Решение № 263478 от 13.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11244/2020
- Вид
- Решение № 263478
- Подписан
- 13.12.2022
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 260563 от 23.01.2023 · РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 49 и 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 61, ал. 2 и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 61, ал. 2 и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 62, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 4 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11244 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.
Ищецът П.Г.П. навежда следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 23.10.2015 г. напречно падане на дърво на пешеходна алея в парк Борисовата градина в гр.
София върху сина й Ц.Ц.; причинени на сина й травматични увреждания, довели до неговата смърт; принадлежност на падналото дърво на зелената система на парк Борисовата градина, представляващ публична общинска собственост, и за причинените вреди от което като собственик на вещта (падналото дърво) носи С.О., която има и задължението да поддържа и осъществява контрол върху озеленените площи в парка; причинени й от загубата на нейния син болки, страдания и дълбока психологическа травма, справедливото обезщетяване на които възлизало на 100000 лева. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по производството.
Ответникът С.О.в законоустановения процесуален срок оспорва иска, възразявайки че е изпълнила възложените й задължения по поддържане и контрол на дървесната растителност на територията на лесопарка, което се установявало от прекратеното наказателното производство, а и за продължителността на живота на дървесната растителност, като част от живата природа, не можели да бъдат определени точни граници, поради влиянието върху нея на различни фактори – релеф, климат и други, поради което нейните проявления в случая представлявали природно бедствие, непредотвратимо от човешки действия. При евентуалност навежда и възражение за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява от доказателствената съвкупност, а и не е спорно между страните, че на 23.10.2015 г. в гр. София, около 12.00 часа, на пешеходна алея в парк Борисовата градина, намираща се между бул. Драган Цанков и бул. Симеоновско шосе, преминаващият по нея Ц.Ц. – син на ищеца П.П., на около 45 метра от входа на лесопарка, бил ударен и притиснат от паднало напречно на пешеходната алея дърво - американски червен дъб, което и лесопарк Борисова градина, от който то е било част, са собственост на ответника С.О.. Установява се по несъмнен начин от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на аутопсионен протокол от 23.10.2015 г. и изводите на което съдът възприема като обективно и компетентно дадени от вещото лице, че на Ц.Ц., който към този момент бил на 41 години, били причинени от падналото дърво различни по вид и значителни по обем травматични увреждания, представлявали съчетана травма с водещи закрити гръдна и коремна травми, довели до настъпването на смъртта му.
За настъпилата в резултат от падналото дърво смърт на Ц.Ц. е образувано наказателно производство по ДП № 176/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 8295/2016 г. по описа на СГП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, което след проведеното разследване, включително и въз основа на дадени указания при осъществен съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК, отново е било прекратено с постановление от 28.07.2020 г. на прокурор при СГП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК поради липса на виновно поведение на конкретно лице, причинило смъртта на Ц.Ц., съответно на осъществено престъпление от общ характер. Изложеното в постановлението е обосновано и с представеното заключение на допълнителна комплексна експертиза в състав от седем вещи лица, обсъдено и от наказателния съд, осъществил съдебен контрол за обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство и приел постановлението за необосновано, а преведеното разследване - при неизвършени процесуално-следствени действия за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства, обосновало неговата отмяна с определение от 06.10.2020 г., постановено по н.ч.д. № 3312/2020 г. по описа на СГС, НО. Изводите на така представените актове и заключение на лесотехническата експертиза от наказателното производство не обвързват гражданския съд и част от тях (тези на заключението експертизата) не могат да бъдат ценени, тъй като не са дадени чрез доказателствено средство, надлежно събрано с участието на страните по исковото производство и при разглеждане на спора помежду им – арг. от чл. 11 във вр. с чл. 195 и 200 от ГПК.
Установява се по делото от представените планове за м. октомври 2015 г., писма (разрешителни) от 2014 и 2015 г. и актове от наказателното производство, че преди настъпването на смъртта на Ц.Ц. почистването на лесопарк Борисова градина, включително и премахването на сухи дървета в парка, било възложено от ответника на С.О.на трето на исковото производство лице - Ж.– М ЕООД.
Премахване на такива дървета в близост до детски площадки, пейки и пешеходни алеи и намиращи се такива покрай бул. Драган Цанков, било възлагано периодично от ответника месеци преди процесния случай, вкл. и през м. август 2015 г., и непосредствено преди него (така установените факти на л. 11 от определение от 06.10.2020 г. по н.ч.д. № 3312/2020 г. по описа на СГС, НО, за премахване на сухи дървата от другата страна на пешеходната алея около седмица преди процесния случай).
