Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 838 от 25.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 528/2025
Вид
Решение № 838
Подписан
25.07.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Варна, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500528 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6154/22.01.2025г., подадена от Е.

Д. П., ЕГН ********** срещу решение № 4751/31.12.2024г., постановено по гр.д. № 4744/2024г. по описа на РС-Варна, 50 състав, с което е изменен на основание чл. 59, ал. 9 СК, постановения с влязло в сила решение № 291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, режим на лични отношения между бащата В. В. П., ЕГН **********, и детето К. В. П.а, ЕГН **********, като е определен следния режим на лични отношения между същите:

- всяка четна седмица от календарната година в дните от петък до неделя, с преспиване, в часовете от 17:00 часа в петъчния ден / или след приключване на учебните занятия/ до 18:00 часа на неделния ден;

- всяка година на рождения ден на детето от 10:00 часа до 12:00 часа, а в случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно заведение -в първия ден след рождения ден, който се явява неработен/неприсъствен;

- всяка година на рождения ден на бащата /19.02./ от 10:00 часа до 13:00 часа, а в случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно заведение - в първия ден след рождения ден, който се явява неработен/неприсъствен;

- през Коледните празници - всяка четна година от 10:00 часа на 24.12.

1 до 18:00 часа на 28.12. и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на 02.01.;

- през Великденските празници - всяка четна година от 10:00 часа на първия ден (Разпети Петък) до 20:00 часа на втория ден (Велика Събота) от Великденските празници и всяка нечетна година от 10:00 часа на третия ден (Великден) до 20:00 часа в последния ден (Велики Понеделник) от Великденските празници;

- през лятото /месеци юли и август/ - два пъти по 12 дни, както следва: всяка четна година в периода от 01.07. до 12.07. и от 01.08. до 12.08. и всяка нечетна година в периода от 12.07. до 24.07. и от 12.08. до 24.08., които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване; като при осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема детето от дома на майката в почивен ден и от училище в учебен ден и ще връща детето до дома на майката.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излага, че при липсата на твърдения за трайно и съществено изменени на обстоятелствата по чл.59, ал.9 от СК, както и при липсата на констатации в решението за подобно изменение, съдът на практика е пререшил правен спор. Сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като липсва изслушване на родителите на детето по реда на чл.59, ал.6 от СК, както и възлагане на социално проучване от страна на Дирекция „Социално подпомагане“. Счита, че не са налице съществени изменения в обстоятелствата след постановяване на предходното решение. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а в условията на евентуалност да бъде отменено изцяло, както и да й бъдат присъдени разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. В. П., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият излага, че комуникацията между страните е силно затруднена, а липсата на определен режим през ваканциите с предходното съдебно решение, го е поставила в ситуация да разчита само на волята на майката, която е започнала да използва това като инструмент за налагане. Счита, че не е нужно да се основанието за изменени на режима на личен контакт да е свързано с някакви съществени промени в житейски или друг аспект. Поддържа, че първоинстанционния съд правилно е възприел фактите и е обосновал, че в интерес на детето е режимът на личен контакт с бащата да бъде ревизиран. Моли решението да бъде потвърдено като законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи 2 до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на В. В.

П., ЕГН ********** срещу Е. Д. П., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.59, ал.9 от СК, с която се иска изменение на постановения с решение № 291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС– Варна, режим на личен контакт между бащата В. В. П., ЕГН ********** и детето К. В. П.а, ЕГН **********, като е посочен подробен режим.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение № 291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС–Варна родителските права по отношение на детето К. В. П.а Г. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. Сочи, че с постановения режим на лични контакти не е предоставена възможност за контакт през периодите на различните ваканции, включително и през лятната, когато майката не е в платен годишен отпуск. Редки били случаите, в които майката му давала да вижда детето за 2-3 дни, а през предстоящата лятна ваканция бащата щял да бъде препятстван да организира почивка извън пределите на гр. Варна. Сочи, че със сезирала съда по предходното производство молба е поискано произнасяне по режима за ваканциите, като такъв бил посочен и в отговора на майката, но с решението бил пропуснат.

Ищецът счита, че в интерес на детето е да има и период на личен контакт с детето през ваканциите.

В уточнителна молба, депозирана пред въззивния съд с оглед дадена възможност за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищецът е посочил, че поради техническа грешка с решението по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС–Варна не е определен режим на лични контакти между бащата и детето през учебните ваканции. Сочи, че през последните месеци със съгласието на майката осъществява по-разширен режим на лични контакти с детето от определения със съдебното решение такъв, включително е осъществил кратка екскурзия, но само по волята на майката. Сочи още, определеният час за връщане на детето в неделя 13:00 часа е крайно ощетяващ интересите на детето. Подчертава, че К. вече е на възраст, която позволява нейната самостоятелност и има нужда да се обогатява културно със воя баща.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата Е. Д. П., ЕГН **********, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Излага, че не са налице твърдения за някакво изменение в обстоятелствата. Сочи, че след постановяване на привременни мерки по предходното дело, са осъществявани редовни срещи между бащата и детето, включително при конкретни съгласувания и извън регламентираното.

