Решение № 742 от 02.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330201470 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Е. В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш серия К № 4076348 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което да е погасено правомощието на държавата по административнонаказателното правоотношение да наложи административно наказание на дееца. Оспорва фактическия извод в електронния фиш, че на мястото на извършване на нарушението е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че скоростта на автомобила е измерена в зоната на действие на пътния знак.

Поддържа при определянето на наказуемата скорост да не е отчетена максимално допустимата грешка на радара в полза на водача. Взема становище протоколът за използване на АТСС да не е надлежно попълнен.

Твърди още да не е представена снимка на разположението на използваното автоматизирано техническо средство, както и снимка на пътния знак за ограничение на скоростта, което намира за съществено процесуално нарушение. Счита, че от представения по делото снимков материал не може 1 да се установи по несъмнен начин, че измерената скорост е на посочения в ЕФ автомобил. Поддържа съществено нарушение на процедурата да е допуснато и поради липса на предварително одобрен план от директора на ОД на МВР – Пловдив за определяне на местата за осъществяване на видеоконтрол, както и поради непровеждането на обучение на служителите, боравили с техническото средство. Моли електронният фиш да бъде отменен.

Претендира разноски. С молба с вх. № 26861/21.03.2023 г. от адв. Т. Ц., с пълномощно по делото, се конкретизира самоличността на жалбоподателя, а с молба с вх. № 28695/27.03.2023 г. се поддържат жалбата и доводите по нея. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от главен *** И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба.

Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата съгласно молба с вх. № 26861/21.03.2023 г. на лист 30 от делото е подадена от Х. Е. В., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.

Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 05.12.2022 г., установено от приложената по преписката справка от АИС АНД, а жалбата е подадена на 16.12.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОД на МВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал.

8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Търговско дружество „***“ АД, ЕИК: *** било собственик на лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № ***. Жалбоподателят Х. Е. В. бил *** на ***, като имената му били вписани в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ като *** на ***.

На 12.09.2020 г. в 09:10 часа в община Марица по републикански път II2 64, на км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място, жалбоподателят Х. Е. В. управлявал лекия автомобил „Киа Сиид“ с рег. № *** със скорост от 96 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на автомобила била 90 км/ч. Управлението на процесния автомобил с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 99 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 96 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя В. в качеството му на *** на *** собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 4076348, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш било прието, че на посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26, и че това е разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В посоката на движение от гр. Пловдив към с. Труд на км 50+650 от републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64.

На 05.04.2021 г. към пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от път II-64 била поставена допълнителна табела Т2, която определяла дължина от 1 000 метра на пътния участък, за който важи забраната, въведена със знак В26.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с УРИ 6207р-11151/14.09.2020 г. се установява, че на дата 12.09.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с номера от 27201 до 27251, с начален час на работа 08:45 ч. и 3 краен час на работа 10:10 ч. и с място на контрол път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 27216 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 99 км/ч, а заснемането е извършено на 12.09.2020 г. в 09:10 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на „***“ АД, ЕИК: ***.

От справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуално състояние към 19.09.2020 г. по партидата на „***“ АД (лист 27-28 от делото) се изяснява, че *** на *** е жалбоподателят Х. Е. В..

От писма от директора на Областно пътно управление – Пловдив и схема на наличното знаково стопанство (лист 47 от делото) се изяснява, че километър 50+500 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с.

Труд се намира след кръстовище с път за „Осрам“ и магазин на „Шкода“.

Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с.

Труд към гр. Пловдив. За пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по висока от означената“ се доказва да е поставен на км 50+650 от път II-64, докато кръстовището с път за „Осрам“ се намира на км 50+590 от същия път. Установява се от постъпилата справка и че допълнителна табела Т2 (1 000 м) към пътен знак В26 (60 км/ч) е монтирана на дата 05.04.2021 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 12.09.2020 г. в 09:10 часа в община Марица по републикански път II-64 на км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят В. е управлявал лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № *** със скорост от 96 км/ч, собственост на „***“ АД, чийто *** е жалбоподателят.

Необосновано в обстоятелствената част на електронния фиш е прието нарушението да е извършено на дата 19.09.2020 г. По делото няма събрано нито едно доказателство, от което да се прави извод, че това е датата на осъществяване на деянието. От изготвения снимков материал, който съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в процеса, се установява, че деянието е извършено в 09:10 часа на 12.09.2020 г., която дата е различна от посочената в електронния фиш като дата на извършване на нарушението. Приетият по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. също е за използване на АТСС от дата 12.09.2020 г. С Разпореждане № 1659 от 09.03.2023 г. на лист 23 от делото е указано на страната, носеща доказателствената тежест в процеса, да представи доказателства за това, че движението на процесния автомобил с рег. № *** по път II-64, км 50+500 е заснето и установено именно на дата 19.09.2020 г. в 09:10 часа, както се твърди в електронния фиш, както и да бъде представено доказателство, че е съставен протокол съгласно правилата на Наредба № 4

8121з-532/12.05.2015 г. за тази употреба на мобилното АТСС тип TFR1-M с № 529. С разпореждането е определен и срок за представяне на изисканите доказателства до 31.03.2023 г. Съдебното съобщение е връчено на страната на 14.03.2021 г. Въпреки това до края на предоставения срок, а и до приключване на съдебното следствие не са ангажирани доказателства за това деянието да е извършено на 19.09.2020 г., както е прието в електронния фиш.

Правото на защита на въззиваемата страна е охранено, но последиците от процесуалната й пасивност следва да останат в нея тежест.

При тези факти съдът формира фактическите си изводи единствено на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. От тях се установява, че деянието е извършено на 12.09.2020 г., тоест на различна дата от посочената в електронния фиш. Този порок е съществен и не може да бъде отстранен чрез правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като приемането на различна дата на осъществяване на деянието би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Неправилно определената дата на извършване на деянието налага отмяна на електронния фиш, като този процесуален недостатък е съществен, неотстраним, пряко рефлектира върху упражняването на правото на защита, доколкото до момента жалбоподателят се е защитавал за различна дата, както и има значение за възможността да се формира сила на пресъдено нещо за конкретното деяние.

На следващо място налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. Прието е в обстоятелствената му част, че на процесния пътен участък км 50+500 от път II-64 и в посока от гр. Пловдив към с. Труд разрешената максимална скорост за движение за водачите на пътни превозни средства да е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован, тъй като е оборен от събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на процесния автомобил е от гр. Пловдив към с. Труд, следователно той се е движил в посока по намаляване на километража на пътя. От приетата като писмено доказателство справка от стопанина на пътя /Областно пътно управление – Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението /км 50+500 от път II-64/ е имало поставен пътен знак В26. За този знак се доказа да е въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и че конкретното му местоположение е на републикански път II-64, км 50+650.