%. Неразделна част от същия са и ОУ на „Банка ДСК“ЕАД, версия септември 2007г.

За обезпечение на кредита е била учредена в полза на Банката договорна ипотека.

Страните са сключили и ДС към договора за кредит, с което са договорили 6- месечен гратисен период за издължаване на главницата, без промяна на крайния срок на кредита и капитализиране на непогасената част от начисЛ.та лихва към главницата. Неразделна част от същия са и ОУ на „Банка ДСК“ЕАД, версия 10.11.2009г.

По подадено заявление за издаване на ЗИ по чл. 417 от ГПК срещу И. и Л. М.и е издадена такава на 21.07.2011г. и ИЛ от същата дата, срещу която длъжниците са възразили и се е развило исково производство по предявени от Банката установителни искове по чл.

422 от ГПК. Последното е приключило с влязло в сила на 30.07.2015г. решение №2046/26.10.2015г. по т.д.№4503/2014г. на САС, с което е прието че ответниците дължат на ДСК главница в размер на 215,94евро; възнаградителна лихва в размер на 1 544, 80 евро за периода от 20.12.2010г. до 07.07.2011г.; наказателна лихва в размер на 1048, 11 евро за периода от 24.03.2011г. до 07.07.2011г. и такси по кредита в размер на 301,68 евро. САС е приел, че към момента на издаване на ЗИ от 21.07.2011г. от по ч.гр.д. 29741/2011г. на СРС, кредитът не е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, поради което е уважил исковете само за непогасените падежирали задължения.

Въз основа на ИЛ от 21.07.2011г. се е развила изпълнително производство по изп. дело №912/2012г. при ЧСИ Д., който е насочил изпълнението към апартамент 149, който Л. и И. М.и са били ипотекирали в полза на ДСК. ЧСИ Д. успешно е провел публична продан и на 20.12.2013 г. е възложил апартамент 149 на обявения за купувач по публичната продан.

Издадено е постановлението за възлагане от 20.12.2013г., влязло в сила на 26.03.2014 г. ЧСИ Д. е разпределил на ДСК суми за разноските по изп. дело; съдебните разноски по издаването на заповедта за изпълнение и 43 824,24 лева, дължими по договора за кредит от 19.11.2007 г.

В резултат на това, на 09.05.2014 г. в ДСК са постъпили 43 824,24 лева. С тях ДСК е погасила всички задължения на Л. и И. М.и, които са били падежирани до този момент, но не са били заплатени.

„Банка ДСК“ЕАД е съставила нови обявления за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем до двамата длъжници – изх. №01-20-04972/05.08.2016г. и изх. №01-2004973/05.08.2016г., в които ги е уведомила,че поради забава в погасяването на задълженията по сключения договор за банков кредит от 19.11.2007г. и на основание предвидените в него условия, обявява кредита за предсрочно изискуем. Банката е обявила също, че ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.

Обявленията са били връчени чрез нотариус М. Г. с район на действие РС гр. София.

С оглед на това, на 09.08.2016 г., 21.08.2016 г. и 09.09.2016 г. връчителят на нотариуса Н. С. е посетила адреса на Л. и И. М.и в гр. ***, ул. „***“ **. Удостоверила е, че не ги е открила и че съседите отказват съдействие. На 09.09.2016 г. е пуснала съобщение в пощенската им 2 кутия, и е залепила уведомление на входната им врата, че следва да се явят в кантората на нотариуса за получаване на обявленията, като им е указано, че ако не сторят това, същите ще се считат за редовно връчени. Удостоверено е, че Л. и И. М.и не са се явили да получат обявленията и на 26.09.2016 г. нотариус Г. е удостоверила връчването на поканите по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Последвало е иницииране на ново заповедно производство, развило се като ч.гр.д.

№65793/2016г. по описа на СРС, в което е издадена ЗИ на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.11.2016г., в която е разпоредено длъжниците Л. М. и И.

М. да заплатят 26 173, 12 евро главница по договора за банков кредит от 19.11.2007г., ведно със законната лихва от 17.11.2016г. до изплащането й; 5 317, 85 евро договорна лихва за периода от 02.03.2014г. до 16.11.2016г.; 231, 11 евро обезщетение за забава за периода от 20.05.2014г. до 16.11.2016г.; 272, 43 евро заемни такси и 3 658, 79лв. разноски.

Видно е от извлечението от счетоводните книги на Банката за тяхната сметка, анализирани от ССЕ в първоинстанционното производство, че към 16.11.2016 г. Л. и И. М.и не са били заплатили на ДСК 30 падежирани месечни вноски. Те са били за: 4 875,65 евро главница (след приспадане на възнаградителната лихва, която през 2009 г. и 2010 г. е преминала към главницата); 5 233,94 евро възнаградителна лихва (след включване на възнаградителната лихва, която през 2009 г. и 2010 г. е преминала към главницата); 194,91 евро наказателна лихва от 20.05.2014 г. до 13.11.2016 г. Таксите, които са дължали, са:

226,26 евро годишна такса управление; 193,66 евро за застраховка на ипотекирания имот;

60,00 евро такса изискуемост. Таксите са били за общо 479,92 евро. Цялата дължима главница е била 28 282,61 евро - падежирана и непадежирана .

