Решение № 4603 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4603 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505616 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „С.А.“ ЕАД, чрез адв. Д., срещу решение № 5176/01.03.2022г. постановено по гр.д. № 51724/2021г. по описа на СРС, 128-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца А. Т. Д. срещу предпочитания ответник „С.А.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 22.12.2017г. ПТП, в гр. София, виновно причинено от В. А. А., като водач на автобус марка „МАН“, модел „Лион“, с рег. № СВ *******, ведно със законната лихва от 03.09.2021г. до окончателното погасяване и за сумата 3 755.56 лева, представляваща законна лихва за периода от 22.12.2017г. до 03.09.2021г. и на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят поддържа необоснованост на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. По делото било установено, че след инцидента ищецът А. Т. Д. отишла на училище. Майка й я взела от училище и я завела в болница, където левият й лакът бил гипсиран. Гипсът стоял 20 дни, а възстановяването продължило два месеца. Ищецът ходила на училище, без да посещава часовете по физическо възпитание в продължение на 6 месеца.

Образователният процес не бил прекъснат и в момента ищецът използвала ръката си.

Установено било, че изпитвала страх да пресича сама на мястото на инцидента по път 1 за училище, поради което предичала със съученички. По заявените съображения намира присъденият от СРС размер на обезщетението за прекомерен и моли за отмяна на постановеното решение в обжалваните части и намаляване на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съответно - и на обезщетението за забава за плащането на същата главница. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. Т. Д. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира, че правилно СРС определил по реда на чл. 52 ЗЗД размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като съобразил установените по делото факти и обществените критерии за справедливост. Излага подробни съображения в тази връзка. Позовава се на съдебна практика по сходни казуси. Моли първоинстанционно решение в обжалваните части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Евентуалният ответник В. А. А. не е заявил писмено становище по въззивната жалба на предпочитания ответник „С.А.“ ЕАД. В хода на въззивното производство поддържа изложените от предпочитания ответник възражения.

Помагачът му в процеса ЗАД „ОЗК-Застраховане“ заявява становище за основателност на наведените с въззивната жалба оплаквания, като твърди, че пострадалата пешеходка с поведението си станала причина за настъпването на вредоносния резултат.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Искът на ищеца А. Т. Д. срещу предпочитания ответник „С.А.“ ЕАД е такъв с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за причинени й от евентуалния ответник В. А.

А. вреди, който при изпълнение на трудовите си задължения като шофьор на автобус при работодателя си и предпочитан ответник „С.А.“ ЕАД, на 22.12.2017г., в гр. София, виновно причинил ПТП, при което пострадала ищецът-пешеходец.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди действия или бездействия. Вината на работника/служителя се презумира – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а ответникът носи отговорност, дори при форма на вината непредпазливост.

За да е основателен предявеният иск е необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие 2 или бездействие от страна на лице, на което ответникът е възложил извършване на някаква работа и причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

По делото няма спор, че предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на предпочитания ответник „С.А.“ ЕАД са налице – ищецът А. Т. Д. претърпяла неимуществени вреди в причинна връзка с виновно противоправно поведение на лицето В. А. А. (евентуален ответник по делото), комуто предпочитаният ответник „С.А.“ ЕАД възложил работа. Същите обстоятелства се установяват и от съдържанието на представения по делото протокол от 14.01.2021г. по НОХД № 424/2021г. по описа на СРС, 3-и състав, видно от което наказателният съд одобрил споразумение, с което евентуалният ответник В. А. А. се признал за виновен за това, че на 22.12.2017г., в гр. София, при управление на автобус марка „МАН“, модел „Лион“, с рег. № СВ *******, движещ се по линия № 305 на Столичния градски транспорт, по бул. „Ситняково“, с посока на движение от ул. „Златево“ към ул. „Оборище“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 120, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на ППС е длъжен: т. 2. след подаване на светлинен сигнал, който му разрешава преминаването, да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, като при приближаване към пешеходна пътека, маркирана с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП и регулирана със светофарна уредба, не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо неговата посока на движение пешеходка А. Т. Д. и реализирал ПТП със същата, при което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК – лезия на колатералната връзка на лакътната кост в лакътната става, авулзио (изтръгване, откъсване) на парче от раменната кост в долната част, фрактура на коронидния израстък на лакътната кост, което причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

По силата на чл. 300 ГПК споразумението, одобрено от наказателния съд, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В доказателствена тежест на въвелия възражението за съпричиняване ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава възражението си за съпричиняване. Възраженията на ответника не се установяват от никое от доказателствата по делото. Напротив - от показанията на свидетелите-очевидци Р.И. и И.И. категорично се установява, че пострадалата Аександра Д. предприела пресичане на пешеходната пътека при зелен сигнал на светофара.

