Решение № 775 от 06.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Атанас Кеманов

Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000503632 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, срещу Решение № 3687/24.06.2020 г., постановено по гр. д.

№10819/2017 г. на СТС, ГО – I – 1 състав, постановено по предявени от Ю. М. Р. против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния баща М. Х. Р., и за присъждане на застрахователно обезщетение в размер от 200 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната небиологична майка, която я отгледала – Й. Х. Д., които нейни близки са починали в резултат от ПТП, осъществило се на 25.11.2016 г., по вина на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „730Д“ с ДК №***, чиято гражданска отговорност към момента на ПТП е била застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен на 30.12.2015 г. С обжалваното решение предявените искове са били уважени частично, като ответникът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща в размер на 100 000 лв., и обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната небиологична майка в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от датата на увреждането 25.11.2016 г., до окончателното плащане, като за разликата над тези размери, до пълните предявени размери от по 200 000 лв., исковете са били отхвърлени, като неоснователни, като страните са осъдени да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

1

С въззивна жалба вх.№75502/28.07.2020 г., ответникът „ЗК Лев Инс“АД, чрез юрк. К. А., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло и по двата предявени иска. Между ищцата и ответното застрахователно дружество били сключени Споразумение №325/06.06.2018 г. и Споразумение №25/14.01.2020 г., с които ищцата се е съгласила да получи обезщетение в размер на 65000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, и обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейната небиологична майка. Така определените в споразуменията суми за обезщетение, са били изплатени от „ЗК Лев Инс“АД на ищцата с преводни нареждания от 15.10.2018 г., 30.10.2018 г., 09.11.2018 г. и 30.11.2018 г. по първото споразумение, и с преводно нареждане от 17.02.2020 г. – по второто споразумение. В същите споразумения ищцата е декларирала, че с получаване на сумите по споразуменията е получила цялостна и пълна обезвреда за всички вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие от 25.11.2018 г., както и че няма да има и за в бъдеще никакви претенции към „ЗК Лев Инс“АД за неимуществени или имуществени вреди, свързани пряко или косвено със това застрахователно събитие, включително лихви, такси, разходи, разноски или други финансови претенции, като с плащането на тези суми страните считат, че застрахователят е изпълнил всички свои задължения по застрахователната полица. С оглед направените от ищцата изявления в посочените споразумения за удовлетвореност от определените й обезщетения, и за липсата на претенции към застрахователя за други суми, се поддържа, че предявените съдебни претенции за възстановяване на същите вреди, са изцяло неоснователни, поради погасяване на правото на вземане на ищцата, поради извършеното плащане на задълженията в пълен размер. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане в полза на ответника на всички направени от него разноски по делото. Представени са като писмени доказателства посочените споразумения и платежните нареждания, с които е осъществено плащане, и се иска назначаването на експертиза.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно към въззивната жалба, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№260741/15.09.2020 г., подаден от Ю. М. Р., чрез адв. С.Ж., като се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Във въззивната жалба на ответника са релевирани нови твърдения за факти – за подписано споразумение между страните за претърпените неимуществени вреди от ищцата от смъртта на М. Х. Р., като това фактическо обстоятелство не е било релевирано своевременно пред СГС, не е включено в доклада по делото и за него не е била разпределяна между страните доказателствена тежест.

Посоченото поведение на ответника съставлява злоупотреба с право и опит за заобикаляне на процесуалните преклузии - пред първостепенният съд той е оспорвал факта на настъпването на ПТП, вината на застрахования водач, правото на обезщетение на ищцата за претърпените неимуществени вреди, и конкретният им размер, въпреки че относно тези обстоятелства между страните се твърди да е било постигнато споразумение още на 06.06.2018 г. Едва след като първостепенният съд е 2 отхвърлил всички възражения на ответника относно липсата на противоправно поведение на виновния водач, че ищцата няма право на обезщетение и не е претърпяла никакви неимуществени вреди, ответникът представя доказателство, че още преди първото съдебно заседание между него и ищцата било постигнато споразумение.

