Определение № 292 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002902576 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗА (загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г.).

Образувано е по искова молба от 15.12.2025г. на Г. Ю. А. за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 15.07.2016г. по в.а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ на основание чл. 47, ал. 2 от ЗА. При условията на евентуалност се иска решението да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1 от ЗА.

От ищеца е изложено, че в арбитражното производство е бил разрешен спор по Договор за потребителски кредит № 5006513939 от 09.05.2014г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД. По този договор ищецът е имал качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, поради което, и съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017г.), спорът е неарбитрируем.

Законодателното изменение следва да намери приложение към настоящото производство. Същевременно тъй като ищецът не е бил ненадлежно уведомен за арбитражното дело, както и арбитражното решение противоречи на обществения ред (игнорира императивни правила за защита потребителя), е налице също основание за отмяна на решението.

Според ищеца преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА за подаване на исковата молба по делото е спазен. Той е разбрал за арбитражното решение на 1

07.11.2025г., когато го е получил от арбитражната институция. Преди това арбитражното решение не е било връчвано. То е било изпратено с товарителница № 6100013725321 (куриерска фирма „М и БМ Експрес“), но пратката е била върната като непотърсена. Не е посочено в какъв срок и къде следва получателят да получи пратката. Изпратената покана за доброволно изпълнение с изх. № 8438/29.01.2018г. по изпълнително дело № 20178240401174 на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, не е редовно връчена. Удостоверен е „отказ“, но липсват име, длъжност, подпис, печат на връчителя и не е представен препис от арбитражното решение.

Нарушена е процедурата по ГПК относно връчването. С изпълнителното дело ищецът се запознал на 31.10.2025г. и узнал, че съществува издаден изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, но без да е получил текста на решението. Съгласно издадения от Софийски градски съд изпълнителен лист по т.д. № 8266/2016г. ищецът е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума от 10 038. 94 лева заедно със законна лихва от 15.07.2016г., 831. 17 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева разноски за арбитражното производство.

От ищеца са представени договорът за потребителски кредит, документи по образуваното изпълнително дело, както и такива по арбитражното производство по в.а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и по делото на Софийски градски съд (издадения изпълнителен лист).

Иска се по реда на чл. 192 от ГПК да се представят в цялост препис от изпълнително дело № 20178240401174 на ЧСИ Константин Павлов, от в.а.д.

№ 6512/2016г. на арбитражния съд, препис от т.д. № 8266/2016г. на Софийски градски съд, както и препис от кредитното досие по Договор за потребителски кредит № 5006513939 от 09.05.2014г., което се намира при „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, на което дружество вземанията по договора за потребителски кредит са били цедирани.

Г. Ю. А. иска също ответникът да представи преписи от кредитното досие по друг договор за кредит, сключен между страните през 2013г. (чл. 190 от ГПК). Твърденията са, че този кредит ищецът е погасил предсрочно. При опит за предсрочно погасяване на процесния договор е било обяснено, че 2 трябва да бъдат платени всички 48 вноски, защото ищецът е бил в забава с една вноска.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва предявените искове като недопустими. Според дружеството те са предявени извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА, както и на 08.08.2018г. е извършено прехвърляне на вземанията по договора за кредит на нов кредитор – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което длъжникът е бил уведомен със съобщение, изпратено на 08.11.2018г. Във връзка с връчване на арбитражното решение ответникът се позовава на извършените процесуални действия в арбитражното производство (опити за връчване на арбитражното решение през 2016г.). Съгласно удостовереното от арбитъра решението е влязло в сила на 10.08.2016г. Действия са били извършвани и по образуваното изпълнително дело и ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно на 29.01.2018г.

При отказ е била връчена покана за доброволно изпълнение.

По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Промените в ГПК, ЗА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, не са приложими в настоящото производството. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗА, независимо дали се приеме за процесуална или материална, не предвижда обратно действие или преуреждане на възникнали материалноправни отношения между страните. Правоотношението по арбитражното споразумение е възникнало много преди влизането в сила на промените, а арбитражният процес е започнал, развил се е и е приключил с постановяване и влизане в сила на арбитражното решение по време, когато е действала старата нормативна уредба.

От ответника са представени документи от образуваното арбитражно производство, както и от изпълнителното дело – разписка за връчване на арбитражното решение и покана за доброволно изпълнение с изх. № 8438 от 29.01.2018г.

По предварителните въпроси относно допустимостта на производството 3 настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е редовна и допустима и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

То е образувано по искова молба, изходяща от легитимирано лице ответник в арбитражното производство, при спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА.

Липсва връчване на арбитражното решение в хода на арбитражното производство – представеното известие за доставяне е оформено единствено с дата на получаване на пощенската пратка – 10.08.2016г., но без никакви данни относно доставката, т.е. при какви обстоятелства е прието такова връчване.

Ненадлежно оформена е и покана за доброволно изпълнение с изх. № 8438 от 29.01.2018г., на което също се позовава ответникът във връзка с връчването на арбитражното решение. Относно връчването е приложима разпоредбата на чл.

44, ал. 1 от ГПК, съгласно която отказът да се приеме съобщение се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. В случая липсва подпис след удостоверения отказ за получаване на поканата за доброволно изпълнение от Г. Ю. А..

Същевременно поради качеството на „Профи Кредит България“ ЕООД ответник в арбитражното производство е налице правен интерес от участието му като страна и в производството по чл. 47 и сл. от ЗА. Възражението на дружеството за недопустимост на производството поради прехвърляне на вземанията по договора за кредит е неоснователно.

Следва да доказателства. бъдат приети представените от страните писмени

В настоящото производство не е спорно сключването на договора за потребителски кредит от 09.05.2014г., при което допълнително изискване на кредитно досие от цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не е необходимо.

Не е необходимо представянето на пълен препис от изпълнително дело № 20178240401174 на ЧСИ Константин Павлов. Ищецът е длъжник в производството и ако иска представянето на допълнителни документи (от значение за допустимостта на производството и основателността на 4 предявените искове), би могъл да се снабди с тях.

Това е и по отношение на искания препис от арбитражното дело.

Представено е оспореното арбитражно решение и други документи от арбитражното производство, при което изискването на арбитражното дело в цялост също не е необходимо.

При представянето на издадения от Софийски градски съд изпълнителен лист, не е необходимо и изискването в цялост на търговското дело, по което той е бил издаден.

От ответника не е оспорено сключването и на друг договор за потребителски кредит между страните, при които допълнително изискване на кредитното досие по такъв договор от ответника също не е необходимо.

Установяването на обстоятелството, че от Г. Ю. А. е сключен договор за кредит в качество му на потребител, е в доказателствена тежест на ищеца. По същество това качество не се оспорва от ответника. Възраженията са за неприложимост на чл. 47, ал. 2 от ЗА в случая, поради действието на разпоредбата във времето.

С оглед предявения при условията на евентуалност искове по чл. 47, ал.

1 от ЗА, в тежест на ищеца е да установи че са налице обстоятелства, обосноваващи отмяна на арбитражното решение. Изложените от ищеца конкретни съображения в този смисъл са основно правни (противоречие на арбитражното решение с обществения ред).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА по делото представените от страните писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания по чл. 190 от ГПК и чл. 192 от ГПК на ищеца Г. Ю. А..

Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

5

ДА се призоват страните за заседанието с препис от настоящото определение.

На Г. Ю. А. да се връчи препис от отговора на ответника с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3183308-46fc-4917-a573-1b3ae8b2ac3e