Определение № 3979 от 30.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3979 гр. София, 30.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100847 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Медика“ – д-р Мирослав Карамелски“ООД, чрез пълномощника му адвокат И. Ш., против решение №211 от 07.11.2023г., постановено по в.гр.д.№328/2023г. на Апелативен съд – гр.Велико Търново, с което е потвърдено решение № 71/19.04.2023г., постановено по гр.д.№315/2022г. на Окръжен съд – гр.Габрово, с което „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Медика“ – д-р Мирослав Карамелски“ООД, ЕИК104076078, на основание чл.49 ЗЗД и М. С. Г. , [ЕГН], на основание чл.45 ЗЗД, са осъдени да заплатят солидарно на И. С. В., [ЕГН] следните суми : 2297.70лв. обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи за лечение , претърпени от непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2020г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата ; 22 155.47лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между дължимото на ищцата трудово възнаграждение и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност за дните, през които е ползвала отпуск по болест за времето от 04.08.2020г. до 26.05.2022г. , претърпени вследствие непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на 1 предявяване на исковата молба 26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата ; 35 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие непозволено увреждане, настъпило на 04.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 04.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата част в размер над 35 000лв. до размер на 50 000лв./въззивното решение е влязло в законна сила по отношение на ответницата М. С. Г., както и в частта, в която иска на И. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 35 000лв./.

В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди бъдат отхвърлени като неоснователни.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.Формулирани са следните въпроси :

1/Какъв е предметния обхват на извършената от въззивния съд проверка на събраните по делото доказателства.Длъжен ли е съдът при възприемане или изключване на определена вероятност за настъпване на определени последици, да съобрази конкретното, свързано с установен по делото факт, обяснение, а не абстрактно – теоретичното възприемане на вероятността.

Изводите на въззивния съд са в противоречие със следните решения на тричленни състави на ВКС : решение №264/2014/12.02.2015г. по гр.д.

№6457/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №59/24.04.2020г. по гр.д.

№3624/2019г. на ВКС, ІVг.о.

2/Длъжен ли е въззивният съд когато се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, като основание за отговорност по чл.49 от ЗЗД, да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря, съотв. дали те са били съобразени с утвърдените 2 медицински изисквания.

Обжалваното въззивно решение не съответства на следната практика на ВКС : решение №245/26.01.2021г. по гр.д.№4597/2019г. на ВКС, ІV г.о. , решение №130/13.11.2018г. по гр.д.№4807/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №163/03.02.2021г. по гр.д.№123/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.

3/Длъжен ли е при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд да съобрази установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, принцип за справедливост.

Решението е постановено в противоречие с решение №2/27.02.2018г. на ВКС по гр.д.№2303/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.

4/Противоправно ли е поведение, което е осъществено при пълно изпълнение и спазване на медицинския стандарт, и ако поведение в изпълнение на стандарта е противоправно, то в какво се състои противоправността и съдържа ли в този случай елемент на вина.

В изложението се навежда довод, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по този въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Иска В. е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане от процесуалния й представител за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за настоящата инстанция.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу първия ответник и с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу втория ответник, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически твърдения 3 за причиняване на имуществени и неимуществени вреди от виновното противоправно деяние на служител на ответното дружество, изразяващо се в немарливо изпълнение на медицинските му задължения – при и по повод на извършване на възложената му от ответното търговско дружество законоустановена професионална дейност, като се претендира солидарното им осъждане.

Прието е от фактическа страна, че на 04.06.2020 г. в сградата на Районен съд – Елена, във връзка с направено изследване чрез бърз тест за СОVID-19, дарен от „Булфарма“, на ищцата е взета кръв от вена от вътрешната страна на лакътя на дясната ръка.Манипулацията е извършена от лаборант М. С. Г./втория ответник/, която в този момент е била в трудово правоотношение със СМДЛ „Медика - д-р Мирослав Карамелски“ ООД, гр. Велико Търново/първия ответник/.По време на манипулацията ищцата усетила остра болка, а в последствие, макар да изпълнила всички указания на лаборантката, в края на работния ден се оплакала, че ръката й изтръпва и има синина в сгъвката на лакътя, като видимо си личало синина и подутина в наситено синьо/св. Х., св.

С., св. В./.Образувалият се хематом препятствал ищцата да изпълнява пълноценно трудовите си задължения като съдия, което наложило в посочените в исковата молба периоди да ползва отпуск, поради временна нетрудоспособност и платен годишен отпуск.Това продължило до 26.05.2022г./близо 2 години/.През този период ищцата изпитвала и непрекъсната болка/в лакътя на дясната ръка, ирадираща към рамото и китката/, свързана с двигателни нарушения, непрекъснато изтръпване на пръстите и психическо напрежение.Освен това не можела да изпълнява пълноценно и домакинските си задължения, била в невъзможност и да шофира, което налагало нейни близки и роднини да й оказват съдействие.Преди това не е имала здравословни проблеми и водела динамичен живот/св. С., св. С., св. В./.Била отчаяна, липсвал стимул, страхувала се, че ще си загуби работата си/св. С., св. В./.Предизвиканото състояние на ищцата наложило консултацията с множество медицински специалисти (д-р Николай Брайнов /личен лекар/, д-р Титев/хирург/, д-р Иван Иванов /невролог в МОБАЛ „Св. Иван Рилски“, гр. Горна Оряховица/, проф.

