Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17203 от 25.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61397/2023
Вид
Решение № 17203
Подписан
25.09.2024
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 17203 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Б. В. при участието на секретаря В. И. Д. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110161397 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК *** срещу *** с ЕИК ***.

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско+“ е настъпило застрахователното събитие ПТП на 16.09.2022г. в гр. *** между т.а. *** с рег. № *** /застраховано при ищеца по Каско +/ , и л.а.

*** с рег. № ***, риска за което се твърди да се носи от ответника по сключена застраховка Гражданска отговорност, с което са нанесени щети на т.а. *** за общо 2917,34 лева /с включени ликвидационни разноски 15 лева/. Същата била изплатена на извършилия ремонта сервиз. До ответното дружество била изпратена покана, в отговор от 20.03.2023г. на която ответното дружество е отказало да изплати сумата. Така ищецът претендира, че е встъпило в правата на застрахования и иска изплащането на обезщетението, както законна лихва от завеждането на исковата молба и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като претендираните щети били в завишен размер. Не оспорва направеното плащане по щетата в горния размер, както и наличието на застрахователни правоотношения.

Оспорва, че вината за ПТП е на водача на застрахования при него водач. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори по обстоятелствата относно наличие на валидно застрахователно обезщетение „Автокаско“ между ищцовото дружество и увреденото МПС „***”, както и че лекият 1 автомобил „***“ е имал при ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил, застрахован при ищеца, по средната пазарна стойност са в размер на 2 902,33 лева и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Отделно дава заключение по механизма на същото. Водачът на МПС *** се е движил по ул. *** в дясната пътна лента. По същото време в района на кръстовището с ул. ***, водачът на лек автомобил „***“, намирайки се в лявата лента зад спрял за ляв завой неустановен автомобил, е предприел действия по заобикалянето на спрелия автомобил и е навлязъл в дясната лента, където е настъпил удар между предната му дясна част и лявата странична част на автомобил ***. Посочено е, че като причина за настъпване на процесното ПТП, могат да се възприемат субективните действия на водача на лек автомобил ***, който е навлязъл в съседната дясна лента за движение без да се съобрази с местоположението и скоростта на движещия се там автомобил ***. Вещото лице е изготвило схема на пътната обстановка. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.

Като свидетел е разпитан Н. В. П. /водач на МПС ***/ посочва, че си спомня за процесното ПТП. Твърди, че отразеното в протокола съответства на действително развилата се ситуация.

Като място на настъпване на процесното ПТП, свидетелят посочва гр. *** и съседната .

Свидетелят твърди, че другото участващо в ПТП-то превозно средство се е намирало в лентата за ляв завой, изчаквайки колите, като е предприел маневра, навлизайки в лентата, в която се е движил свидетелят, при което се е стигнало до съприкосновение между двата автомобила. Свидетелят сочи, че това се е случило точно при кръстовището, където имало уширение на платното за две ленти на светофара, уточнявайки, че уширението е започвало там, където другият автомобил е изчаквал вляво. Свидетелят не е обърнал внимание на маркировката, твърдейки че по всяка вероятност същата е изтрита. Свидетелят е посочил, че по управлявания от него автомобил е бил увреден калникът, имало е огъвания, увреждания в предната и странична врата от страната на шофьора, но не и вреди от такова естество, че автомобилът да не е в състояние да потегли на собствен ход. Посочено е също, че не е бил налице спор между водачите.

Като свидетел е разпитан и А. П. Ц. /водач на МПС ***/, който също си спомня за процесното ПТП. Твърди, че се е движил в посока ул. ***, като пътното платно е било от една лента. Тъй като пред управлявания от него автомобил се образувала колона, свидетелят предприел маневра заобикаляне на колоната, като в същия момент се движел другият участващ в ПТП-то автомобил. Свидетелят твърди, че водачът на автомобил *** минал от неговата дясна страна, т.е. изпреварил колоната, тъй като лентата била една, маркировка не е имало, свидетелят няма спомен да е бил поставен и пътен знак. Твърди, че с автомобил *** били буквално един до друг, като щетите по неговия автомобил /***/били от дясната му страна /по калника/, а относно автомобил *** – по предната му част. Свидетелят твърди, че е спрял, подал е светлинен сигнал, потеглил е съвсем леко, в който момент автомобилите се ударили, като свидетелят не е очаквал там да има автомобил, тъй като редовно се придвижвал по това кръстовище и нямал спомен някой да се е движел така, както водачът на 2 автомобил ***. Твърди, че в момента на удара и двата автомобила са били изравнени.

Поддържа, че описаното в протокола съответства на действителността.

Приложено е писмено доказателство, от което се установява, че ищецът е уведомил ответника за наличието на неизплатени регресни претенции, сред които и процесното вземане, във връзка с което е приложен и отказ на ответното дружество да заплати настоящата претенция.

Представени са също двустранен констативен протокол, опис, уведомление за щета, възлагателно писмо за извършване на ремонт, приемо-предавателен протокол, фактура на стойност 2 902,33 лева с получател ищеца, както и ликвидационен акт относно заплащането на сумата.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3. деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.

Спорен по делото е въпросът кой носи вина за настъпването му. Според настоящия състав по делото се доказа, че вина изцяло носи водачът на МПС „***“.

Анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че поведението му е единствената причина за настъпването на процесното ПТП. В случая по делото беше установено, че водачът на автомобил *** се е движел в собствената си лента на движение, без да извършва каквито и да било маневри. Съдът не кредитира показанията на водача на МПС „***“ в частта, в която е посочено, че е имало само една пътна лента, както и че водачът на автомобил *** го е изпреварил отдясно. Тези изводи следват от обстоятелството, че както от свидетелските показания на П., така и от експертизата и приложената схема на пътната обстановка, при приближаване и на двете превозни средства към кръстовището и съответно към момента на настъпване на удара между тях, е имало уширение на пътното платно, поради което съдът намира, че не водачът на автомобил *** е извършвал маневра изпреварване, а този на МПС „***“. Още повече, че свидетелят Ц. е посочил, че в момента на удара и двата автомобила са били изравнени, т.е. същият изобщо не е възприел, че отстрани него се е намирал друг автомобил, въпреки твърденията си, че е извършвал маневрата бавно.

Спорен по делото е въпросът дали стойността на извършените ремонтни работи е реална и обоснована. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че 3 действителният размер на щетите възлиза на 2 902,33 лв., без включване на сумата от 15 лв. ликвидационни разноски и са нанесени именно вследствие на процесното ПТП. Поради тази причина искът на ищеца подлежи на уважаване в цялост.

По разноските:

При този изход на спора следва да бъде уважено формулираното искане от ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски за заплатени разноски по делото в общ размер от 1 238,43 лева, включващи държавна такса, депозит за вещо лице, за свидетел и адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства за заплащането им.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *** с ЕИК *** по иск с правно основание чл. 411 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 2 917, 33 /две хиляди деветстотин и седемнадесет лв. и 33 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на 16.09.2022 г.

ОСЪЖДА *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 1 238,43 /хиляда двеста тридесет и осем лв. и 43 стотинки/ лева разноски.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4