Решение № 457 от 07.10.2020, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 518/2020
- Вид
- Решение № 457
- Подписан
- 07.10.2020
- В сила
- 28.04.2022
- Състав
- Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50а · Закон за държавния служител
- чл. 50а, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1, предл. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3, изр.първо · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3, 4 и 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 3, 4 и 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
Номер 457
07.10.2020 г.
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател:
Сирма А. Купенова
Сийка К. Златанова като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело № 20205440100518 по описа за 2020 година
Ищецът А. А. Х. от гр. е предявил срещу – , представлявана от обективно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 032,75 лв. /размерът изменен в съдебно заседание, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 177,32 часа извънреден труд в периода 01.03.2017 – 02.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 245,76 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение до 30.06.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба; иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 298,80 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/ на неосигурената безплатна храна за периода 30.06.2017 – 31.12.2018 г. /периодът изменен в съдебно заседание/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 66,49 лв., начислена от първо число на месеца следващ съответния месец, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 30.06.2020 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността Старши полицай ВПА в участък , а в последствие Старши полицай ВПА в група ООР при РУ - по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето от 01.03.2017 – 02.01.2019 г. е положил общо 1240 часа нощен труд, част от които на официални празници, който следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което не е направено от работодателя.
Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 177,32 часа положен нощен труд, който не е преобразуван в дневен и не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на 1 работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на съответния месец, в който е положен извънреден труд.
Твърди също, че в периода септември 2015 – декември 2018 г. му се полага безплатна храна за специфичен характер на труда, на обща стойност 500 лв., която не му е предоставена и не е заплатена нейната левова равностойност, която също се дължи ведно с лихва за забава, поради неплащането ѝ в срок.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Възразява, като твърди, че по отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само от ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в ЗМВР. Ответникът е платил на ищеца допълнително възнаграждение за положения нощен труд по 0,25 лв. на час, поради което не следва да се трансфирмира нощния труд в дневен, тъй като е недопустимо заплащане на същия като нощен труд и отделно като дневен след преобразуването на нощния труд. Твърди, че безплатната храна е с целево предназначение и законът не предвижда заплащането в натура, като съществува разлика между безплатната храна по чл. 181, ал. 1 и предпазната храна по ал. 3, която е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, губи своя смисъл и не следва да се заплаща левовата равностойност. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за трудово възнаграждение за периода 01.03.2017 – 09.07.2017 г. и за равностойността на непредоставената храна за периода септември 2015 – юни 2017 г.. Твърди Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в писмените бележки съображения.
Ответникът се представлява от юр. , който поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните и видно от служебната бележка, издадена от ответника на л. 6, ищецът работи по служебно правоотношение с ответника, като в периода 27.06.2012 – 29.06.2017 г. изпълнявал длъжността старши полицай ; в периода 29.06.2017 – 02.01.2019 г. е 2 изпълнявал длъжността старши полицай ВПА в група ООР при РУ и от 02.01.2019 г. изпълнява длъжността мл. Полицейски инспектор в участък при РУ – .
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.03.2017 – 02.01.2019 г. е положил нощен труд общо 1 088 часа, от които 10 часа са положени на официални празници, които са начислени по ведомост със ставка 0,25 лв. и изплатени на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР. За изработените часове през дните на официални празници на ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници в размер на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за всеки отработен час извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова ставка. Положените часове нощен труд обаче не са преобразувани в дневен труд. В констативно-съобразителната част на заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е приравнен нощният труд в дневен в размер на 1 243 часа и е определен положен извънреден труд в размер на 155 часа, на стойност 1 032,75 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва към 30.06.2020 г. е определена в размер на 245,76 лв.. Вещото лице е определило също, че за периода 01.09.2015 – 31.12.2018 г. на ищеца се полага храна в натура за извършване на дейности със специфичен характер за дните, през които са извършвани дейностите по чл. 2 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. на МВР, на стойност 682,80 лв., а начислената лихва към 30.06.2020 г. възлиза на 213,35 лв.. Вещото лице е установило, че в проверявания период ответникът не е предоставил храна в натура.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.
Съдът при съпоставяне на данните в приложената таблица 2 към заключението с изменения период от време на претендираната левова равностойност на неосигурената храна установи, че за периода 30.07.2017 – 31.12.2018 г. стойността на храната е 298,80 лв., а размерът на лихвата за същия период е 66,49 лв. – в какъвто размер са изменени исковете.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1 032,75 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.03.2017 – 02.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 245,76 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, за който е дължимо всяко месечно възнаграждение до 30.06.2020 г.; иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата равностойност на неосигурената храна за периода 30.06.2017 – 31.12.2018 г. в размер на 298,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 66,49 лв., начислена от първо число на месеца следващ съответния месец, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 30.06.2020 г.
3
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил извънреден труд общо 155 часа, които не са начислени и заплатени.
Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в разпоредбата на чл.
50а, ал. 1 ЗДСл, приложима и за служителите в системата на МВР, според която и звънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Ал. 2 на чл. 50а ЗДСл предвижда субсидиарното приложение на разпоредбите на Кодекса на труда относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Ето защо следва да се приеме, че КТ намира субсидиарно приложение и по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР по въпросите уреждащи допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
В разпоредбата на чл. 176 ЗМВР е определено формирането на брутното месечно възнаграждение на държавните служители в системата на МВР от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Такова допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР представлява и възнаграждението за извънреден труд.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Разпечатката съдържа 35 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3185b46-713f-4327-a533-bf366db5d17f