3

Предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав са възраженията на предпочитания ответник за неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение по предявения иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Ето защо настоящият съдебен състав изследва единствено вида и обема на причинените на ищеца вреди и общественооправдания размер за тяхното съответно овъзмездяване.

Настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението на ищеца А. Т. Д. за неимуществени вреди, правилно е определен от СРС съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, в размер на сумата 10 000 лева.

При определяне на този размер на обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид характера и степента на получените увреди от ищеца, установени от писмените доказателства по делото.

От акта на наказателния съд се установяват получените от ищеца телесни увреди с медикобиологичните характеристики на средна телесна повреда, а именно: лезия на колатералната връзка на лакътната кост в лакътната става, авулзио (изтръгване, откъсване) на парче от раменната кост в долната част, фрактура на коронидния израстък на лакътната кост, което причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Същите увреди се установяват и от медицинската документация по делото.

Видно от съдържанието на лист за преглед, съставен в УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ ЕАД в деня на инцидента, пациентът Д. се явила при д-р Д. в 13.55 часа.

Установена била лезия (разкъсване) на колатералната връзка на лакътната кост в лакътната става, авулзио в раменната кост и фрактура на коронидния израстък на лакътната кост. В полето за терапия е отбелязано гипсова имобилизация за 25 дни.

Видно от представения по делото амбулаторен лист от 18.01.2018г., към същата дата имобилизацията била снета, а пациентът била насочена за физиолечение. Било й препоръчано да бъде освободена от часовете по физическо възпитание през учебната 2017г./2018г. По делото е представен и протокол на медицинска комисия ЛКК, съставен на 26.01.2018г. с мнение за освобождаване на ищеца от физически занимания за учебната 2018г. и заповед на директора на 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ от 08.02.2018г., съобразно която въз основа на същия протокол и молба на радител, ищецът била освободена от занятията по ФВС за учебната 2017г./2018г.

От съдържанието на амбулаторен лист от 19.02.2018г. се установява, че ищецът преминала медицински рехабилитационни процедури – индивидуална ЛФК и електролечение, като в полето анамнеза било отразено, че същата продължава да изпитва болки в лакътната става, засилващи се при физическо усилие. В полето за обективно състояние е записано, че у ищеца се установява болезнена неограничена флексия и екстензия в лакетната става, палапторна болезненост в областта на 4 олекранона и по хода на екстензорите на предмишницата. Насочена била за физиотерапия.

Установените увреди на ищеца Д. се потвърждават и от гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на свидетелите О.А., Р.И. и И.И..

Св. Р.И. – приятелка и съученичка на пострадалата, била очевидец на инцидента.

Свидетелят Р.И. и близначката й И. отвели ударената от автобуса А. към тротоара.

Всички били стреснати и в шок. Трите приятелки се придвижили до училището, а А. се обадила на майка си. След инцидента двете сестри подкрепяли приятелката си А., помагали й да се справи с преживяното, носили й чантата, помагали й в училище.

Св. И.И. – приятелка и съученичка на ищеца, сестра на св. Р.И., излага, че след удара А. паднала. Свидетелят й събрала вещите, очилата, раницата, а сестра й Р. й помогнала да стане. Децата не се сетили да извикат линейка или полиция. Върнали се на тротоара, изчакали да светне зелено и се придвижили до училище. Били изплашени, ревяли. В първия момент А. казала, че нищо не я боли, но после в училището се оплакала от болки в лакътя. След като била гипсирана ръката двете сестри й помагали с раницата.

Свидетелят А. – майка на пострадалата излага, че всеки ден дъщеря й се срещала със съученичките си в 12.00 часа и заедно отивали на училище. На 22.12.2017г. ищецът позвънила на майка си в 12.30 часа й й съобщила, че била блъсната от рейс. Била се придвижила с приятелките си до училището. Когато св. А. пристигнала, ръката на дъщеря й вече се подувала и била силно болезнена. Свидетелят завела дъщеря си в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД. Детето още изпитвало силни болки в ръката. В болницата травмите й били установени, а левият й лакът – гипсиран. Прибрали се вкъщи. Ищецът пак изпитвала болки, но не така силни. Много й било неудобно да спи и това бил най-големият проблем. Ръката й била обездвижена с имобилизацията за 20 дни. След свалянето на гипса ищецът не можела много да си вдига ръката и я държала свита в лакътя. Повече от два месеца ходила на рехабилитация за раздвижване.