Решение № 4651 от 06.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4651 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря М.а Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100511649 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №13114/26.07.2023 г., постановено по гр.д. № 65358/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 155 състав по предявените от „ЗАД А.“ АД, ЕИК: ******* срещу Б.

Р. А., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 КЗ и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е приел за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 036,87 лв. /две хиляди тридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по повод настъпило на 11.06.2016 г. пътнотранспортно произшествие, както и сумата от 585,03 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и три стотинки/ - мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за признаване за установено, че ответникът дължи лихва за забава за разликата над уважения размер от 585,03 лева до пълния претендиран размер от 620,73 лева.

Срещу така постановеното решение в частите, с които съдът е уважил предявените от „ЗАД А.“ АД искове е постъпила въззивна жалба от ответника Б. А., в която се излагат твърдения за неправилност на решението в атакуваните части поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в представените по делото протоколи за пътнотранспортно произшествие не можел да се установят нито механизмът на ПТП, нито причинно-следствената връзка между поведението на ответника и повредите върху 1 автомобилите. Не били представените актове на органите на реда, с които да се констатира нарушението, вменено на ответника. От предствените по делото решения, постановени по НАХД № 14916/2016 г. и № 14919/2016 г. по описа на Софийски районен съд, се установявало, че улиците на които се твърди да е настъпило ПТП не се пресичат. Съдът неправилно бил кредитирал представените протоколи за ПТП и не бил съобразил, че посоченото място на ПТП не съществува на територията на гр. София. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „ЗАД А.“ АД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Уважаването на регресния иск на застрахователя, уреден в чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, предполага установяването на следните правопрораждащи факти: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди.

Като доказателства по делото са приети заверен препис от комбинирана застрахователна полица № 0306Х0169722 от 07.12.2015 г., от която е видно, че между Н.И.К., в качеството му на собственик на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от 18.12.2015 г. до 17.12.2016 г., а от приетия заверен препис от комбинирана застрахователна полица № 0306Х0186620 от 19.02.2016 г., е видно, че между С.И.Ц., в качеството му на собственик на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от 21.02.2016 г. до 20.02.2017 г.

Не се спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че ищцовото 2 дружество е заплатило застрахователно обезщетение на собственика на увредения л.а.

„Мерцедес“ в размер на 1708,62 лева, както и сумата в размер на 255,25 лева по сметката на „С.П.С.“ ООД – сервиза, отремонтирал лекия автомобил, собственост на С.И.Ц..

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество и собствениците на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******, и на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, са имали валидно сключен договор за имуществена застраховка. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие на всяко от увредените лица.

Спорен и във въззивната инстанция остава въпросът относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на ответника Б. А. за настъпването му.

Като доказателства по делото са представени заверен препис от протокол за ПТП № 1628763 от 11.06.2016 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, от който се установява, че на 11.06.2016 г. в гр. София, е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „Ситроен“, с рег. № ******* собственост нР.Б. А. и управляван от Б. Р. А., и лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, собственост на Н.И.К. и управляван от Калина Н.К., при което са били причинени щети.

От приетия като доказателство заверен препис от протокол за ПТП № 1628765 от 11.06.2016 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, се установява, че на 11.06.2016 г. в гр. София, е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „Ситроен“, с рег. № ******* собственост нР.Б. А. и управляван от Б. Р. А., и лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, управляван от собственика С.И.Ц., при което са били причинени щети.

В случая и в двата представени по делото протоколи за ПТП автомобилът, управляван от ответника е посочен под №1, като на изобразените в протоколите схеми на ПТП-то ясно е изобразена траекторията на движение на автомобилите, посочени са нанесените материални щети и мястото на настъпване на ПТП. Протоколите носят подписа на участник №1.

Протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР при посещение на мястото на ПТП – на основание чл. 125 ЗДвП, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.

Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, каквото е налице в настоящия случай, доколкото протоколите носят подпис на участник №1 – ответника.

По делото е приета съдебна-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, която дава заключение за механизма на настъпване на процесното ПТП. Съгласно заключението на вещото лице лек автомобил „Ситроен“ се е движел по бул. „Тодор Каблешков“ с посока от ул. „Луи Айер“ към ул. „Костенски водопад“ 3 и в района на бензиностанцията водачът на автомобила е предприел маневра завой на ляво, за да влезе в нея. В същото време, в срещуположната пътна лента и в обратната му посока се е движел лек автомобил „Алфа Ромео“, водачът на който не е имал техническа възможност да спре преди траекторията на движение на лек автомобил „Ситроен“. Било е реализирано ПТП, при което лек автомобил „Алфа Ромео“ с предната си дясна част е ударил лек автомобил „Ситроен“ в задната му дясна част странично. След удара лек автомобил „Алфа Ромео“ се е отклонил в ляво, като е навлязъл частично върху пътната лента за движение, където с предната си лява част е реализирал удар в лявата странична част на насрещно движещ се лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******. След удара лек автомобил „Мерцедес“ се е отклонил вдясно за посоката му на движение, като е достигнал до паркирания лек автомобил „Нисан“ и го е ударил. В момента, когато се е реализирал удара между лек автомобил „Ситроен“ и лек автомобил „Мерцедес“, са изхвърчали части от автомобилите, от които една от тях е достигнала до предното стъкло вдясно на лек автомобил „Ауди“, който се е движел след лек автомобил „Мерцедес“.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че исковата претенция е недоказана, доколкото от представените по делото решения, постановени по НАХД № 14916/2016 г. и № 14919/2016 г. по описа на Софийски районен съд, се установявало, че улиците на които се твърди да е настъпило ПТП не се пресичат. Наистина с посочените решения се отменят наказателно постановление №16-4332-011481, издадено на 14.07.2016 г. от началник сектор към СДВР-ОПП, както и наказателно постановление №16-4332-011482 от 14.07.2016 г., издадено от началник сектор към СДВР-ОПП, тъй като посоченото в наказателните постановления място на ПТП не съществува на територията на гр. София.

Твърдяното в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, място на ПТП, а именно – гр. София, при движение по бул. „Тодор Каблешков“ с посока от ул. „Луи Айер“ към ул. „Костенски водопад“ в района на бензиностанция, обаче е реално съществуващо място на територията на гр. София, като по делото е доказано настъпването на ПТП-то именно на посоченото в исковата молба място и по посочения в нея механизъм.

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства по несъмнен начин се установява механизма на настъпване на ПТП, както и вината на ответника за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза щетите, нанесени по лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******, и по лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП-то.

Стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие също се установява от заключението на вещото лице по САТЕ, като стойността по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 1 709,19 лв., а с начислен ДДС – 2 051,03 лв., а по лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 212,77 лв., а с начислен ДДС – 255,33 лв.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическият състав на 4 претенцията по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на увреденото лице до размера на заплатеното обезщетение на собствениците на увредените автомобили. Доколкото заплатените от застрахователя суми на собствениците на увредените автомобили са в рамките на определените средни пазарни цени за ремонт на леките автомобили, то съдът намира, че исковата претенция е основателна в пълния размер от 2036,87 лева, от които сумата от 2 011,87 лева – заплатени застрахователни обезщетения, както и на направените ликвидационни разноски в общ размер на 25 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.

С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, размерът на която правилно е изчислен от районния съд при съблюдаване правилото на чл. 162 ГПК на сумата в размер на 585,03 лева.