Съдебното дирене пред първостепенния съд е приключило на 09.06.2020 г. и ответникът изрично е заявил, че няма други доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Възразява се срещу приемане на представените с въззивната жалба доказателства, като преклудирани и недопускане на поисканата експертиза, поради настъпила процесуална преклузия. Неоснователни са оплакванията, че отношенията между ищцата и ответното дружество досежно претърпените неимуществени вреди от смъртта на Й. Х. Д. са уредени със споразумение от 03.01.2019 г., и че била изплатена сумата от 20 000 лв. – ответникът не е оспорил фактическите изводи на съда, че ищцата е неграмотна, както и че споразумението не е било прочетено. Изводът на съда, че споразумението е нищожно, поради липса на валидно изявление на ищцата, се явява обоснован и правилен. Пред първостепенният съд е било представено незаверено от банката платежно нареждане за плащане на сумата от 20 000 лв., което плащане е било своевременно оспорено – видно от платежното нареждане, същото е направено за превод по банкова сметка, която е различна от посочената от ищцата банкова сметка, и не са представени доказателства за заверяване на сметката на получателя. И двете споразумения не са подписани по надлежния ред от ищцата – същата е неграмотна, и подписването на споразумението с параф, а не с отпечатък от палец, и без да има данни то да е било надлежно прочетено, не съставлява валидно изявление на неграмотното лице. Банковата сметка, по която са направени плащанията по това споразумение, е различна от представената пред застрахователя при предявяване на застрахователната претенция, дописана е на ръка след подписване на споразумението, неизвестно кога и от кого, без доказателства ищцата да е знаела за това, представените платежни нареждания не са заверени от банков служител, и няма данни сметката на ищцата да е била заверена с извършените плащания. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба, и потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната част. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, въз основа на ДПЗС, представен при първоинстанционното производство.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила и Насрещна въззивна жалба вх.

№260742/15.09.2020 г., подадена от Ю. М. Р., чрез адв. С.Ж., с която се обжалва решението в отхвърлителната му част изцяло. С ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.

№1/2016 г. на ОСНГТК се признава правото на обезщетение на отглежданото дете, когато отглеждането е било трайно и е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, какъвто е и настоящия случай. Сочи се и съдебна практика на ВКС в този смисъл. Релевирано е оплакване за нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. и Й.. Не е отчетен от съда и факта, че при процесното ПТП са починали и двамата родители на ищцата. Необосновано определеното обезщетение за болките и страданията от смъртта на небиологичната майка, са определени в изключително нисък размер, който не съответства на установените по делото близки отношения между ищцата и нейната небиологична майка. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част по двата предявени иска, и присъждане на пълния размер на претендираните обезщетения. Заявява се претенция за присъждане на 3 адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., в размер на 11 060 лв.

Насрещната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, от надлежно упълномощен процесуален предствител, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, насрещният жалбоподател на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от задължението за внасяне на държавни такси с определение на съда от 23.06.2017 г. Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на насрещните страни – ответника „ЗК Лев Инс“АД и третото лице – помагач Т.Д. П., които в срока не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивните жалби.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че на 25.11.2016 г. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, с ДК №***, с водач Т.Д. П., и лек автомобил „Ауди 80“ с ДК №***, управляван от М. Х. Р. – баща на ищцата, при което е настъпила смъртта на М.

Х. Р. и на пътуващата в същия автомобил на задната лява седалка Й. Х. Д. – небиологична майка на ищцата. Не се спори, че гражданската отговорност на водача на автомобила „БМВ“ с ДК №*** е била застрахована при ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. С въззивната си жалба ответникът не оспорва, че са налице основанията за ангажиране на отговорността му за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Пред въззивната инстанция не се поддържа от ответника релевираното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за наличие на принос на двамата пострадали за настъпването на вредоносния резултат, чрез непоставяне на обезопасителен колан. Оплакванията на ответника във въззивната жалба са основани единствено на твърдението за сключени с ищцата в течение на производството извънсъдебни споразумения, с които по окончателен начин са уредени отношенията по повод обезщетяването на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща и на небиологичната ѝ майка.

Разпечатката съдържа 23 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b318ba2c-a837-4728-9dba-de84b867be90