Определение № 3581 от 16.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3581 гр. София, 16.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20238002100405 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ондин“ ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат С. М. и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Д. против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260050 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 520/2020 г. на Окръжен съд - Варна за уважаване на предявения от „Невша“ ООД, с. Невша против „Ондин“ ЕООД, гр. Варна и и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София отрицателен установителен иск за собственост на самостоятелни обекти в седеметажна сграда, която се строи в гр. Варна, ул. "Цар Асен" 32 в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 245 кв.м., а именно: самостоятелен обект за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 8.75 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 1.7371% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от обща тоалетна на същия етаж, предназначена и за обект с идентификатор 1.11 и самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.55 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 2.2410 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и другата 1/2 ид. част от тоалетната на същия етаж, обслужваща и обект с идентификатор 1.10, ведно с придадените към тях 9.74 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект-за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.93 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 2.4981 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.13 и самостоятелен обект - за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 17.97 кв. метра, с идентификатор 1

***, ведно с 3.5770 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.12, ведно с придадените към тях 14.45 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект - апартамент № 1, на ет. 1 /едно/, със застроена площ 94.03 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 15.9374 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 1 с площ 3.24 кв. метра, ведно с придадените към него 40.73 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект апартамент № 2, на ет. 2 /две/, със застроена площ 78.90 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 13.4131 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 2 с площ 2.34 кв. метра, ведно с придадените към него 22.30 кв. м от поземления имот; 67.10 кв. метра ид. части от самостоятелен обект с предназначение гараж, находящ се на ет. -1 /минус едно/, със застроена площ 139.62 кв. метра, идентификатор ***, представляващи паркоместа както следва: паркомясто № 1 с площ 17.64 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи и паркомясто № 2 и платформа, ведно с 4.9611% идеални части, равняващи се на 7.81 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 10.14 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 2 с площ 14.63 кв. метра, при граници: зелени площи, паркомясто № 1 и паркомясто № 3 и стълбищна клетка, ведно с 4.4931 % идеални части, равняващи се на 7.08 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 9.19 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 3 с площ 13.05 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, паркомясто № 2 и коридор, ведно с 4.2475 % идеални части, равняващи се на 6.69 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 8.69 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 4 и паркомясто № 5, с обща площ 21.60 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, стълбищна клетка, изба № 1, изба № 2, ведно с 7.7953 % идеални части, равняващи се на 12.28 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 15.94 кв. метра ид. части от поземления имот; паркоместа в двора на сградата, ведно с 22.50 кв. м. ид. ч., а именно: паркомясто № 6 с площ 11.25 кв. метра, при граници: улица, имот с идентификатор *** и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, паркомясто № 7 с площ 11.25 кв. метра, при граници: от две страни вътрешен двор и имот с идентификатор *** и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, като е прието за установено, че удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни, по оспорването, предприето от "Невша" ООД.

„Ондин“ ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат С. М. и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Д. са подали и касационна жалба против решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 4191/4.07.2022 г. за допълване на решение № 81 от 10.06.2022 г. по същото дело.

„Невша“ ООД, с. Невша чрез пълномощника си адвокат Б. Ж. е подало реда и в срока по чл.

287, ал. 1 ГПК отговор на касационните жалби против решение № 81 от 10.06.2022 г., 2 постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

"Невша" ООД е предявило отрицателните установителни искове за собственост с твърдения, че обектите в сградата, предмет на договора за продажба между ответниците от 7.11.2019 г. не съществуват, тъй като както към датата на договора, така и към настоящия момент сградата не е изградена степен груб строеж.

Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че паркоместата в поземления имот не могат да са незавършени; възразяват за недопустимост, евентуално за премахване на част от конструкцията; твърдят, че заповед № 1/23.02.2015 г. на главния архитект на район "Одесос" за изменение на разрешение за строеж № 0-188 от 07.10.2008 г. е без правно действие, тъй като строителството не е започнало в тригодишен срок от издаването й.

