Решение № 202 от 27.12.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Харманли, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20235630200665 по описа за 2023 година

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателя Министерство на отбраната на Република България гр.София , представлявано от Т.Т – Министър на отбраната обжалва Наказателно постановление № НЯСС-131/06.Х.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. В жалбата са изложени съображения, че неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като се твърди, че тя следва да бъде насочена към юридическото лице в чието управление били описаните имоти. Счита се, че постановлението е незаконосъобразно, като е направено възражение за неспазване на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Моли съда да постанови решение с което отмени изцяло обжалваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител - М. П. -държавен експерт - юрист, която поддържа изцяло подадената жалба.

Административно наказващия орган - Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован за съдебно заседание - не се представлява. В Становище вх.№ 772/ 29.І.2024г. – депозирано преди съдебно заседание, процесуалния представител на наказващия орган са изложено съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното постановление.

Районна прокуратура Хасково ТО Харманли, редовно призована - не се представлява и не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № НЯСС-131/06.Х.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 09-005/ 11.ІV.2023г. на Министерство на отбраната ЕИК ...... , със седалище и адрес на управление гр. София ул. ......, представлявано от ТДТ – Министър на отбраната, на основание чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 201 ал.12 и чл.

1

200ал.1 т.39 от Закон за водите е наложено административно наказание „ Имуществена санкция“ общо вразмер на 2000лв. по 1000лв. за всяко от нарушенията описани в обстоятелствената част на постановлението за неизпълнение на задълженията по чл. 190а ал.

2 вр. чл. 190 а ал.1 т.3 от Закон за водите, а именно че не са изпълнени от собственика на язовир „Добрева кория“, задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 0902-260/ 14.VІІІ.2022г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: 1. „Да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена“, със срок на изпълнение 30.ХІ.2022г. и 2. „Да се възстанови и осигури пропускната способност на основния изпускател“, със срок на изпълнение 30.ХІ.2022г.

В Акт за установяване на административно нарушение акт № 09-005/ 11.ІV.2023г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство в качеството на свидетели се разпитаха служителите на РИОСВ гр. Хасково: Т. И. Т.- актосъставител и А. К.К - свидетел по акта.

От показанията на свидетелите се установяват обстоятелствата, установени при извършената от тях проверка на съоръжението собственост на жалбоподателя и подробно описани в съставения от св. Т. акт за установяване на административно нарушение. От показанията на свидетелите се установява, че самият АУАН е съставен след извършена повторна проверка и след връчена покана за явяване в Главна дирекция „Надзор на язовирните и съоръженията към тях“. Процесния акт бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, на когото бил предявен за подпис и подписан от него без възражения.

В хода на производството по искане на жалбопадателя е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че процесния воден обект не може да се третира като язовир, тъй като не съответства на дефиницията за такъв дадена §1 т.94 от Допълнителните разпоредби на Закон за водите, а се отнася към категорията „повърхностно водно тяло“ – водоем по смисъла на §1 т.49 от ДР на закона, тъй като няма основен изпускател и водосбор (събирателни деривации). В съдебно заседание вещото лице пояснява, че обекта не се намира на река или дере. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че водата в обекта се пълни от ограждащите го склонове. По отношение на основния изпускател на обекта експерта установява, че той е с големина Ф100, което е прекалена малък размер на язовир. Целта на обекта била да съхранява вода за поливни нужди, като с директни тръби се отвеждала водата за напояване на градините на селото.

Заключението на вещото лице изцяло се кредитира от настоящия съдебния състав, като го намира за обективно, достоверно - основано на приложените по делото писмени доказателства и оглед на място и компетентно изготвено - вещото лице притежава нужната компетентност. Не на последно място заключението на вещото лице не се оспорва от страните.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от Закон за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.ХІ.2023г. - видно от представената и приета като доказателство „Известие за доставяне“, а жалбата е постъпила пред административно наказващи орган на 16.ХІ.2023г. – вх.№ 85-03-143(1)/ 16.ХІ.2023г. - изпратена по пощата на 15.ХІ.2023г. Като подадена в законоустановения срок, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава ІІІ на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални по-роци, водещи до отмяната му .

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- Т. И. Т. в качеството и на главен специалист в ГД „Надзор на язовирните и съоръженията към тях“ при ДАМТН гр.

