Решение № 905 от 20.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Благоевград, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101598 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. С. Т., ЕГН ********** против Л.

Х. М..

Навежда се в молбата, че на 16.06.2023 г. около 14:00 часа, А. Т. се намирал на ул.

,**********“ в град Благоевград. Той става свидетел как един мъж и една жена, стоят изнервени пред лекият си автомобил с per. № **********, който има поставена „скоба“ и чакат служителите на "ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД" ЕООД, ЕИК: 200181086 да пристигнат да им премахнат поставената „скоба“. Хората споделят на А. Т., че от близо един час провеждат разговори със служителите на дружеството, които след като са дошли са отказали да издадат какъвто и да е документ, удостоверяващ нарушението и са си тръгнали без да премахнат поставената скоба, въпреки заплащането на глобата. Споделят, че двамата служители са се държали изключително грубо и арогантно спрямо тях и няколко пъти са си тръгвали и са се връщали на ул. **********, като на мястото дори е пристигнал и полицейски патрул на ОД МВР Благоевград.

Твърди се, че докато А. Т. бил там, пристигнали отново двамата служители на „паркинги и гаражи“ със служебния си автомобил. Твърди се, че А. Т. заснема с мобилния си телефон момента на премахване на скобата и в този момент към него са отправени няколко позорни и обидни реплики от Л. М., изказани на публично място, а именно: - още н а 01:08 минута се чува, че служителят на общинското дружество, Л. М. се обръща към ищеца и казва -.. **********. Навежда се довод, че е крайно обидния и позорящ смисъл на тази реплика, като с интонацията на изричане на тези думи директно обвинява А. Т., че мирише, което е заявено с цел да обиди и унижи ищеца. Твърди се, че след отговор на 1 ищеца с - „ Така ли? “,на 01:11 минута ответникът отново обижда ищеца „ От по-далечко, че ********** “. Навежда се, че на 01:23 минута Л. М. продължава да обижда и унижава ищеца с думите -. . Трепери ти устичката, коте!“. Прави се довод, че треперенето на устата е използван израз затова, че ищецът е в стресова ситуация и има страх от ответника, още повече, че обръщението, което използва М. е изключително унизително с думата „коте“. Навежда се, че освен направените квалификации, встъпителната реплика при започване на разговор се състои в умалителен и унизяващ израз за достойнството на всеки уважаващ себе си мъж, ответника обижда ищеца на публично място пред множество хора, като на тези обиди, А. Т. единствено и само отговаря на 01:38 минута - „ще се научите да не бутате хората", които действия те по-рано са извършили срещу самият него.

Поддържа се, че на 01:37 минута обидите продължават спрямо ищеца - .Казах ти, че **********, бе. **********. Бегай на някъде, **********“. Прави се довод, че повтарянето отново на думата „**********“ означава, че ответникът безспорно иска да затвърди и да унижи ищеца, да го накара да се засрами от себе си и да го злепостави пред присъстващите граждани, което се затвърждавало и с използването на обръщението към Т., а именно на израза - „БЕ“. Поддържа се, че засилването на тези обидите е и с добавянето на - ,**********\ Съгласно Многотомния речник на българския език на БАН, който е найголемият и представителен тълковен речник на българския език думата "**********" означава: Название на три вида хищни бозайници от семейство порови, които имат удължено дребно гъвкаво тяло, ценна кожа, издават силна неприятна миризма и се хранят с мишки, птици, яйца и др. И израза > Мириша (смърдя, воня) на (като) **********. Разг.

Неодобр. Мириша силно и неприятно.

Твърди се, че след това ответникът му разпорежда - „бегай на някъде“ и го обижда като го определя като „**********“. Прави се довод, че думата „**********” означава: с**********; 2. обидно и принизяващо определение — показва силно пренебрежителното отношение към обекта; също и в директно обръщение. 1. Я марш оттук бе, **********! / Фани се изкъпи бе, **********! . Поддържа се, че двете думи и техните значения са безспорно негативни и приписват качества, които се осъждат от общоприетия обществен морал, след което ответникът затвърждава и продължава да обижда.

