Решение № 759 от 11.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. П., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101937 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „М. 1895“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град Х., ул.“Д-“№37, представлявА. от управителя В. Е. Д. срещу „С. 99“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село З., община П., у представлявано от управителя А. А. Г., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцовото дружество осъществява дейност по производство на земеделска продукция. През 2024г ответникът закупувал от ищеца различна земеделска продукция като търговските им отношения били коректни . В края на 2024г ответникът закупил 3 340 кг праз, за което е издадена фактура №0000000213 от 04.11.2024г. в размер на 3607.20лв. Твърди се, че на 26.11.2024г по процесната фактура е платена частично сумата от 1 600лв. по банков път. След този превод ответникът спрял плащания, поради което за ищеца е налице правен интерес да реализира правата си по съдебен ред. Останалата част от дължимата по горната фактура сума, все още не е платена . Към момента ответното дружество дължи на ищеца сумата от 2007.20лв. , представляваща остатъка от дължимата цена за закупена земеделска продукция- праз.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „С. 99“ЕООД и е било образувано ч.гр.д.№718/2025г по описа на РС-П. и издадена заповед за изпълнение за горната сума. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от ответника , поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 2007.20лв., 1 представляваща остатък от неизплатена цена по фактура №0000000213/04.11.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№718/2025г по описа на РС-П. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който не се оспорват изложените в исковата молба твърдения, че е извършена покупко-продажба на земеделска продукция – праз, на стойност 3006лв., от която сума по банков път ответникът е превел 1600лв.Твърди се, че в същото време ищецът закупил от ответника картофи на стойност 2880.80лв., за което била издадена фактура №000700288816.12.2024г. , която не била изплатена от ищеца. Направено било предложение за споразумение за прихващане между двете суми, което не било прието от ищеца. Затова и ответникът подал възражение в заповедното производство.

Във връзка с така изложените в отговора възражение ответникът е предприел действия по предявяване на насрещен иск. Съдът е счел същия за нередовно предявен и е дал указания за отстраняване на нередовностите му. Страната не е изпълнила указанията на съда и производството по насрещния иск е прекратено с влязло в сила определение.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа предявения иск.

Подробни съображения по съществото на спор аса развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез законовия си представител поддържа писмения отговор. Подробни съображения по същество са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след А.лиз на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа стрА.:

Видно от приложеното ч.гр.д.№718/2025г по описа на Районен съд П. ищцовото дружество е подала на 21.02.2025г заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед рег.№385/25.02.2025г, с която е разпоредено длъжникът „С.99“ЕООД с ЕИК *****/ ответник в настоящото производство/ да заплати на „М.

1895“ЕООД сумата от 2007.20лв., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението 21.02.2025г до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение, а и в т.14 от заявлението в частта, касаеща обстоятелствата от които произтича вземането са описани обстоятелства, идентични с тези заложени в обстоятелствената част на исковата молба като основание на заявената претенция.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 06.03.2025г и на 24.03.2025г/ в законовустановения срок/, от длъжника е подадено възражение, че не дължи без да са изложени конкретни обстоятелства.С разпореждане рег.№2876/25.03.2025г заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви установителен иск. Това разпореждане е връчено на заявителя на 11.04.2025г и на 2

09.05.2025г е предявен настоящия иск.

Оттук следва извода, че процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита. Длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, респективно заявителят в срок е предявил иск за установяване на вземането си.

Между страните не е спорно, а и от представената по делото фактура№000000213 от 04.11.2024г. се установява, че ищецът е доставил на ответника земеделска продукция- 3540 кг праз / с единична цена 0.90 лв./ на обща стойност 3 607.20лв. с ДДС.Процесната фактура е двустранно подписА. от представители на двете страни- търговци. В същата е посочен начина на плащане- по банков път. Между страните не е спорно, че ответникът е платил част от сумата по фактурата,а именно -1600лв. Ответното дружество чрез законовия си представител в хода на устните състезания по делото признава факта, че дължи сумата от 2007.20 лв.

От заключението по изслушА.та съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните се установи, че ответното дружество е организирало текущо счетоводно отчитане по реда на ЗСч по способа на двустранно счетоводно записване. Процесната фактура и извършеното плащане са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството за данъчния период, за който се отнасят. На 26.11.2026г ответникът е извършил плащане по фактура

№0000000213/04.11.2024г в размер на 1 600лв. като неизплатената сума е в размер на 2 007.20лв.

Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Е. К. като неотносими към настоящия правен спор.

Въз основа на така очертА.та по делото фактическа обстановка от правна стрА. съдът намира следното:

Предявен е по реда на чл.422 от ГПК установителен иск с правно основание чл.327, във вр. с чл.318 от ТЗ.

Безспорно се установи, че страните са били в трайни търговски отношения по доставка на земеделска продукция. Правотношението между тях черпи правна опора в договора за търговска продажба, който е неформален. Законът не изисква определена форма/ писмена или друга / като условие за неговата действителност. Без значение е начинът на договаряне. Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните за продажба на стоката. Процесната фактура установява съгласие на страните по предмета и цената на договора. Това съгласие е изразено чрез подписването на фактурата от доставчика и получателя на стоката/ и това са страните по делото/. Освен това фактурата съдържа съществените елементи,квалифициращи договора за продажба като такъв- дата, място, страни, предмета на този договор- вида и количеството на стоката и цената на договораединична цена и обща стойност. Двустранно подписА.та фактура, освен че материализира 3 договора установява и получаването на стоката. От друга стрА. дори и самото осчетоводяване на фактурата при ответника/ според установеното от вещото лице/ и включването и в дневника за покупки съставлява признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена съответната фактура / в т.см.решение№252/03.01.2013г. по т.д.№1067/2011г на ВКС, второ т.о./ . На следващо място законовия представител на ответното дружество призна факта, че дължи исковата сума от 2007.20лв.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска , предявен по реда на чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото , така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 440.16лв. В исковото производство са направени разноски както следва 540.15 лв. и 160 евро. Ето защо ответникът следва да бъде осъден за направените от ищеца разноски за заповедното и за исковото производство.

На основание чл.4 от ЗВЕРБ исковата претенция и разноските следва да бъда превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл.5 от ЗВЕРБ, тъй като считано от 01.01.2026г. валутата в Република България е еврото.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на „С.

99“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село З., община П.,представлявано от управителя А. А. Г., че СЪЩЕСТВУВА вземане на „М. 1895“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град Х., ул.“Д-“№37, представлявА. от управителя В. Е. Д. за сумата от 1026.26 евро/ левова равностойност 2007.20лв./, представляваща неизплатен остатък от цената за доставена земеделска продукция по фактура №0000000213/04.11.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№718/2025г по описа на РС-П. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението-21.02.2025г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „С. 99“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село З., община П.,представлявано от управителя А. А. Г. да заплати на „М. 1895“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град Х., ул.“Д-“№37, представлявА. от управителя В. Е. Д. сумата от 225.05 евро разноски за заповедното производство и сумата от 436.17 лв. разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5