Твърди, че не се препятства и ежедневния им телефонен и виртуален контакт.

3

Счита, че не е налице съществено и трайно изменение на обстоятелствата, като подчертава, че искането за изменение в режима на лични контакти е направено само два месеца след влизане в сила на решението по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РС–Варна, както и че последното не е обжалвано от бащата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 291/01.02.2023 г. по гр.д. № 8426/2022 г. по описа на РСВарна, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето К. В. П.а на майката Е. Д. П. и е определил режим на лични контакти на детето с бащата В. В. П., както следва:

- всяка четна седмица от календарната година в дните от петък до неделя, с преспиване, в часовете от 17:00 часа в петъчния ден / или след приключване на учебните занятия/ до 13:00 часа на неделния ден, като бащата при осъществяване на режима на личен контакт ще взема детето от дома на майката или от учебното заведение, което посещава детето и ще го връща до дома на майката.

-всяка година на рождения ден на детето от 10:00 часа до 12:00 часа, а в случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно заведение в първия ден след рождения ден, който се явява неработен/неприсъствен.

-всяка година на рождения ден на бащата / 19.02- деветнадесети февруари/ от 10:00 часа до 13:00 часа, а в случай, че денят е работен, респ. присъствен за детето в учебно заведение в първия ден след рождения ден, който се явява неработен/неприсъствен.

-през Коледните празници, всяка четна година от 10:00 часа на 24.12.

(двадесет и четвърти декември) до 18:00 часа на 28.12. (двадесет и осми декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12. (тридесети декември) до 18:00 часа на 02.01. (втори януари), като бащата ще взема и връща детето от и до дома на майката.

-през Великденските празници - всяка четна година от 10:00 часа на първия ден (Разпети Петък) до 20:00 часа на втория ден (Велика Събота) от Великденските празници и всяка нечетна година от 10:00 часа на третия ден (Великден) до 20:00 часа в последния ден (Велики Понеделник) от Великденските празници, като бащата ще взема и връща детето от и до дома на майката.

Горепосоченото решение е обжалвано от майката Е. Д. П. в частта за режима на личен контакт и в същата част е потвърдено с решение № 25/10.01.2024 г. по гр.д. № 1729/2023 г. по описа на ОС-Варна и влязло в законна сила на 27.02.2024г.

С решение № 3680/21.10.2024 г. по гр.д. № 2215/2024 г. по описа на РСВарна, влязло в законна сила на 24.10.2025г., са определени мерки за лични отношения между детето К. В.ова П.а и нейната баба по бащина линия В.Д.Е., както следва: една седмица през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, считано от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния, като контактът се осъществява в дома на бабата В.Д.Е., с 4 административен адрес: гр. Ш., ул. „Х.С.” ***, като бащата В. В. П. ще взима и връща детето от и в дома на майката.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – И. Ж.. Съгласно показанията му детето К. и неговата дъщеря са съученички и приятелки. Понякога се опитвали да организират съвместни екскурзии, но се налагали до последно да чакат дали майката на К. ще я пусне. Миналата година свидетелят ходил с дъщеря на ски, но на В. не му дали детето. Излага още, че при последния рожден ден на дъщеря му – 25.05., тя поканила К., но майката не позволила на баща й да я заведе, а тя сама го направила. Свидетелят и дъщеря му често канели В. и детето у дома си, където имали басейн, но В. в повечето случаи не успявал да дойде с дъщеря си.

Приет по делото от въззивния съд е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съгласно който родителите на детето К. са се разделил през 2017г. От тогава тя се отглежда от своята майка, която задоволява потребностите й. До 2022г. същата е осигурявала на бащата активен контакт с детето, а след този момент и двамата подават жалби пред органите за закрила, като се обвиняват взаимно. Двамата родители са консултирани многократно, че родителският конфликт ще повлияе негативно върху развитието на детето. Насочени са към социална услуга психологическо консултиране с цел да придобият умения за толерантен диалог, но без успех по отношение на бащата. Детето продължава да ползва психологическо консултиране към ЦОП. То има силно изградена емоционална връзка и с двамата родители, свикнало е да общува с баща си в ежедневието си. Майката твърди, че няма нагласи да ограничава контактите между бащата и детето, но е обезпокоена, че бащата е вербално агресивен в присъствие на детето.