По образуваното изпълнително производство по горепосочената ЗИ по чл. 417 от ГПК и ИЛ е съставена покана за доброволно изпълнение, с която им е връчена заповедта за незабавно изпълнение на 29.05.2020 г. Л. и И. М.и са възразили срещу заповедта в срок.

След издаване на ЗИ от 23.11.2016г., а именно на 12.12.2019г. е сключен договор за покупко – продажба на вземания/цесия/ между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД за портфолио от кредити в лева и евро, предоставени на физически лица, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтекли лихви, посочени в Приемо – предавателния протокол по чл. 1.7. Съгласно последния в протокола са описани прехвърлените по Договора вземания. Предметът на договора е дефиниран с това, че продавачът продава и прехвърля на купувача, вземанията, посочени в Приемо – предавателния протокол срещу покупната цена, а купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях от датата на прехвърляне. От представеното копие на страница от същия се установява, че в предмета му са включени вземания от Л. Х. И. по договор от 19.11.2007г. с общ размер на дълга към 17.12.2019г. от 87 403, 29 лева.

На длъжниците М.и са били изпратени съобщения от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, че е сключен договор за цесия 12.12.2019. между нея и „ОТП Факторинг“ ЕАД, включващ и техните задължения в общ размер от 44 835, 21 евро. Същите не са били връчени на адресатите.

Видно е пълномощно, издадено от А. Л. и Ю. Г.-в качеството им на изпълнителни директори на „Банка ДСК“ЕАД, че са упълномощили „ОТП Факторинг“ ЕАД да уведоми от нейно име всички длъжници по вземанията по кредити, които е цедирала с договор за покупко – продажба на вземания/цесия/ от 12.12.2019г. за извършената цесия, като пълномощникът има право да подпише писмени съобщения по чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името на Банката до длъжниците по прехвърлените вземания. Упълномощаването е и за получаване на ИЛ, ЗИ и копия на документи по изп.дела с взискател „Банка ДСК“ЕАД, образувани за събиране на вземанията, прехвърлени със същия договор.

Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието в о.с.з. на 22.04.2024г. от САС, че към 26.09.2016г. общият дълг по кредита е 55 539, 69 евро, формиран като сбор от главница в размер на 38 844, 65евро, включваща непадежирала главница към тази дата от 30 957, 98 евро и просрочена от 7 886, 67 евро; договорна лихва от 3

14 945, 37 евро за периода от 06.07.2011г. до 26.09.2016г.; санкционираща лихва от 720, 38 евро за периода от 08.07.2011г. до 26.09.2016г. годишна такса за управление за 2011г. – 2015г. вкл. от 776, 90 евро; такса за застраховка на имущество от 252, 39евро. При определяне на дължимия размер на задълженията експертът е съобразил първоначално договорения между страните лихвен процент за възнаградителната лихва от 6, 15%, като е изключил и капитализираната към главницата просрочена лихва по ДС от 10.12.2009г. и не взел предвид гратисния период за погасяване на главницата, уговорен в същото. Експертът пояснява при изслушването й в с.з., че за да определи размера на задълженията на ответниците е съобразила вноските , които са направили кредитополучателите, а ако има постъпления по принудително изпълнение от ЧСИ по процесната заповед не ги е отразила.

С оглед на установените факти, въззивният съд излага следните правни изводи :

Исковете са допустими, тъй като са предявени в 1 – месечния срок по чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т.2 от ГПК.

По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД :

Материалноправна легитимация на първоначалния ищец като кредитор, която обуславя активната му процесуална легитимация да предяви исковете против ответниците произтича от договора за цесия сключен между първия и „Банка ДСК“ ЕАД. Този договор настоящият състав намира за действителен, тъй като е в писмена форма и материализира волята на страните да прехвърлят вземането на първоначалния кредитор от Л. и И. М.и по договора от 19.11.2007г. Въззивният състав счита, че възраженията за недействителност на същия, обосновани с твърдение за липса на индивидуализиращи белези на горното вземана са необосновани. Видно е от съдържанието на същия, че той е рамков и има за предмет не отделно вземане или вземания, а потфолио на Банката. Изрично в него е посочено, че предмет на прехвърляне са вземанията индивидуализирани в Приложение, което е неразделна част от него. В последното изрично е посочено вземането на Банката от ответниците, като са описани основанието на задължението – договор; срок на договора; валута; разрешен размер, разплащателната сметка от която се обслужва, размера на отделните вземания и др.