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-лесотехническа експертиза, от което се установява, че причината за падането на 23.10.2015 г. на дървото на пешеходната алея в лесопарк Борисова градина в гр. София са загнилите му корени. Вещото лице изяснява, че кореновото гниене е характерно за дърветата от вида Американски червен дъб, когато растат на тежки глинести почви върху терени без добро водооттичане, каквито са конкретните почвени и микрорелефни условия в този район от лесопарк Борисовата градина. Кореновата система на падналото дърво, освен че са се развивали гнилостни процеси в нея, е била много слаба и не е можела да осигури механичната му устойчивост, което според заключението е характерно за повечето дървета в гористата част на Борисовата градина и се дължи на факта, че те не са били прореждани през отминалите етапи на живота си и са се развивали при липса на растежен простор. Според вещото лице падането на дърво с изгнили корени се случва при ветровито време или след единичен порив на вятъра, какъвто често може да се появи дори и при тихо време и вещото лице е срещало при практическите си учебни занятия със студенти в парка. Падането на едно дърво обикновено траело няколко секунди и се съпровождало от остри звуци. Изяснява се от заключението, че от изготвените снимки на дървото при неговия оглед не се установява дали същото е било живо или мъртво. Не са забелязвали външни белези, по които да се установи кореновото гниене, което често протичало без видими белези и не можело да се установи при външен оглед. Плесенните гъби, които се наблюдавали, не били върху кората, а под нея, и са станали видими след откъртването на кората при падане на дървото, а и същите не били индикатор за кореново гниене. Не се забелязвали и плодни тела на дървесиноразрушаващи гъби по стъблото и корените на падналото дърво, които били индикатор на процесите на гниене и не можели да останат незабелязани, когато съществували, а в случая такива отсъствали и дървесината на стъблото на падналото дърво изглеждала съвсем здрава в отрезите. Според таксационните описания от инвентаризацията на лесопарк Борисова градина от 2016 г. дървото попадало в „подотдел 21б“ със средна височина на дървостоя 28 метра, средна възраст 110 години и среден диаметър 30 см (конкретното дърво 35 см). Дървото е растяло на 14 метра от периферията на пешеходната алея, която е с ширина 3 метра, като основата на стъблото лежала на земята на мястото, където е била към момента на трагичния инцидент. Вещото лице достига до извод, че поради липсата на посочените външни белези за опасността от дървото, падането му в парка е било непредвидимо и непредотвратимо събитие. Този извод съдът възприема само относно падането на конкретното дърво, но не и относно риска от настъпване на такова събитие за дървета от този вид в същия район на парка и опасността за посетителите в него. Съществуването на тежки глинести почви върху терен без добро водооттичане в този район от парк Борисовата градина, водещи до кореново гниене за дърветата от вида Американски червен дъб, каквото е било процесното, и липсата на растежен простор за дърветата поради неосъществено прореждане, които условията предпоставяли предходно падане на дървета в същия район на парка, установено при проведено научно изследване на 17.04.2015 г. (така данните по заключението на комплексната експертиза от наказателното производство, неоспорени изрично от страните), несъмнено водят до съществувала възможност да се предвиди настъпването на гнилостни процеси в корените на такива дървета и развитие на коренова система, неосигуряваща механичната им устойчивост, съответно падането на дървесните насаждения от този вид в парк Борисова градина, в бъдеще.
За претърпените от ищеца П.П. неимуществените вреди, които по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и емоционалната сфера на индивида, пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелките Е.Г. и Ф.К.. От показанията на св. Е.Г. се установява, че ищецът П.П., с която са дългогодишни приятелки, й се обадила за трагичния инцидент в парк Борисовата градина, чут от нея по телевизията, и за тревогата й, че пострадалият може да е синът й, с който живеели заедно и който й споделил, че ще се разхожда там. Когато я завели в парка и видели сина й на пешеходната алея, състоянието на ищеца П.П. като майка било неописуемо и тя изпаднала в шок. Случилото се променило начина й на живот - не можела да се храни и спи, психическото й състояние било нестабилно. Посоченото състояние на ищеца П.П. се установява и от показанията на св. Ф.К., която е неин близък колега и с която работела заедно в УМБАЛ Царица Йоана - ИСУЛ. Тя свидетелства за невъзможността на ищеца П.П. да превъзмогне плача от случилото се със сина й и понастоящем, която и видимо занемарила външния си си вид, който преди се свързвал с такъв на суетна жена, станала нетърпелива към пациентите и лесно избухвала, като това й състояние било и една от причините за преустановяване на нейната работа като лекар. Разкрива ищецът П.П. като изключителна грижовна майка.
Съдът цени показанията на свидетелите при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелките почива на непосредствените им възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията им се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Други относими доказателствени средства в предвидените от процесуалния закон срок не са ангажирани по производството.
При така установените данни съдът приема от правна страна следното:
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна и безвиновна отговорност за вреди, произлезли от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или недостатъци на вещта, солидарно за собственика и лицето, под чийто надзор тя се намира. Тази отговорност се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа за нейното правилно управление и употреба. В случаите, когато вредите са настъпили в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 от ЗЗД, като тя се основава на чл. 50 от ЗЗД когато вредите са настъпили в резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, само когато се установи, че вредите са резултат на изключителната вина на трето лице или пострадалия или на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. В тази смисъл разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г.
Разпечатката съдържа 21 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b315833e-adf4-4288-86d1-1de3c74c71e3