Въззивният съд е приел, че от разрешение за строеж № 0- 188/07.10.2008 г. на сграда с площообразуване от 01.10.2009 г. и от заключението на в. л. О. се установява, че сградата в процесния поземлен имот се е състояла от сутерен и пет надземни етажа, като с акт образец № 14/24.08.2009 г. е приета носещата конструкция на строежа. Удостоверение № АГ2-0501250/28.06.2010 г. на район "Одесос", издадено въз основа на констативен протокол от 27.04.2010 г. установява, че към датата на издаването му сградата е завършена в груб строеж с покрив.

Установено е, че на 23.08.2010 г. е сключен договор за ипотека на собствени на възложителя "Консултинг-3" ЕООД обекти в сградата и на идеални части от общите части и правото на строеж и от поземления имот, паркоместа на сутеренния етаж на сградата и паркоместа № № 6 и 7 в двора с по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че на 12.06.2012 г. и на 28.12.2012 г. са сключени договори за продажба от "Консултинг-3" ЕООД на ищеца на поземления имот и на самостоятелни обекти в сградата, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж, като собственикът не е учредявал в негова полза право на строеж.

Със заповед № 4/17.09.2014 г. издаденото разрешение за строеж е допълнено и като възложител е вписан ищецът, а допълнението е съобразено с промените по проект от 17.09.2014 г., съгласно който сградата се състои от сутерен и седем надземни етажа.

Свидетелите Н. С. и П. Б. установяват в показанията си, че през 2014 г. са участвали в частичното разрушаване на плочата на последния етаж, като вторият свидетел е участвал и в премахването на конструкцията на покрива през есента на 2014 г. до м. февруари 2015 г.; свидетелят Х. излага, че по същото време са разкъртвали основи и колони, за да се налива бетон с цел укрепването им.

Със заповед № 1/23.02.2015 г. разрешението за строеж е допълнено с промените по инвестиционния проект от 17.02.2015 г.; обяснителната записка установява, че на кота 0.00 от офиса към улицата се обособяват два магазина с общ санитарен възел; на коти +2.80 и +5.60 съществуващите по два апартамента на етаж се обединяват.

3

С постановление от 21.12.2016 г. на ПИБ са възложени обекти, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, 67.10 кв. метра идеални части от гараж ***, които по ипотечния договор са паркоместата в сутеренния етаж и в двора, ведно само за последните - с идеални части от поземления имот, като изрично е посочено, че гаражът е самостоятелен обект.

От прието заключение на в. л. О. е видно, че процесната сграда е незавършена към момента на възлагането и досега, от което следва извод, че оспорването от ищеца на удостоверение № АУ 050273 0д-0010Д/27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 0д-00100/25.10.2019 г. на район "Одесос" е успешно, а оспореното от "Ондин" ЕООД удостоверение № ОД 04.0210/13.12.2019 г. район "Одесос" установява реалната фактическа обстановка.

С нотариален акт № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298 по описа за 2019 г. е сключен договор за продажба от ПИБ на "Ондин" ЕООД на възложените имоти, като е описано, че част от тях са образувани чрез разделянето или обединяването на обекти, а от поземления имот са включени само принадлежащите към паркоместа № № 6 и 7 в двора по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че отделните обекти в сградата, вкл. гаражът, са бъдещи вещи и е възможно придобиването им едва след завършването на сградата, но не и към настоящия момент. Правата на паркиране в двора са обусловени от възникването на правата върху обектите в етажната собственост. Макар обща част да е правото на строеж, в бъдеще всички етажни собственици ще имат право да ползват двора, а участието на съсобственика в разпределението на дворното място, за да паркира ще бъде възможно след изменението на проекта и след завършване на сградата, поради което предявените искове са основателни.

И двамата касатори се позовават на недопустимост на съдебното производство поради липса на правен интерес от отрицателните установителни искове и съответно на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Данните по делото не дават основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение. С тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, както и в случая, когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право. В случая ищецът се позовава на придобитото с нотариален акт № 141, том ІІІ, рег. № 4162, дело № 413/2012 г. на нотариус № * право на собственост върху поземления имот и възможността след като отрече правата на ответниците и завършване на грубия строеж на сградата, да придобие собствеността върху всички обекти в нея на основание чл. 92 ЗС.

Посочените обстоятелства попадат в хипотезите, за които в тълкувателното решение е посоченото, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.