Решение № 43 от 13.05.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Сливен , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500159 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260356/18.12.2020г. по гр.д.

№3894/2019г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Н. Т. Т. да заплати на С. Б.

Т., както следва: сумата от 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия на Н.Т., изразяващи се в подаването от нея на 10.07.2014г. пред СлРС писмена декларация, която по силата на закон /чл.9 ЗЗДН/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства и в която тя е потвърдила неистина, като заявила, че на 07.07.2014г. брат й С.Т. и съпругата му С. много силно удряли с твърд предмет по външната страна на дома й, С. имал малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си отправяли закани и заплахи към нея и сина й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 152,24лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 500лв. за периода от 12.06.2016г. до 12.07.2019г. С Решението са отхвърлени като неоснователни главния и акцесорния иск над уважените до пълните претендирани размери, съответно от 3000лв.

- главния и 913,32лв. – акцесорния. Присъдени са по съразмерност разноски на ищцата.

Ответницата е осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса – в тази част в диспозитива на решението има допусната ОФГ, за отстраняването на която е 1 своевременно подадена молба от С.Т., но СлРС е пропуснал да се произнесе.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство Н. Т. Т. чрез адв. Д.Х. от САК и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в неговата осъдителна част.

В жалбата си въззивницата Н.Т. чрез пълномощника адв. Д.Х. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че районният съд не се съобразил с подадената от адв. Х. молба за отлагане на съдебното заседания по делото, поради обективна невъзможност да се яви, като независимо от даденото й по повод предходна молба указание за даване ход на делото, следвало да отложи делото. По този начин било накърнено правото й на адвокатска защита, както и правата на адвоката.

Съдът допуснал и нарушение, като още с определението за насрочване отказал да допусне до разпит двама свидетели, а допуснал трима свидетели на ищцата. Твърди, че съдът е приложил неправилно и материалния закон. Счита, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на претенцията си по чл.45 от ЗЗД. Не ставало ясно как съдът е стигнал до извода за причинено непозволено увреждане и какви вреди са претърпени.

Нямало представени медицински документи и нямало искане от ищцата за извършване на медицинска експертиза. Останало недоказано твърдението, че именно нейното противоправно поведение е причина за причиняване на неимуществени вреди на ищцата. Ищцата била с влошена нервна система още преди 10.07.2014г. С оглед изложеното, въззвницата моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което отхвърли изцяло предявените срещу нея искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Б. Т..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата С.Т. – ищца в първоинстанционното производство, се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно в обжалваната му част и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни контрааргументи на доводите на въззивника, развити с въззивната жалба.

Посочва, че съдът е дал възможност на ответницата – въззивница да участва в производството като няколко пъти отлагал съдебните заседания, но тя не се явила на 2 нито едно от тях. Неоснователно било твърдението за нарушаване правата на адв. Х., тъй като тя имала право да преупълномощи друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно. Адвоката следва да отстоява законните интереси на клиента и да ги поставя над своите интереси и над интересите на своите близки и колеги.

Определението за неуважаване на доказателственото искане за разпит на двама свидетели намира за законосъобразно. Показанията на разпитаните свидетели били безпротиворечиви, логични и последователно и правилно били кредитирани от районния съд. Посочва, че районният съд е допуснал ОФГ в диспозитива при осъждането за заплащане на дължимата държавна такса, като е записал имената на С.Т., вместо тези на Н.Т. и моли съда да изправи грешката. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

По направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства въззивния съд се е произнесъл с определението си по чл.267, ал.1 от ГПК, като е оставил същите без уважение.

В с.з., въззивницата Н. Т. Т. , редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалния й представител по пълномощие адв. Д.Х. от САК, която поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивницата С. Б. Т., редовно призована, се явява лично. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа изложените в отговора съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния и въззивния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно в обжалваната част.

3

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата С.Т. в резултат на извършено от страна на ответницата Н.Т. престъпление по чл.313, ал.1 от НК, в размер на 3000лв., с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 10.07.2016г. до 10.07.2019г в размер на 913,32лв., с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че не са налице твърдените от въззивницата процесуални нарушения, свързани с даване ход и разглеждане на делото при неявяване на пълномощника й. Напротив, първоинстанционният съд три последователни пъти не е давал ход и е отлагал разглеждането на делото по молба на ответницата и пълномощника й адв. Х., свързана с епидемиологичната обстановка в страната и личните ангажименти и притеснения на адвоката. В проведеното о.с.з. на 20.11.2020г. съдът правилно, в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон е дал ход на делото, като пречки за ответницата да се яви лично не са били налице, а основанията на пълномощника й /без представено по делото пред СлРС пълномощно/ не са били неотстраними препятствия, като е имало достатъчен период от време за организиране защитата на ответницата, в т.ч. и преупълномощаването на друг адвокат.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

4

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.3 от НПК тези разпоредби се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и двадесет и девета – решаване на делото със споразумение, а съгл. чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Поради това, с оглед протоколно определение от 04.04.2018г. по НОХД №413/2018г. на Сливенски районен съд, съдът приема за безспорно установено извършването на деянието, противоправността му и вината на ответницата Н.Т. – подаването от нея на 10.07.2014г. пред СлРС писмена декларация, която по силата на закон /чл.9 , ал.3 от ЗЗДН/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства и в която тя е потвърдила неистина, като заявила, че на 07.07.2014г. брат й С.Т. и съпругата му С. много силно удряли с твърд предмет по външната страна на дома й, С. имал малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си отправяли закани и заплахи към нея и сина й, заявила, че дошлите полицаи заварили брат й и съпругата му да думкат и крещят пред вратата й – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

С оглед посочените, като установени на база прилагане разпоредбата на чл.300 от ГПК, обстоятелства, остава по делото да бъде установена причинената вследствие на престъпното деяние вреда и причинната връзка между нея и деянието. В тази насока, въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо съС.ие. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се твърдят причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засегнати чест, достойнство, добро име, стрес, притеснения, терзания, болки и страдания, унижение, неудобство, понижено самочувствие, нервно напрежение, нарушаване нормалния ритъм на живот, ограничаване контакти с приятели, роднини, колеги и близки хора, затруднения в общуването, семейни проблеми, загуба на житейска и работна мотивация, загуба на апетит, психически стрес.