Решение № 1553 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1553 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330119054 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Т. Т. против А. П. Д. обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- за осъждане на ответника на основание чл. 57, ал. 1 СК да заплати на ищцата сумата от 4 144 лв. (определена след прието изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер на основание чл. 214 ГПК с Определение от 23.01.2024 г.), представляваща наемно възнаграждение за периода от 01.11.2019 г. до 30.12.2022 г., дължимо за ¼ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ***., представляващ семейно жилище, предоставено за ползване на ответника с Решение № 3372/19.12.2009 г. по гр.д. № 13586/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

- за осъждане на ответника на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на ищцата сумата от 4 144 лв. (определена след прието изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер на основание чл. 214 ГПК с Определение от 23.01.2024 г.), представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на ¼ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № .... за периода от 1

01.11.2019 г. до 30.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, който иск е предявен при условията на евентуалност.

С Определение № 6132/30.05.2023 г. производството по делото е прекратено частта му по отношение на предявения от Д. Т. Т., ЕГН **********, против А. П. Д., ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечен наем в размер на сумата от 100 лв. за ползването от ответника на за ¼ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ...., представляващ семейно жилище, платим на 5-то число на всеки текущ месец, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на изменение на обстоятелствата, ведно със законна лихва върху всяко просрочено плащане, считано от изпадане на ответника в забава до окончателното му изплащане, както и в частта му по отношение на предявения от Д. Т. Т., ЕГН **********, против А. П. Д., ЕГН **********, иск за осъждане на ответника да заплаща на ищцата сумата от 100 лв. на месец за лишаване на ищцата от ползването на ¼ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ....., платими на 5-то число на всеки текущ месец, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на изменение на обстоятелствата, ведно със законна лихва върху всяко просрочено плащане, считано от изпадане на ответника в забава до окончателното му изплащане, който иск е предявен при условията на евентуалност.

Ищцата твърди, че с Решение № 3372/19.12.2009 г. по гр.д. № 13586/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 19.12.2009 г., е прекратен бракът й, сключен с А. П. Д.. Твърди, че ответникът е придобил ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № .... с площ от 98, 30 кв.м., находящ се в гр. ...., ведно с прилежащите изба № ., таван № . и 0,697 % ид.ч. от общите части на сградата, които последният е придобил по наследство по закон и наследство по завещание. Сочи, че впоследствие ответникът е придобил и останалата ½ ид.ч. от процесния апартамент по силата на договор за доброволна делба, сключен с Л. А. Д., с който договор ответникът е заплатил равностойността на дела на другия съделител. Твърди, че договорът за доброволна делба е сключен по време на брака между страните, като придобитата ½ ид.ч. чрез наплащане при извършена доброволна делба попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), поради което 2 представлява съпружеска имуществена общност и с прекратяване на брака между страните – ищцата е придобила ¼ ид.ч. от имота. Поддържа, че описания имот представлява семейно жилище, което е предоставено на ответника с решението за прекратяване на брака по реда на чл. 56 СК, като с решението не е установен размер на месечния наем, но не е уговорено и че ползването е безвъзмездно. Сочи, че с решението за прекратяване на брака родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставено на ответника, но последните са навършили пълнолетие през процесния период, за който се претендира заплащане на обезщетение за ползване.

Твърди, че по силата на решението за прекратяване на брака между страните е възникнало наемно правоотношение по силата на закона, считано от датата на постановяване на решението за развод. Твърди, че от тази дата ответникът дължи заплащане на наемно възнаграждение, което определя в размер на сумата от по 100 лв. на месец и претендира за периода от 01.11.2019 г. до 30.12.2022 г., който е определен при съобразяване с давностните срокове.

