Акт от 18.05.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102 гр.Русе, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря Наталия

Георгиева и с участието на прокурора Радослав Градев , като разгледа докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д.

№ 89 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, със седалище в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния й представител, против решение № 107/08.02.2022 г., постановено по АНД № 2089/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-001800/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

В касационната жалба и в о.с.з. се излагат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че АУАН е бил издаден след изтичане на срока по чл. 34 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Съдът е направил погрешна квалификация на влезлите в сила дадени задължителни предписания, не е съобразена целта на налагане на административното наказание, доколкото за едно и също нарушение, несъобразено с броя на засегнатите работници, са издадени множество наказателни постановления.

Твърди, че налагането на отделни административни наказания/ общо 190/ за всяко неплатено месечно трудово възнаграждение води до прекомерна финансова тежест за него, като работодател, и не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура –

Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на събраните във въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че в резултат на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2109233/16.06.2021 г. на основание чл. 404, ал.

1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр.предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения за различни периоди общо по отношение на 15-работника, в това число и такова по т.165 касаещо пълно изплащане на П. Г. П., на длъжност „животновъд механик животновъдна техника“ за м. август 2020г. По отношение на посочения работник във връзка с проверката/ т.165 от ПИП/ е установено, че е начислено трудово възнаграждение за м.август 2020г. в размер на 1272,03лв. и следва да бъдат изплатени 987,08лв. след приспадане на дължимите осигуровки, а съгласно ведомост е получил сумата от 500лв. от работната заплата, т.е не е било изплатено възнаграждението в пълен размер. С протокола, връчен на 19.01.2021г., бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя с вх.№ 21005051 от 21.01.2021г., бил удължен до 25.02.2021г.

Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК.

На 24.02.2021 г., с молба вх.№

21015750, адресирана до Дирекция“ Инспекция по труда“ Русе, касаторът поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С писмо изх.№ 21009990/26.02.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не било уважено.

Доколкото дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ), вкл. и това по т. 77 били влезли в сила, като необжалвани, и подлежащи на предварително изпълнение, считано от датата на връчването им съгласно чл.405 КТ, и независимо от молбата-уведомление от 24.02.2021г., на 18.03.2021г., е извършено устно уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за започване на нова проверка, като е и връчена призовка по чл.45 АПК за представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението на предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения при неизпълнение, както и за представяне на документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения за месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021г.

На 05.04.2021г. представляващият кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания, касаещи констатации извън формирания спор,връчени на 12.07.2021г.

В съставения

АУАН № 18-001800 от 16.06.2021г. и последвалото НП е посочено, че даденото предписание в т.165 от протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, което било установено на 05.04.2021г., като нарушението е осъществено на 26.02.2021г. Липсват данни АУАН да е връчен. Налице са такива за връчване на 20 бр. НП чрез пощенски оператор на 21.09.2021г., вкл. и оспореното.

Въз основа на тези доказателства районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Контролираната съдебна инстанция приела също, че в съдебната фаза на административнонаказателното производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на работодателя задължителни предписания. Приел също, че нарушението е доказано и наказващият орган правилно е определил субекта на административното нарушение и приложимата санкционна норма. Развил е съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респ. чл.415в от КТ.

Решението е неправилно. Възраженията на касатора изложени в касационната жалба и в с.з. са основателни.

Спор по фактите и извършеното нарушение не е формиран.

Изцяло се споделя тезата на контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна практика, че в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ, като следва само да се добави, че същият подлежи и на предварително изпълнение, независимо от това, че АНО е обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен.

Макар и възраженията за неспазен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН да са наведени още във въззивната жалба и на които РРС не е дал отговор, съгласно разрешението, дадено с Постановление № 10/ 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС, че посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО, за които съдът има задължение служебно да следи, настоящата касационна инстанция дължи произнасяне с оглед наведените касационни основания, доколкото този въпрос касае съответствието на въззивното решение с материалния закон – арг. от чл.218, ал.2 от АПК.

Според чл. 34, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушителя. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. е дефиниран изразът "откриване на нарушителя": "откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав". Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.

Всъщност идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма на чл.34 ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл.34 ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му, съгласно дефинирането на израза в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г.

Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. В случай че нарушителят е установен/ открит/, от този момент след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността му. Както и е посочено в Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението, нещо повече посочено е ,че „ с отриването на нарушителя от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правотношение“. При ангажиране на обективна отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не са приложими разпоредбите на чл.43 ал.3 ЗАНН/ установяване на самоличността на нарушителя от общинската администрация или МВР/. Независимо от същността на срока по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН, началото му е явно посочено с цитираните ТР на ВАС, ОСНК на ВС и на смесените състави на ВАС и ВКС и то определено зависи от откриване на нарушителя и при изясняване на вида и характера на нарушението