Кинов/ортопед/, д-р Диана Цакова/невролог във ВМА/, д-р Манева /невролог/, д-р Недялков /невролог/, д-р Гецов, д-р Марчо Марков от МЦ „Н. И. Пирогов“, доц. Симеонов – хирург в УМБАЛСМ „Пирогов“, д-р Бързенски, д-р 4

Върбанова, д-р Съботинова, д-р Боян Христов, които давали различни диагнози, но в крайна сметка на 11.06.2022 г. й е била направена операция на медианен и улнарен нерв, извършена от проф. д-р Маргарита Кътева /епикриза от УМБАЛ „Софиямед“ АД/, едва след която симптомите на изтръпване на пръстите на ръката се нормализирали. Непосредствено след операцията обаче ищцата изпитвала силни болки, а около мястото на операцията имало големи отоци, които й пречели да извършва елементарни движения, освен това я притеснявал и белегът на ръката и този физическият проблем довел до тежки емоционални последствия/св. С., св. В./.

Не е спорно между страните и обстоятелството, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за периода 04.08.2020 г.

– 26.05.2022г./датата на предявяване на иска/ разликата между дължимото на ищцата трудово възнаграждение и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност е 22 155.47лв.

От заключението на комплексната съдебно – медицинската експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че няма медицински стандарт, който да описва точни правила за вземане на венозна кръв, като за специалисти, завършили здравен колеж със специалност „медицински лаборант“ се смята, че е достатъчно условие да могат и да знаят как се взема венозна кръв, и че квалификацията на медицинската лаборантка М. Г. позволява да извършва такава.Вещите лица дават заключение, че в случая няма пропуски и недостатъци в извършената процедура.Дадено е заключение от вещите лица, че възможните усложнения са : поява на хематом на мястото на убождането, поради недостатъчно притискане на мястото на пункцията; пробождане на артериален съд, като в тези случаи хематомът е значително по-малък, поради това, че артериите имат мускулатура; може да бъде прободен периферен нерв, който да даде усещане за моментна силна болка и последваща недълго продължаваща невропатна болка.Възможно било също да бъде прободена кубиталната артерия или срединния нерв.Вещите лица дават заключение, че венозен съд със сигурност е засегнат, защото той е търсеният, за да бъде извършена венепункцията и осъществено вземането на кръв.Заключават, че от образувалия се хематом, може да бъде засегнат поостро срединния нерв/медианния нерв/, като улнарният нерв може да се засегне вторично, но от хроничен вече хематом, разлял се в кубиталния канал.Дават заключение, че до 14.08.2020г., когато била проведена първата 5

ЕМГ от д-р Иван Иванов - невролог в МОБАЛ „Св. Иван Рилски“, гр. Горна Оряховица, нямало данни за периферни и преднокоренчеви увреди на нервус медианус и нервус улнарис декстра и за първи път е установено увреждане на 09.09.2020 г. от д-р Диана Цакова - невролог към ВМА - София, като в извършената от нея ЕМГ се регистрира намаляване на амплитудата на сетивните отговори на нервус медианус, нервус улнарис декстра.Вещите лица дават заключение, че уврежданията при ищцата могат да са причинени от последвалия хематом след венепункцията, като правят извод, че периферните нервни увреждания на нервус медианус и нервус улнарис, не може да се твърди, че са директно вследствие от вземането на венозна кръв от ищцата, тъй като първите медицински доказателства за увреда на двата нерва са от 09.09.2020г., което е месеци след вземането на кръвта.Съгласно заключението на експертизата към момента на извършения от вещите лица преглед на ищцата, констатациите са, че е напълно излекувана, без сериозни болкови оплаквания в дясната лакътна става, която е раздвижена в почти пълен обем/има остатъчен екстензионен дефицит от 15 градуса, което е в рамките на функционалността/.Също така липсвала неврологична симптоматика и чувствителността на 4-тия и 5-тия пръст на дясна ръка било напълно възстановена, а силовият захват е в норма.Не е спорно между страните и от даденото заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза се установява, че при всички случаи, работата с клавиатура, писане на ръка, шофиране, при ищцата са били силно затруднени и тя не е можела да ги изпълнява без болка и усилия.Не е спорно също, което се установява и от заключението на вещите лица, че претендираните от ищцата разходи от 2 297.70 лв., са направени за лечението на заболяването.Като заключение, вещите лица дават становище, че не може да се намери пряка връзка между извършената венозна манипулация на 04.06.2020г. и последвалите страдания на ищцата, като заявяват че медицинските изследвания сочат и на начални дегенеративни изменения на междупрешленните дискове, поради което не могат да отрекат, че оплакванията на ищцата не са се дължали и на тези промени.В заключението е посочено, че е възможно хематомът да е провокирал периферната проява, а заболяването да се е развило вследствие на описаните промени в шийните прешлени. В съдебно заседание вещите лица заявяват, че при ищцата е констатирана компресия /притискане/ на лакътните нерви, като хематомът да е причинил притискане на оперираните нерви, като 6 се приема това за по-малко вероятно за улнарния нерв.Заявяват, че в медицинската документация имало неточности относно диагнозата, като за правилна следвало да се счита „компресия на лакътен нерв“.Отделно от това в с.з. вещите лица заявяват, че за предполагаемата шийна патология, не е извършвано изследване с ЯМР, което би го доказало, а съжденията им са само предположения.Т.е. не могат да изразят категорично становище, че периферният синдром от увредата на двата нерва, които са оперирани, се дължи на проблеми в шийния отдел.От друга страна твърдят и, че констатираният хематом, вследствие на венопункцията не може да бъде изключен като причина за компресията.Заявяват, че симптоматиката при ищцата отговаря на периферно притискане на медианния/срединен/ и улнарния/лакътен/ нерв, но не могат да се ангажират с категорично становище от вещите лица каква е причината затова – дали е от хематома или от проблем в шията.