Поддържа, че ако съдът счете, че между страните не е възникнало наемно правоотношение, тъй като размерът на наемното възнаграждение не е определен с решението за прекратяване на брака, то ответникът дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Твърди, че макар и по силата на съдебно решение, ответникът ползва изцяло съсобствения недвижим имот, последният лишава ищцата от възможността й да ползва имота съобразно правата й в съсобствеността – до ¼ ид.ч. Сочи, че е правила многократни опити да се свърже с ответника с искане за заплащане на обезщетение, но отношенията им били изключително влошени. Моли съдът да приеме, че исковата молба представлява изрично писмено поискване – покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендира присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за същия период – от 01.11.2019 г. до 30.12.2022 г., в размер на сумата от по 100 лв. на месец, като предявява иска при условията на евентуалност. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът А.Г. А. е депозирал, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, с който не оспорва, че семейното жилище е съсобствено при посочените от ищцата квоти. Оспорва всички останали твърдения, посочени в исковата молба. Твърди, че за периода от 19.12.2009 г. до 21.06.2013 г. е отглеждах в жилището 3 непълнолетните на страните деца, което е в изпълнение на съдебното решение. Твърди, че с ново решение от 21.06.2013 г. на Районен съд – Пловдив родителските права и ползването на семейното жилище са предоставени на ищцата, поради което ответникът напуснал семейното жилище и бившата му съпруга сменила патрона на вратата, като ответникът не разполагал с достъп до него. Сочи, че през есента на 2015 г. разбрал, че ищцата е заминала за Англия и трайно се е установила там, като е оставила без надзор – тогава непълнолетния им с. М. След разговор с ищцата последната го помолила да се върне в апартамента и да се грижи за непълнолетния им с. М., като се разбрали да не водят нови дела, доколкото ищцата не разполага с възможност да заплаща издръжка. С оглед изложеното поддържа, че по силата на последното постановено съдебно решение ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата, като тя по свое решение е решила да напусне жилището и да смени адреса си, като лично ищцата го е помолила да се върне в апартамента. Твърди, че ключът за апартамента би следвало да е в ищцата, тъй като не е бил в апартамента и не му е известно да е даван на друг. Твърди, че никога не е получавал покана с искане за ползване на имота или заплащане на наем, като не възпрепятствал децата си или ищцата да го ползват. Сочи, че никога не е ползвал стаята на децата от жилището. Твърди, че за целия процесен период е ползвал имота 16 месеца, от които 9 месеца – заедно със с. им М. който е пълнолетен, считано от 20.03.2017 г. Твърди, че с отговора на исковата молба кани ищцата да ползва имота, като изразява готовност в първото по делото съдебно заседание да й предостави ключ от последния – в случай, че ищцата е загубила своя.

Поддържа, че до получаване на исковата молба ищцата никога не е изразявала желание да ползва своята идеална част от имота – нито устно, нито писмено.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 57, ал. 2 СК. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

4

По отношение на главния иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 57, ал. 2 СК:

С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение за ползване на семейното жилище, предоставено на ответника с решението за прекратяване на брака.

Съдът намира, че с оглед така релевираните от ищцата твърдения правната квалификация на предявения главен иск е за заплащане на наемно възнаграждение. За да достигне до този извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 б. "в" на Тълкувателно решение № 82 от 28.ХI.1975 г. по гр. д. № 74/1974 г. на ОСГК на ВС на РБ, с което се приема, че когато при прекратяване на брака семейното жилище, собственост на единия съпруг или на негови близки, е предоставено временно на другия съпруг, между собственика на жилището и съпруга, на когото то е предоставено, възникват наемни отношения.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на влязло в сила решение за прекратяване на брака между страните, по силата на което семейното жилище е предоставено за ползване на ответника; 2. предаване на наетата вещ на наемателя и предоставяне на свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок.

Установява се, че с Решение № 3372/19.12.2009 г. по гр.д. № 13586/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив е прекратен бракът между Д. Т. Д.а и А.

П. Д., сключен на ....С решението по реда на чл. 51 СК е одобрено постигнатото между съпрузите споразумение, като упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца – П А. Д. и М А. Д. е предоставено на б.а – А. П. Д.. Със споразумението семейното жилище, находящо се в г....., е предоставено на с. А. П. Д., като страните са постигнали споразумение, че ½ ид.ч. от този имот, придобита в режим на съпружеска имуществена общност – след прекратяване на брака ще остане в обикновена съсобственост между съпрузите.

Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът 5 предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права.

Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение - чл.

57, ал. 1 СК.

В случаите, когато семейното жилище е съсобствено между съпрузите и когато ползването му се предоставя при условията на чл. 56, ал. 5 СК, макар да има ненавършили пълнолетие родени от брака деца и в съдебното решение не е определен срок, за който ползването се предоставя, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата от това възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД. Доколкото наемното правоотношение по дефиниция е възмездно, с решението по чл. 56 СК съдът следва да определи и размерът на наема за периода на ползването - чл. 57, ал.