Поддържа се, че на 01:40 минута - „**********!“ и „**********! **********!“, изразите касаят пряко личността на ищеца и са отправени лично към него. С обидните думи ответникът дал своята негативна оценка за А. Т. под формата на епитетите, квалификации, сравнения, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на ищеца и се обективират с такава цел. Тези изрази са унизителени по своя смисъл за достойнството и честта на ищеца.

Навежда се, че гореописаното публично нанасяне на обиди е накърнило честта и достойнството на ищеца А. Т., което го е накарало да се чувства публично унизен. Това обосновава и правния му интерес да потърси обезщетение по справедливост за причинените му неимуществени вреди в настоящия процес.

Прави се довод, че непосредствено след проведения разговор между ответника и 2 ищеца, Т. се е почувствал унизен и обиден от непровокираната вербална агресия по негов адрес и публична провокация. Той споделил с близките си изненадата, разочарованието и преживяните негативни емоции от грубия и арогантен език по негов адрес, който ответникът е проявил към него на улица „**********в“ в гр. Благоевград.

Твърди се, че разговорът между ищеца и ответника е станал тема на дискусия сред обществеността в гр. Благоевград, като това било източник на срам, унижение и негативни емоции за ищеца.

Поддържа се, че цялостният негативен контекст, в който е поставено името на А. Т. и употребените в процесния разговор средства и твърдения са неверни, позорящи и увреждащи както публичната репутация на ищеца, така и личната му чест и достойнство.

Тези неимуществени права са трайно закрепени в нормативни актове от най-висока степен, които регулират обществените отношения на територията на Република България - в чл. 32, ал. 1 от Конституцията (КРБ) и в чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Сочи се, че съгласно чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС, която прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Тази нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, както и злонамерено да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността те да бъдат отстоявани. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Свободата на изразяване не е абсолютно право. Това е общ принцип на правния отрасъл занимаващ се с човешките права, открит както в инструментите на ООН, така и в Европейската конвенция (член 17), че правата на човека не могат да се упражняват по начин, който нарушава правата на другите. Както член 19 от МПГГ1П, така и член 10 от ЕКГТЧ излагат редица цели, за които свободата на изразяване може да бъде ограничена. В тази връзка, член 19 от Международен пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. ДВ, бр. 60 от 1970 г.

Поддържа се, че са изнесени неверни и вредящи злоумишлено на доброто име на ищеца обидни, клеветнически и позорни твърдения по негов адрес, като в следствие на позорните злословия, станали достояние на неограничен брой хора, са причинили сериозна обида на А. Т. и са навредили на репутацията му, след като са изказани на публично място, както и на мястото на което живее, поради което претендира обезщетение, като компенсация на нанесените му нематериални вреди.

Твърди се, че на база изложеното, е уронена репутацията на ищеца в публичната среда. Изнесените позорни и неистински факти, дълбоко унижават и накърняват личността му. Така казаните обиди, са причинили терзания и безпокойство, както и интензивни, продължителни емоции на стрес и тревожност. Те са предизвикали смут и възмущение у ищеца, което е довело до чувство на унижение. Обидите са се отразили върху авторитета му.

3

Той започнал да се срамува от себе си и да се притеснява когато излиза със семейството си и с приятелите си в града. Постоянно имал усещане, че когато е по улиците на града хората се обръщат и го гледат и го смятат за „**********“ и „**********“. Поради тази причина той е ограничил социалните си контакти, затворил се в себе си, престанал е да се храни, сънят му станал неспокоен, започнал е да се буди често през нощта. В работата си станал разсеян, загубил е мотивация да се труди. Появило се треперене на ръцете когато вижда служебен автомобил на "ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД" ЕООД. Твърди се, че това състояние продължава и към настоящия момент, симптомите не отшумяват два месеца покъсно.

Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати сумата в размер на 1800.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болка, страдание, унижение и стрес, в резултат на нанесената на 16.06.2023 г. обида, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и претендира сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва предявения иск.

Ответникът оспорва, че е извършил соченото в обстоятелствената част на исковата молба непозволено увреждане, изразяващо се в отправени от негова страна към ищеца „обидни“ изрази: „**********; „Трепери ти устичката, коте!“; “Казах ти, че **********, бе **********! Бегай на некъде, **********!“, което ищецът възприема като изрази, отправени към него, които по своето съдържание засягат честта и достойнството му и са унизителни за честта и достойнството му.

Сочи се, изложените в обстоятелствената част на ИМ твърдения за противоправно поведение на ответника към ищеца, категорично не отговаря на обективната действителност.

Навежда се, че на 16.06.23 г. ответника и Петър Георгиев, като служители на ОД „Паркинги и гаражи“ ЕООД, получили сигнал от диспечера за нарушител, неправилно паркирал в района на ул. „**********“. Изпълнявайки задълженията си, поставили устройството „скоба“ на автомобила, който бил паркиран без да има необходимия касов бон за заплатен лично или чрез sms престой в „синя зона“.

Навежда се, че след като получили ново обаждане, че водачът на автомобила се е свързал с диспечера на фирмата и трябва да освободят автомобила, като за това заплати съответната глоба, екипът отишъл на място, като водачът бил придружаван от жена, която се представила за адвокат и се опитала да влезе в спор със служителите.

Поддържа се, че на мястото бил и А. Т., който познават от 09.12.2022 г. по повод случай на репатриране на неправилно паркиран автомобил, собственост на баща му, при който случай Т. бил задържан от органите на 01.РУ - Благоевград, а впоследствие след негова жалба срещу задържането му, били разпитвани като свидетели в съдебно производство в P C - Благоевград, а действията на полицейските служители от 01 РУ 4 Благоевград, били потвърдени като законосъобразни от Районен съд - Благоевград.

Навежда се, че когато отново отишли на място на ул. „**********“, Т. бил там, но около неправилно паркиралия автомобил имало и други хора. Т. непрекъснато снимал с личния си телефон, въпреки, че нямал нищо общо с водача на автомобила и със самия автомобил.

Твърди се, че през цялото време, Т. се намесвал в разговора им, воден между ответника и водача на автомобила, и с думи и действия се опитвал да ги провокира.

Навежда се, че Т. мотивирал и водачът на автомобила и придружаващата го жена, да извършат проверка в Община - Благоевград, улицата на която били паркирали има ли статут на улица, има ли издаден акт 16, като и тези въпроси задавал непрекъснато към служителите.

Навежда се, че с действията си в продължение на няколко месеца - след 09.12.2022 г. и след разпита им по делото, в качеството им на свидетели, образувано по негова жалба, Т. непрекъснато изготвял видеозаписи с участие на служители на ОД „Паркинги и гаражи“ ЕООД, дискредитира дружеството, но и самите служители, а и лично ответника, тъй като всички заснети видеоклипове разпространява чрез социалните мрежи в интернет и ги прави достояние на хиляди граждани, а коментарите от него, придружаващи тези клипове, са повече от обидни. Твърди се, че не веднъж ответника е изразявал несъгласие с това Т. да го снима и да пречи на изпълнение на служебните му задължения, тъй като не е обществена личност, а служител, изпълняващ задълженията си, поради което заснемането на лицето му и разпространяването на тези записи в интернет пространството, е абсолютно противозаконно. Твърди се, че за всички тези действия ответника е уведомил с докладна Управителя на дружеството, в което работи, тъй като с действията си на работното му място, по време на изпълнение на служебните му задължения, Т. му пречи да ги изпълнява.