София и в рамките на правомощията предоставени от Закон за водите. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, 2 предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

След извършената проверка на 17.І.2023г.жалбоподателя е поканен да се яви на 11.ІV.2023г., на основание чл. 40 ал.1 от ЗАНН при административно наказващия орган ,за съставяне на акта. Поканата е връчена на 20.ІІІ.2023г. - видно от обратна разписката - приета като доказателство по делото. Процесния АУАН е съставен на 11.ІV.2024г. в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, като ме у предявен срещу подпис в деня на съставянето му.

Издаденото въз основа на акта, наказателното постановление № НЯСС131/06.Х.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е издадено от компетентен орган - съобразно нормата на чл.201 ал.12 от Закон за водите.

Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.

Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

Според настоящия съдебен състав неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. За да е налице такава отговорност следва да се установи по категоричен и безспорен начин: че жалбоподателя е собственик на обекта който е проверен; обекта има характеристиките на язовир и че не са изпълнени дадените от компетентните органи предписания.

В производството не се спори, а от приобщените писмени доказателства ( Актове за публична държавна собственост № 2511, 2512 и 2513 от 05.VІІ.2023г., Скици на поземлените имоти , Заповед на Министъра на отбраната на Република България № 3С-2053/ 30.VІ.2012г. ) се установява, че процесния обект е собственост на Министерство на отбраната на Република България, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За водностопанско, хидромелиоративно съоръжение.

По делото обаче не се установи вида на проверявания обект като язовир по смисъла на легалната дефиниция на §1 т.94 от Допълнителните разпоредби на Закон за водите. Дефиницията за „язовир“ определя обекта като водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.

Видно от приобщеното заключение на съдебно техническата експертиза проверявания обект не отговаря на изстиванията на закона за „язовир“ тъй като няма основен изпускател и водосбор (събирателни деривации) - той не се намира на река или дере, а водата се пълни от ограждащите го склонове.

Съгласно установената практика на ВАС ( Решение № 5470/29.ІV.2021г. по адм. д. № 10646/2020г., Решение № 11406/10.ХІ.2021г. по адм. д № 13429/2020г. и Решение № 11562/15.ХІ.2021г. по адм. д. № 85/2021г., на ІІІ отд.), определението на язовира като водностопанска система по смисъла на §1 т.94 от ДР на Закон за водите, тази система следва да включва множество обекти и връзки между тях, разглеждани като едно цяло, като липсата на някой от посочените елементи препятства възможността обекта да бъде определен като язовир.

С оглед на изложеното, описания съответно в констативните протоколи, процесния АУАН и обжалваното наказателно постановление обект не представлява „язовир“ по приложимите материалноправни норми. Неговия вид и съС.ие го класифицира като „повърхностно водно тяло“ по §1 т.59 от ДР на Закон за водите, т.е. като елемент от повърхностните води във вид на водоем.

По изложените съображения настоящия съдебен състав счита , че обжалваното наказателно постановление са явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора и предвидената възможност за това в разпоредбата на чл.63д ал.1 и ал.3 от ЗАНН , следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя, който е юридическо лице, за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за възнаграждение за упълномощения процесуален представител и внесен депозит за вещо лице. Размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в рамките, предвидени в чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ 3 и с оглед процесуалното поведение на процесуалния представител – явяванията му в съдебно заседание и изготвените писмени бележка. С оглед на изложеното, съдът счита че следва да присъди сумата от 120лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 447.84лв. – депозит за вещо лице или общо 567.84лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № НЯСС-131/06.Х.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 09005/ 11.ІV.2023г., с което на Министерство на отбраната ЕИК ...... , със седалище и адрес на управление гр. София ул. ......, представлявано от ТДТ – Министър на отбраната, на основание чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 201 ал.12 и чл. 200ал.1 т.39 от Закон за водите е наложено административно наказание „ Имуществена санкция“ общо вразмер на 2000лв. по 1000лв. за всяко от нарушенията описани в обстоятелствената част на постановлението за неизпълнение на задълженията по чл. 190а ал. 2 вр. чл. 190 а ал.1 т.3 от Закон за водите, а именно че не са изпълнени от собственика на язовир „Добрева кория“, задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 0902-260/ 14.VІІІ.2022г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: 1. „Да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена“, със срок на изпълнение 30.ХІ.2022г. и 2. „Да се възстанови и осигури пропускната способност на основния изпускател“, със срок на изпълнение 30.ХІ.2022г.