Решение № 1156 от 20.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20232120202842 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Л. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ..... против електронен фиш Серия К № 5638006, издаден от ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че поддържат жалбата и молят ЕФ, да бъде отменен. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

За ответника по жалбата - ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че оспорват жалбата и молят ЕФ, да 1 бъде потвърден. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2022г. в 23.08ч. в гр. Бургас, ПП Е773, км.491 до бензиностанция «Ромпетрол», в посока от кв. «Ветрен» към КПП-1, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч. с автоматизирано техническо средство № 00209D32D4F9, бил заснет лек автомобил «ХЮНДАЙ САНТА ФЕ », с регистрационен номер ..... който се движел със скорост 117 km/h.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбопод ателят, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 400 лева..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

При така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й 2 заплащане.

Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече, предвид факта, че същите са бланкетни.

В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на физическо лице - издател.

От датата на нарушението – 16.02.2022 г. до датата на подаване на жалбата до съда – 21.07.2023г, е изминал период от година и няколко месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.

Наложената санкция е на физическо лице – жалбоподателят.

Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 117 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 80 км/ч..

В случая, нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да 3 въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

В същото време, основателни са доводите на жалбоподателя, че неправилно е определено лицето, което следва да бъде санкционирано. Не става ясно, дали към датата на установяване на нарушението, процесният автомобил действително е бил собственост на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, «Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство». В случая, жалбоподателят представя доказателства, че към момента на установяване на нарушението, не е била собственик на автомобила – договор за покупко – продажба на МПС от 29.06.2022г.

С оглед гореизложеното, АНО е следвало да установи кое е лицето, физически управлявало автомобила. В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че жалбоподателят е собственик на автомобила, дали въпросното нарушение е извършено именно от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя. От изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност в качеството на собственик, тъй като АНО не е представил доказателства в тази насока.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е основателна и издаденият ЕФ, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но АНО, не са направили искане за разноски, поради което 4 същите остават, както са направени от страните.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 5638006, издаден от ОД МВР гр.

Бургас против Л. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ....., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5