Решение № 5719 от 25.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 21829/2024
- Вид
- Решение № 5719
- Подписан
- 25.12.2025
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5719 гр. Пловдив, 25.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20245330121829 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 21 във връзка с чл. 19, ал. 4 и 5 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП във връзка с чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността клауза от договор за потребителски кредит и насрещен главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 във връзка с чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за плащане на падежиралата главница по сключения договор за потребителски кредит.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. У., ЕГН **********, с адрес: ..........., срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен заем № ....от 22.12.2023 г., е нищожна.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е предоставил заем на ищеца в размер на 1 900 лв., при ГЛП 44,50% или 436,08 лв. и годишен процент на разходите – 56,69%.
Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Договора същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия, в срок до три дни от сключване на договора. Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Договора в случай на непредставяне на соченото обезпечение или ако не отговаря на изискванията по договора, потребителят дължи неустойка в размер на 1 931,92 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Посочено е, че ищецът е извършил едно плащане на 29.12.2023г., с което е платил 250лв за погасяване на главница и лихва. Наведени са доводи, че неустойката представлява „скрита“ договорна възнаградителна лихва в нарушение и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК. Излага се, че поради невключването на горецитираната неустойка в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скритата добавка за неустойка по чл. 11 от договора. Изтъква се, 1 че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Посочената клауза се счита и за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Наведени са доводи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не разполага с присъщите й функции.
Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор.
Твърди, че договорът е действителен, както и че в ГПР по договора не е включена неустойката. Отправено е искане за присъждане на разноски. Отправено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В срока за отговор на исковата молба е подаден насрещен иск от първоначалния ответник.
Иска се осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск главницата в размер на 1 700 лв., с настъпил падеж на 25.10.2024 г., дължима по Договор за паричен заем № ..... от 22.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на насрещната искова претенция в съда – 31.01.2025 г., до окончателното плащане.
При условията на евентуалност – ако договорът се приеме за нищожен, е предявен и евентуален насрещен иск за връщане на сумата от 1 700 лв. като дадена без основание, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на насрещната искова претенция в съда – 31.01.2025 г., до окончателното плащане.
Твърди се, че ищецът по насрещния иск е предоставил в заем на ответника по насрещния иск сума в размер на 1 900 лв., като договорът служи за разписка по аргумент от чл. 4, ал. 1 от договора. Сочи се, че кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 44,5% на 44 седмични вноски с дата на първо плащане 29.12.2023 г. и последна вноска на 25.10.2024 г.
Твърди се, че потребителят е направил само две плащания на общ размер от 200 лв. в полза на кредитодателя: на 26.03.2024 г. – 100 лв., и на 26.06.2024 г. – 100 лв. Наведени са доводи, че договорът е падежирал на 25.10.2024 г. Отправено е искане за присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба, в който ответникът по насрещния иск сочи, че насрещният иск е неоснователен.
Излага се, че договорът за кредит е нищожен, понеже посочения в договора ГПР не съответства на действителните разходи. Изтъква се, че в ГПР не е включена неустойката, с оглед на което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че възнаградителната лихва в размер на 44,5% на годишна база е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и че така определеният лихвен процент надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна следното.
Не е спорно между че страните са сключили договор за паричен заем № ..... от 22.12.2023, по силата на които ответникът е предоставил заем на ищеца в размер на 1 900 лв., при ГЛП 44,50% или 436,08 лв. и годишен процент на разходите – 56,69%. Съгласно чл.
5, ал. 1 и 2 от Договора същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия, в срок до три дни от сключване на договора. Съгласно чл.
11, ал. 1 и 2 от Договора в случай на непредставяне на соченото обезпечение или ако не отговаря на изискванията по договора, потребителят дължи неустойка в размер на 1 931,92 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Видно от справка на л. 31 – гръб към 06.01.2025г. ищецът е извършил плащания в размер на сумата от общо 200 лева, което се потвърждава и от справката на л. 37 до л. 40 от делото. Основателни са 2 оплакванията, че процесната неустойката представлява „скрита“ договорна възнаградителна лихва в нарушение и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК. Това е така тъй като невключването на неустойката в сключения потребителския договор заем не се обхваща от ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скритата добавка за неустойка по чл. 11 от договора.
Следователно и клаузата за неустойка в процесния договор за потребителски кредит се явява нищожна. В допълнение разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В съображение 32 от Директивата е посочено, че с цел осигуряване на пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се сключва договорът за кредит. По време на договорното правоотношение потребителят следва допълнително да бъде информиран за изменения в променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в плащанията. В чл. 10, б. „е“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно лихвения процент, условията за прилагането на лихвения процент и показателя или базовия лихвен процент, приложим за първоначалния лихвен процент, ако има такъв, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ако при различни обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти, горепосочената информация за всички приложими лихвени проценти. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Ето и защо кредитополучателя дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита в размер на сумата от 1 700 лева, тъй като е каза се вече е извършил плащане по договора на стойност 200 лева. Следователно, предявения насрещен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца по главния иск У. следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 77.28 лева за държавна такса, а в полза на адв. С. сума в размер на 490 лева за минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА като в хода на делото са представени доказателства затова, че ищеца е материално затруднено лице и че е налице хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
В полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 480 лева за държавна такса и сумата от 72,60 лева за държавна такса или общо сума в размер на 552,60 лева спрямо която следва да се прихване сумата от 77,28 лева разноски за държавна такса на ищеца по главния иск или общо да се присъди сума в размер на 475,32 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен заем № ..... от 22.12.2023 г. сключен между А. М. У. с ЕГН ********** и СИТИ КЕШ ООД с ЕИК 202531869 е нищожна КАТО ОСЪЖДА А. М. У. ДА ЗАПЛАТИ в полза на СИТИ КЕШ ООД сумата в размер на 1700 лева, която представлява чистата стойност на кредита ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаване на насрещния иск - 31.01.2025 г., до окончателното плащане, КАКТО и разноските по делото в размер на сумата от 475,32 лева за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса след прихващане на сумата от 72,60 лева разноски за платена държавна такса ;
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД с ЕИК 202531869 ДА ЗАПЛАТИ в полза на а. Д. С. със служебен адрес:...................... на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА минимално адвокатско възнаграждение в размер на 490 лева за осъщественото процесуално представителство по гр.д. № 21829/2024г. по описа на РС – Пловдив;
Разпечатката съдържа 38 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b31b6834-6b68-4442-8ac2-8ea3683c934c